ВяраНиколова (Вяра Николова)

Дилема 🇧🇬

Да останеш е толкова лесно,
даже храстът с рози е цъфнал
от зимното топло дихание,
награда за твойто търпение.
Да останеш е толкова трудно, ...

ВяраНиколова

Poetry

2023-02-01T08:11:19+02:00 632 1

Зима 🇧🇬

Зимата не е вече зима,
няма ги врабчетата измръзнали
да чакат трошиците от хляба ни
с нашата любов поръсени.
Зимата не е вече зима, ...

ВяраНиколова

Poetry

2022-12-07T13:24:40+02:00 793 2 1

Неизбежно 🇧🇬

Мълчи момчето
и е гневно.
Надолу гледа
и слабее.
Стои самичко ...

ВяраНиколова

Poetry

2022-12-02T10:45:58+02:00 596 1

Заблуда 🇧🇬

Мълчиш замислена и тъжна,
не смея да те заговоря.
Чуя ли гласа ти, ще осъмна...
късам нишката, която свързва
мойте чувства и твойта воля. ...

ВяраНиколова

Poetry

2022-11-08T10:00:24+02:00 611 1 1

Дойде на гости 🇧🇬

Дойде на гости
неочаквано
с почерпка,
посрещнах я,
нали е близка, ...

ВяраНиколова

Poetry

2022-10-25T09:53:26+03:00 1.3K 1 1

Имена 🇧🇬

И вече нищо няма име,
и всичко е забравено.
През клоните
на утрешната зима
денят, притихнал се събужда. ...

ВяраНиколова

Poetry

2022-01-29T09:49:38+02:00 578 1

Невинност 🇧🇬

Да се скриеш - нищо ти не коства -
животни и пейзажи - колко щеш,
но да избереш цветето с невинност -
това е смелостта на кораба,
останал за векове на дъното, ...

ВяраНиколова

Poetry

2022-01-19T10:43:05+02:00 686 1 2

Товар 🇧🇬

Каруцата с впрегнатия кон
товаря
с мойте мисли.
А този дъжд така мирише
на сено, ...

ВяраНиколова

Poetry

2022-01-13T08:08:54+02:00 573 1

Раздяла 🇧🇬

Утихнали, последни летни дни
угасват, запътени към здрача,
гласът ми по-особено трепти,
усмихвам ли се или ще заплача...
''Разделяме се, тръгваме на път'', ...

ВяраНиколова

Poetry

2021-09-22T08:51:41+03:00 599

През май 🇧🇬

Обичам розите в градината,
защото ги поливам с мечтите си
и ягодите, узрели от магията
на слънчевия лъч, роден в очите ми.
Обичам черешите в градината, ...

ВяраНиколова

Poetry

2021-05-28T17:02:03+03:00 895 1 8

Години 🇧🇬

Години
...луди млади години!
Литнахте като сиви гълъби.
нар. песен
Държа бъдещето за ръчичка ...

ВяраНиколова

Poetry

2020-11-24T20:21:21+02:00 596 1 2

Тя не знае 🇧🇬

Тя не знае какво е самота
от години, разпиляна броеница,
стихове промъкват се в нощта,
палят неуловимата свещица.
Тя не знае какво е самота, ...

ВяраНиколова

Poetry

2020-11-06T06:51:13+02:00 618 2

Грях 🇧🇬

"Ако имаш градина и библиотека, значи имаш всичко, от което се нуждаеш."
Цицерон
Защо с дланите си стискам шепот,
а очите ми потъват в леност?
Шегите ги притискам с пясък, ...

ВяраНиколова

Poetry

2020-09-18T15:44:11+03:00 696 2

Крясъка на лятото 🇧🇬

Не ми отнемай слънцето на лятото,
нито на щурците песните,
синята мъгла в очите ми
след мъжки скок във времето,
надскочил думи неизречени. ...

ВяраНиколова

Poetry

2020-09-16T12:06:19+03:00 1.1K 2 4

Милост 🇧🇬

Радостта ми да е тиха,
че боговете може да завидят.
От невидимата сила
боя се, тръпна цяла, прося милост.
Живея в някакъв мираж ...

ВяраНиколова

Poetry

2020-09-12T15:26:08+03:00 721 2

На баща ми 🇧🇬

Баща ми с госта под лозата сядат,
два различни свята да кръстосат,
в шепи стискам детските въпроси,
а двамата във миналото бягат.
Единият стои в студа на пост, ...

ВяраНиколова

Poetry

2019-12-27T12:10:38+02:00 867 1

Зима 🇧🇬

Сняг, затрупал пътища, дървета,
една пътека води към безкрая,
майките отиват да прелеят,
крепят с вино пълните шишета.
Сняг, затрупал къщите, земята, ...

ВяраНиколова

Poetry

2019-12-18T07:53:51+02:00 817

Коледна елха 🇧🇬

- Разкажи ми приказката за елхата.
Две очички ме поглеждат топло.
И започвам аз отново думите познати
да подреждам кротко, кротко...
Някаква магия ли ме кара ...

ВяраНиколова

Poetry

2019-12-16T08:11:23+02:00 1.1K 1 2

Декември 🇧🇬

Посрещаме, изпращаме деня -
хвърчило, носено от птици,
постъкваме дървата да горят,
пукат мънички тресчици.
На прозореца се мярка сврака, ...

ВяраНиколова

Poetry

2019-12-13T20:03:10+02:00 999 1 2

Ръце 🇧🇬

Ръцете на мама
са сухи и груби,
мокри,
надраскани –
от всякаква работа – ...

