yotovava

2.9 results

Нулевият паралел 🇧🇬

НУЛЕВИЯТ ПАРАЛЕЛ
Не ти разказах своя сън
и тъмнината непрогледна,
простряла мокра длан навън,
за мен обител бе последна. ...
251 3 11

Случайни срещи и раздели 🇧🇬

СЛУЧАЙНИ СРЕЩИ И РАЗДЕЛИ
Прежуря Август, с кротък ритъм
изтлява лятото в сърцето.
Не смея нищо да попитам –
защото тъй не е прието. ...
218 3 4

Номерче за Рая 🇧🇬

НОМЕРЧЕ ЗА РАЯ
Още сънена, дишаща тромаво,
тишината сълзи върху плочника.
Сутрин рано стените на моргата
със сподавени звуци клокочат. ...
278 3 9

Драски при здрачаване 🇧🇬

ДРАСКИ ПРИ ЗДРАЧАВАНЕ
Върху белия сняг диря кървава води нататък
към замръзнала – сякаш в картина – вълшебна гора.
И навярно последен е пътят – болезнен и кратък,
за дъха ни, пленен в здрачината и в тихото спрял. ...
278 3 8

Не се обръщай, пътят е изтрит 🇧🇬

НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ, ПЪТЯТ Е ИЗТРИТ
Сега си тръгваш. И след теб
животът няма да се свърши.
Но всяка сутрин, точно в пет,
жужи в душицата ми стършел. ...
279 5 10

Без следа 🇧🇬

БЕЗ СЛЕДА
Не чу ли тромавия ритъм
преди сърдечния арест?
Сърцето искаше да литне –
но сякаш беше спряло днес. ...
246 4 6

Акварел на едно събуждане 🇧🇬

АКВАРЕЛ НА ЕДНО СЪБУЖДАНЕ
Валя среднощ. Тайфун сред дъжд и кал
въртя без милост пумпала си бесен.
Изрови пътя в крайния квартал
и мостчето единствено отнесе. ...
211 2 4

Драскулки върху летния паваж 🇧🇬

ДРАСКУЛКИ ВЪРХУ ЛЕТНИЯ ПАВАЖ
Рисувам ти слънца по цяла нощ
с надеждата, че ще изгреят утре.
Но изборът ми се оказва лош.
Денят пристига – свъсен и барутен. ...
298 8 12

Ненаписана соната 🇧🇬

НЕНАПИСАНА СОНАТА
С кого воюваш – ден и нощ,
останали сме само двама?
В покоя с лунния разкош
мен утре може да ме няма. ...
300 4 14

Писмо в бутилка 🇧🇬

ПИСМО В БУТИЛКА
Акостирай на точния бряг.
И спретни си колиба с огнище.
Не мисли за приятел и враг.
Позволи на скръбта да те нищи. ...
278 6 4

Мирис на озон 🇧🇬

МИРИС НА ОЗОН
Кога ли облак приютих?
И той едрее – буреносен.
Въздиша в краткия ми стих,
с канап душата ми тропосва. ...
233 3

Анализ на сушата 🇧🇬

АНАЛИЗ НА СУШАТА
Време колко ли дал си ми, Боже –
да простя и на враг, и приятел?
Трудна мисия, чак невъзможна –
не разбрах тук защо си ме пратил. ...
257 3 9

Не сънувайте моите сънища 🇧🇬

НЕ СЪНУВАЙТЕ МОИТЕ СЪНИЩА
Лятно време е, никой не бърза.
Дядо връзва цедилник за ореха
и пристяга коравия възел,
връх преди да е взела умората. ...
336 4 14

Минувач пред звездната порта 🇧🇬

МИНУВАЧ ПРЕД ЗВЕЗДНАТА ПОРТА
На Мускетаря, който ни напусна днес
Посадих ти дърво – имаш нужда от сянка,
там където отиваш и където оставаш.
Вечността не е просто поредната дрямка. ...
237 4 7

Пожар 🇧🇬

ПОЖАР
Дървото залеза прегръща.
Разбрида тънкия му шал.
Порталът Божий е затръшнат.
Денят безславно е изтлял. ...
274 3 2

Повече от кръст 🇧🇬

ПОВЕЧЕ ОТ КРЪСТ
Светът внезапно оголя.
Нарами просешка тояга.
И в непрогледната мъгла
не виждам начин да избягам. ...
228 5 6

Небесен рисунък 🇧🇬

НЕБЕСЕН РИСУНЪК
Рисувай ме на лунна светлина,
когато тишината кротко стене
и над града разстилат аромат
липите, от копнежа ти взривени. ...
310 10 13

