Баба Мара се връщаше от разходка в 'Борисовата градина' с приятелката си. Тя слезе в подлеза на „Орлов мост“ и пусна няколко монети в ръката на един сляп просяк, който чу да мълви:
- „За греховете е, за греховете е, лельо! Но ще се смили Бог, ще се смили“, - и шепнеше, а минувачите току го наругаеха ...

С потоци от пороци потъвам в град словесен.
Надеждата на ръба на сянката виси обесена.
Разлагащо се тяло сложено на пиедестал,
а с годините духът остава все така вял.
Сега под небето окачен, цветен ореол, ...

Толкова беше студено, че се чувстваше сякаш вдишва хиляди миниатюрни иглички, които преживяваха мимолетния си кристален триумф, преди да се превърнат в обикновени капчици вода. Дишаше дълбоко, наслаждавайки се на усещането, крачейки безцелно по приказно грейналата улица. Беше Коледа! Как не и се при ...

Какъв бе този слънчев пек,
обвил душата ми игрива?
Сред лавандулов цвят поех
дихание на страстност жива.
А после грейнали липи ...

Ръждива котка мърка до комина,
не трака зъби и не се тревожи.
Тътрузи мракът върла месечи́на
и стели на врабчето сетно ложе.
Студът сковал е пухкавата сянка, ...

Христо Смирненски
Ти пак гледаш във витрините на големия град,
а там са те, отразяват се в тях детските личица.
Сив и студен е той за бедния, а светъл за богат,
видя пак малките гаврошовци, едни бедни деца! ...

Когато някой, някъде се влюби в нещо
В стомаха ято пеперуди пърхат
Умът престава да премисля вещо
Във вселената нещата се объркват.
Когато някой ,някъде обича нещо ...

Измина август, слънцето догаря
Септември чука, чака си реда
Различен от цвета зелен по клоните оставя
На есента вълшебната ръка.
Последен напън на хора и машини ...

Поезия като проза
Тези дни нещо в мен забушува,
една песен ме върна с години назад.
Тогава била съм в годините на любовта
и не съм осъзнавала силата ѝ в пълнота. ...

Зайди, зайди ясно слънце
зайди помрачи се..
С викове и рев до Бога,
с неистови молби, сълзи
за пет минути изгоряха в клада ...

Двадесет грама, а сбират и святост и грешки,
няма бели и черни, а просто души,
с наш' то его растат греховете ни тежки.
Щом веднъж е проплакал човекът греши.
Все сред златни сараи са хвърлили пъпче, ...

Откривам се по малко
във всеки миг от светлина...
Разгръщам се като онази вечна книга
събрала мъдростите на света.
Вървя към себе си отдавна ...

Состояние истины
- Учитель, сколько можно, ходим, смотрим, блуждаем в установленной истории, она перед нашими глазами ломаным пятаком выявляется, уже были в этих палатах, опять, те же никчемные пустяки торочим в седалище. Видим солнце на небе, а нам говорят - это подземелье ада. Мы из-под земли берё ...

Изтупа небето своето ложе,
с пухкав сняг засипа света
и стъпките на двора даже,
беляза със студена красота.
Лавини пропукват в тишината ...

Дай ръка. Ще те уча на обич.
Не е трудно щом имаш сърце.
Поуплашен си, трудно прохождаш.
Любовта е безкрайно море.
Погладувай със мен - то се свиква, ...

Многоточието не е само въздишка.
Нито празно пространство.
То съдържа всичко премълчано.
Събира липси, пропуснати мигове...
Пази си намеците като ценна реликва. ...

Релакс ли?
Бяхме изминали едва трийсетина километра, когато в колата се появи непознат мирис. Известно време с Жана се преструвахме, че атмосферата е нормална, но нещо ми подсказваше, че това няма да продължи дълго.
Беше август, наближаваше обяд, а слънцето ни беше взело на мерник. Климатикът не раб ...

Без да мога назад да се върна
Без да мога напред аз да видя
Без да мога света да обърна
Ще живея ,като какавида
Ще чакам да дойде дихание ...

- Кирио Петро,.. Петро,... отново съм будна,.. Оздравявам ли - дочух от спалнята
- Я да видим - шеговито казах и отметнах завивката., поразмачках краката й, после ръцете, рамената
- А сега легни по корем...- поразмачках гърба й, кръста,.. ръцете ми се плъзнаха по дупето,.. по вътрешната страна на бе ...

ЗАВРЪЩАНЕ СРЕД ЗЛАТНИТЕ ПОЛЯ
Понякога детето в мене
обича нощем да ме буди –
помъкнало съдрано кепче –
за лов на звездни пеперуди, ...

Какво е живота без капризи,
зима без белотата на снега,
делник без главоболия и грижи
и вечер без ласка на жена.
По сладко е кафето със сметана, ...

Посвещавам го на ?
Аз станах мъж,
а после обвиних се затова,
че крия се при всеки дъжд
и чакам да отмине ей сега. ...

Победена нощта си отива,
неумолимото утро мрака убива,
някой нанякъде заминава,
друг се завръща, трети остава.
Всичко е само игра, вечната стара, ...

"Тъй върви светът-
ът
ът
ът...!
тананикаше си ДъртиЙЪТ ...

Светът на детството и аз
Във детството ме връща паметта,
светът любим пред мене оживява,
цари хармония и тишина
и светлина в небето засиява. ...

Тихо къса небето поеми, в които,
в стих Луната описвал е летния мрак,
под елха в отпечатано лятос копито,
думи влюбени сбират се – първия сняг.
Тази зима в сърцето сребро е събрала. ...

Премиер открива съвещанието по генералски:
- Здравейте, мошеници!
- Здраве желаем!
- Крадете, а…
- Уррраааа… ...

Господи подбери ми ...

Пред чаша чай
на маса с есенни листа.
Разбра, че няма вече Май
и няма да се върне пролетта.
Усмихна се на кроткия ветрец. ...