theironlady
216 results
С ръжда от сол и устни
Не мога вчера с теб да свържа,
но мога да се върна ей сега...
снегът е толкоз жилав
и без бъдеще... ...
  551 
....
... не ме потупвай, минало, да се обърна!
Дори да носиш хладен ветроход от юли...
Не пръскай бузи портокалови с копнеж оранжев,
не ме ласкай под тиса с меланхолни думи... ...
  459 
Ние, актьорите
Кой вярвал е, че приказката свършва?
А фабулата й така сме фантазирали,
така сме плели искано-неискано!
Така сме вярвали в красивото... ! ...
  509 
Сбъдване
Как ще научиш дъжда под твоя диктат
да се влива в реката, дъгата в небето
как ще издигнеш, ако на възел в кълбо е,
а то е в търбуха на риба... софизъм и толкова. ...
  482 
Обговаряне на архетипите
Страх ме е – от този дъжд, от мокрите му рамене,
от тази черна кал посред небето.И в кой ли миг
заспал е бог, затворил е вратите – седемте...
Луната, извървяла пеш египетския път, в чия ли ясла ...
  634 
Жертвоприношение
Добър вечер, страннико късен. Влизай бързо,
не слушай вратата, че съска. Гребни
тая пепел от ъглите – като дим от цигара,
с черен нокът пиши в календара: осъден. ...
  549 
Бягайте, змии и гущери!
Разказ
- Ееее....пак си се разработила, празник е!
- Да, днес е Благовец, чисти се, събират се боклуците от къщи и се изгарят. Жените трябва да викат: „бягайте, змии и гущери! Къщата да ми е чиста.”...Ти къде? Да не отиваш при майкини си на село?
Тодора, или Дора по градски, ...
  1539 
Взрив
Ако разхвърля книгите и мухъла от мъдрост
и времето ги нареди в божествен словоред,
ако разместя къщите с бетонени отвърстия,
и горният Йерусалим се върне в пеещ карусел; ...
  554 
Apokrifos
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му несговорена. ...
  457 
Дон Кихот се отказва от лудориите си
Не знам какво е поражение... кой казва, че съм луд?
Идалго с малка хасиенда, читател влюбен и мечтател.
Поезията е доспехи, бита – роман (но трафаретен), на копие
от стария таван ги вързах, и ето ме – Добрия Дон Тъга. ...
  549 
Слизането на пратениците в 17 часа
Архангеловден, 8 ноември
Признавам: грешна съм, набримчена до шия.
Душата ми е сякаш дрипа – хлъзгава за пипане.
По гънките некръстена се пръква лошотия, ...
  480 
Симулация
„Кой си ти на моя път застанал...” Ел. Багряна
Твоят дух не обича стени и загубил е ключа.
Идеш по коприва и тръне, в доба несносна,
онемял е черният бъз, а сова настойчиво хлопа – ...
  697  10 
Обикновена изповед в александрин
In corpore vivo
Върви към предците с корона от спомени –
кога отпътува... в кой час се завръща?
На своето място вековно от корени ...
  598 
Без начало и без край
Не дойде като млад халосия по джинси,
с вятър от бъдеще и грайферни кларкове.
Не остави на прага ми радост. Циментът е жаден,
а вратата е парка. Мълчат в съзаклятие. ...
  676 
Обручение
Дай ми знак, че те има, че носиш тъга
в стара чанта с писма от далече, пощальон
разлютил прахоляка, обгорил се в слънца
и избрал пред дома ми тревата, дето охлюви ...
  581 
Diabolos
Порязвам се в сърцето и много ме боли,
покапват думите и съхнат в неразбиране,
разпятието вътре вече не тежи,
а пътят към голготата е сякаш минат. ...
  490 
Виновни
... по виолата древна на оня отгоре
стърже лък канонаден и гърми светлина,
модрочели звезди ослепяват от болка
и щурец душевадец си загубва гласа... ...
  503 
Инсталация
Времето на пазарната икономика, търгуваме с всичко...
Не струва пет пари иконотворчеството на човека!
С илюзии или без тях - все крета като куче,
завързано от „борда” горе с яка длан за гушата. ...
  470 
Капка
В очите ти капка ще бъда,
изваяна фино в планински кристал.
Светът ще се счупи и по ще е хубав,
и ти ще бъдеш едничкият крал. ...