През ключалката на вселената 🇧🇬

ПРЕЗ КЛЮЧАЛКАТА НА ВСЕЛЕНАТА
Тревата мълчеше, когато я тъпчех,
когато свистеше косата злояда,
когато нагазвах сред нея до кръста,
пиех росата, крадях звездопада ѝ. ...
310 9 18

Сказание за изгубената сянка 🇧🇬

СКАЗАНИЕ ЗА ИЗГУБЕНАТА СЯНКА
Аз не зная съдбата ли беше решила да срещне
шепа хора – различни, от краища – все непознати.
Връхлетялата буря събра ни – и про̀сти, и грешни,
в дом случаен край пътя, отворил врати пред бедата. ...
231 3 4

Завръщане в нищото 🇧🇬

ЗАВРЪЩАНЕ В НИЩОТО
Дордето чаках първите петли
да спукат с нокът вимето на мрака
и сокът му тръпчив да заискри,
да потече на село над чардака, ...
304 8 16

Без усмирителна риза 🇧🇬

Не мога да опиша тишината,
заклещена в тъмата под езика,
когато ме е стягал в примка вятър
и шанс не ми е давал да извикам.
Щурмувала съм облаци и сприи. ...
630 10 25

Скитник пред вратата 🇧🇬

СКИТНИК ПРЕД ВРАТАТА
Защо се връщаш? Толкова уплашен
не съм те виждала. А и не бива.
Заглъхнали са празничните чаши
и светлините станаха резливи. ...
224 2

Ангелски дрипи 🇧🇬

АНГЕЛСКИ ДРИПИ
В издраскана кутийка от кибрит,
останала от непонятна ера,
намерих да лежи – в памук повит,
отронен пух от гълъб лековерен. ...
253 6 8

Разделни черти 🇧🇬

РАЗДЕЛНИ ЧЕРТИ
Притаяваш дъха си, но пак те усещам.
Как сърцето ти лудо препуска дочувам.
Самодивското сборище не е за срещи.
Кървав месец над билото вече изплува. ...
264 4 10

Изкривено пространство

Изкривено пространство
483 1 4

Без право на реплика 🇧🇬

БЕЗ ПРАВО НА РЕПЛИКА
Затворих последната страница.
Оставих свещта – да угасне.
Дори безразсъдна и странница –
животът ми беше прекрасен. ...
366 4 8

Гостенче в моята градина

Гостенче в моята градина
447 6 8

В чакалнята към другия живот 🇧🇬

В ЧАКАЛНЯТА КЪМ ДРУГИЯ ЖИВОТ
Сам-сама съм останала в мрака.
Не зная дори ще пътувам ли.
Щом погледна назад, не очаквам
изпращачи или сбогуване. ...
230 1 4

Незададени въпроси 🇧🇬

НЕЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ
Лятото тръгва към заника –
с ято отлитащи щъркели,
с мравешки дълги кервани –
в тъмни забои замръкнали. ...
243 4 9

Непреводими строфи 🇧🇬

НЕПРЕВОДИМИ СТРОФИ
Беше юни и пяната звездна искреше
върху шала на зрялата златна пшеница.
Някой сряза небето и пътят изтече –
в ручей млечен край срутената воденица. ...
238 3 4

По-нататък е пусто 🇧🇬

ПО-НАТАТЪК Е ПУСТО
Има ли някой отвън? Кой на вратата почука?
Ти ли ми идваш насън? Кестен ли тропа в улука?
Подлезът мрачен в града дом е за тъжни графити.
В рисуваните гнезда вятърът мъти звездите. ...
322 2 5

Сложни климати 🇧🇬

СЛОЖНИ КЛИМАТИ
Забравѝ ме, излишният патос
ме повежда в погрешна посока.
Обожавам разблудния август.
Ала прага си вдигнал високо. ...
283 3 5

Не четете ситния текст 🇧🇬

НЕ ЧЕТЕТЕ СИТНИЯ ТЕКСТ
Остарях. А не беше предвидено
в оня договор, който подписах.
И внезапно, със стъпки невидими
в мойте нощи студът се натриса. ...
295 5 8

Бодливо признание в любов 🇧🇬

БОДЛИВО ПРИЗНАНИЕ В ЛЮБОВ
Недей ми вярва. Често ще те лъжа.
Защото ме е страх, че ще си идеш.
Ти на забрава бил ли си осъждан?
Ако не си, е трудно да провидиш – ...
230 2 5

Писта за излитане 🇧🇬

ПИСТА ЗА ИЗЛИТАНЕ
Аз всяка вечер приютявам дракон –
след залез през прозореца връхлитащ.
Смрачава се и той навярно чака
нощта да му омеси лунна пита. ...
303 4 11