ВяраНиколова

Poetry

2019-11-06T00:16:15+02:00 795 1 2

Синева 🇧🇬

Денят отново е със мокра риза
и черешите изпили са дъжда,
и синевата от небето слиза
да разкаже приказка за любовта.
А синьото така да ме привлича, ...

ВяраНиколова

Poetry

2019-06-21T09:42:31+03:00 785 2

Зима 🇧🇬

И през зимата може да се случи -
пътникът да спре пред твоята врата.
Ако е ангел - ще носи светлина
и твойта доброта ще се отключи.
Да срещне тебе - дълго той е чакал. ...

ВяраНиколова

Poetry

2018-12-15T15:51:57+02:00 761

Пейка 🇧🇬

Пейката заспива със спомени
на жените - черни гълъбици,
Самотникът вкъщи прогонил ги,
сгушили се във здрача сестрици.
Лоши думи, клетви простили си, ...

ВяраНиколова

Poetry

2018-12-11T07:53:08+02:00 777 1 1

Ноември 🇧🇬

Като крадец промъкна се със леки стъпки,
скри слънчевия камък в левия си джоб,
кехлибара от лозите в дълбоки бъчви
потъна тихо с жален и сподавен стон.
Напълни широките ръкави със пари, ...

ВяраНиколова

Poetry

2018-11-02T07:00:14+02:00 770 1 2

През октомври 🇧🇬

Сънен изгрев през октомври,
слънцето лениво се прозява,
виното лежи спокойно,
пред нея той с друга се задява.
Шумата под мен разказва ...

ВяраНиколова

Poetry

2018-10-06T21:19:30+03:00 912 1 1

Спи,спи 🇧🇬

С нощта се приспиваме бавно,
в унес ме люлее твоето име.
Ти - сънен спомен, мечта, тайна,
едно момче на двадесет години.
Защо не си тръгваш от мене? ...

ВяраНиколова

Poetry

2018-05-29T01:49:14+03:00 852 1

Азбучен акростих 🇧🇬

Аз съм Твоето отражение,
Болката, с която се родих,
Вярата в по-доброто време,
Глътка въздух сред хиляди съдби.
Дърво с корен или без корен, ...

ВяраНиколова

Poetry » Acrostics

2018-05-25T23:06:57+03:00 2.7K 1

Нощ 🇧🇬

Завиваш я, но тя е будна
и мъжкия ти профил гледа скришно,
очаква те с притихнала възбуда
и й е някак нежно, романтично.
Не иска тя върху себе си завивка, ...

ВяраНиколова

Poetry

2018-05-15T08:02:03+03:00 818

Житни класове 🇧🇬

Лятото е ожънало нивите,
стърчат боси стърнищата.
Едно момиче по детски невинно
се надпреварва с птиците.
Житни класове драскат ръцете му, ...

ВяраНиколова

Poetry

2018-04-16T19:16:09+03:00 1K 1

Утро 🇧🇬

Утринта е приказка бяла,
после в цветове се променя.
Не бързам, не съм закъсняла.
И тревожна съм, и копнея.
Улицата е малка река, ...

ВяраНиколова

Poetry

2018-03-27T01:19:25+03:00 905 1

Ябълчице моя 🇧🇬

На дъщеря ми
Ябълчице моя, със зелени очи,
най-хубавата песен изпя ли?
Луната нощем те целува с лъчи,
а денем – слънце те гали. ...

ВяраНиколова

Poetry

2017-11-15T08:49:25+02:00 777 1

Лятото 🇧🇬

Прегърнах лятото
с притихналите миди по брега
и с бялата песен на вълните,
с пясъка, нарисувал по гърба
влюбените устни на жените. ...

ВяраНиколова

Poetry

2017-11-05T20:14:04+02:00 1.2K 1

Вино 🇧🇬

Всяка есен
ти отново идваш,
за да направиш виното,
червеното и бялото.
Гроздето, ...

ВяраНиколова

Poetry

2017-10-12T15:14:21+03:00 863

Двама в дъжда 🇧🇬

Когато вечер пламнат фенерите
и дъждът непрестанно вали,
светлините повтарят рефрените
на любовния блус до зори.
И дъждовните капки танцуват, ...

ВяраНиколова

Poetry

2017-09-27T19:28:51+03:00 894 1

Равноденствие 🇧🇬

Лятото не иска да си тръгне,
облякло най-топлата си дреха.
Ръси огън в дните си оскъдни,
налива хлад в нощи за утеха.
Прегърнало блестящата си роля ...

ВяраНиколова

Poetry

2017-09-21T22:05:41+03:00 1K 2

Този свят 🇧🇬

Този свят
не спира
да ме удивлява.
Държа в ръцете си
част от раковина. ...

ВяраНиколова

Poetry » Free verse

2017-09-19T23:04:12+03:00 860 2

11 септември 🇧🇬

Бяха заедно през януари.
И той топлеше с дъха си
измръзналите ѝ ръце.
През февруари –
подари на любимото момиче ...

ВяраНиколова

Poetry

2017-09-16T08:38:03+03:00 945 4

Размисли 🇧🇬

Ако онова нещо,
от което се страхувам
и не се страхувам,
се случи с мен,
няма да мога да виждам ...

ВяраНиколова

Poetry » Free verse

2017-09-13T07:32:57+03:00 808 1

Праскова 🇧🇬

Неделя е.
И Господ си почива.
Празнично звънна камбана.
Осем е.
Ще направя кафе. ...

ВяраНиколова

Poetry

2017-09-10T10:43:07+03:00 873 1

Само този мъж 🇧🇬

Опипват те мъжете с поглед,
но теб това не те вълнува.
Сама си в своя женски полет,
натам, където той пирува.
Заобиколен от алчна свита – ...

ВяраНиколова

Poetry

2017-09-09T14:59:28+03:00 970 1 1