  604 
Покаяние
Какво не бях... и бях ли винаги в живота?
Света до пазвата люлях и люлка му направих горе,
с треви я вързах – да проходи като млада бога.
Над нощвите кадях тамян до съмнало, ...
  491 
Медея в четвъртък
О, в нощ като тази,
когато едва луната намигва
и своя свян бързо прикри
зад дипли на облачен фриз, ...
  580 
Есента си дойде. И отвори чадърите –
звънна тиха мелодия в ранния здрач.
Барабанно затропаха почернели смокини,
повалени от хладния дъх на дъжда.
И липата трепери от зелени въздишки ...
  610 
Надолу...
... нощта ще приседне,
черна послушница, всеопростено
да вземе от мен каквото
е смела в ъглите ...
  575 
Ма шер Анет
Ани
Казваше се Ана и беше електроинженер. Работеше в завода за осветителна техника, колегите ù я наричаха „ма шер Анет”. Тогава беше сравнително млада – „когато се наливаха основите” и всички репетирахме оптимистичната трагедия на строящия се социализъм. Имаше стройно и тънко тяло, също ...
  660 
Искаш ли...
... да превзема душата ти...
Не с обещания. Не с полуистини.
Вече са вчерашни, и други сме ние,
без грима на досадата, разни премислици ... ...
  584 
Метален плъх
Стареем видимо,
загиваме в кръга на времето
- обримчил в диск без изход –
оставащо и минало. ...
  505 
Югоизток
Мълчи тревата, остарява в слънцето.
Изсъсква кратко, като въздъх, под човешки крак.
Разбутват се кирпичите от дядовата къща
и в двора кляка тя като беззъб просяк. ...
  416 
Гваш
В цигарения дим изгаря
последният диптих –
рисувах паметно и дълго
две линии и две тела, ...
  434 
... трева ако бях, щях да остана зелена и жилава,
опъната струна на цитра, и вълчият вой да кънти като химн...
... река ако бях, гордите камъни с жива вода
ще обливам; докато ме има, да искат да пият от извора...
... небе ако бях, от тъжните залези сън ще извия - ...
  506 
Страх
Горчи следобедът – кафе без захар,
а вечерите идват с рани от изгаряне.
Дали е самовлюбен пакостливец лятото,
или се озовахме до решетката на ада... ...
  469 
Какво направихме...
„Ах, какво направихме!
Кончето забравихме!”
„Хамлет”, ІІІ д. 2 сц.
Какво направихме с живота си? ...
  482 
Въпреки всичко
Искам да те закарфича
на петлика, отдясно,
по-далеч от сърдечния ритъм -
да не тревожиш сърцето опасно. ...
  409 
Кой знае защо...
Човекът побелява от летенето -
от бягствата на юг, от спирките на север
в праха на пеперуди секундите намират себе си,
оловени войничета валят с внезапен летен дъжд ...
  578 
Профилактика
Какво да кажа на стените –
че вън светът гъмжи от хора,
но своите, били приятели,
не са наблизо и пролетните им кокичета ...
  480 
Останахме сиротни, без приятели.
Премного грижи и борби,
и разпнати на не един,
на всекидневни кръстове висим.
(дори ги вземаме под наем – ...
  612 
Нещо като раздяла
Сбогуваме се. Последните си думи ще оставя
и не на лист, навсякъде ще пиша знаци,
а в куфарите скътах мъка неизказана,
ключалките затворих с обичта си. ...
  596 
Янус*
Лицето ти е строго и любимо,
човешки лик и камък от скала.
Там светят пламъци неукротими
и тайни Зевсови завинаги мълчат. ...
  489 
Тра-ла-ла за търговската улица
Раз-два-три, тра-ла-ла:
мол до мол и банки двеста.
Ах, защо не съм Прокруст
да ги резна, ей така, до тук! ...
  696 
Егоизма ти, копеле!
Говореше много – като предан стар приятел, който трябваше всичко да изхвърли навън, а после да съберат заедно отломките и да им намерят място в познатия пъзел. Заоплаква се и тя се почувства като събирач на душевни отпадъци. Той ù показа краката си, гледката от коварно заболяване ...
  1182 
Аутсайдер
Ега ти избелялата фраза -
„с дъжда сме лиричен събрат”!
А аз си подбрах за другарка,
напук на модните гарги, ...
  528 
Random works
: ??:??