Ловеч
Моят град ме изпълва с мечти,
моят град ми дарява усмивка.
Осъм шепне ми нежно, шуми.
Крепостта в светлини заблестява. ...

Студено е. Ще пиша за дъгата,
която чакам с пролетния дъжд,
да излекува есенния вятър
и снежните човеци наведнъж.
Макар че е студено, си мечтая ...

И залък хляб за гладен съм била,
вода за жадния крайпътен просяк,
а раните от "дружески" дула
стотици са. И зная за какво са.
Понеже с обич скитах и с добро, ...

Ще си спомням ли нещо след съня?
Или той ще изчезне
като дума върху пясъка-
Отмиват я морските вълни
и отнасят ...

Скрила се насред гората гъста,
построила тя си е красива къща.
Буки, борове играят посред вятър,
пъргаво закачат с нея си листата.
Дебне нейде из поляните зелени, ...

Облако тает в чашке чая,
Мутную мокрую окружность
День начертил в лужах палкой.
Так незаметно мир сдвигается
Под этот купол тьмы и холода, ...

Тук никой не ни чака, не скърби,
жигосаният с лилии тих вир
в немилост e изпаднал пред небето,
не отразявайки дори и трепет
от пламъка на залеза ахатов, ...

Към Есента
Есен окъсила дните
ти добре си ми дошла́,
моля те задръж сланите
и досадната мъгла... ...

Обичам те.
Дори и да не вярваш
и, взирайки се в светлините,
да виждаш бъдещето
вместо мен. ...

От живота, не можеш да искаш повече от разбиране. Моментите на случване не са фиксирани във времето,те са свързани със степента на готовност на съзнанието да се учи.
06:00 h. развиделяваше се. Събудих се с усещането,че съм напуснал нещо важно. Нещо което, реалността ми отне.Сънувах вода,храм,светлин ...

По принцип рядко откликвах на покани за неделно разпиване, пардон неделни срещи
с познати на чашка-две узо.
От доста време при мен работеха две момчета сънародници, те бяха доволни, че им плащаха редовно всеки ден на касата по 45 евро, аз доволен, че изпълняваха съвестно работата си и нямах забележк ...

Докога
С перо и лист в ръка пак пиша мойте слова,
стихове за хората, живота им и за любовта.
Докога ще сядаш вечер уморен в ръка с перо,
да пишеш стих от душа за българското тегло. ...

Така и не разбрах как беше способна да лежи с усмивка на лицето си, скривайки драскотините си.
Искам да знае, че обичам начина,
по който се смее и да я държа,
за да открадна болката й
Как може да се разбие едно сърце, сътворено от злато? ...

Празник- Слънце в столичния град...
Охраняван в златна колесница
царят- бог със своята царица
води пак големия парад.
Следват ги и храмови жреци, ...

Утрин в рейс 85
Ранна утрин... Хора сънни...
Всеки е умислен сам...
Ми́сли светли, ми́сли тъмни –
в екзистенцията там... ...

Тръначе мило —
розичко — светило и
сърцекърмило!...

Не търси любовта по площади
и на улици пълни с тълпи.
Не търси любовта по естради,
тя концерти не дава, не свири с тръби.
Не търси любовта във целувки ...

​​​​​ (20.08.2021 - 23.10.2021)
На шега ли или съдба,
животът странно пътища преплита,
почуква на заключена врата,
стои пред теб и само с поглед пита... ...

веруюто на
господин Успехов е
обич и любов

Нека всички —
живи,
здрави
и благословени! —
Мъдри, ...

Смъртта ражда пеперуда...
И полита тя към вечните светли полета...
Умирането е човешка заблуда....
Покана за круиз е...
из Вечните енергийни морета....

Нямаше смисъл да тичам напред.
Нямаше смисъл от всичките думи.
Нямаше смисъл да мисля за теб.
Нямаше смисъл да късаме струни.
Нямаше смисъл да пиша творби. ...

Истината тривиална вред прозира:
всички ние – и плебеи, и крале –
като дим от разлютено наргиле
без следа ще се разтворим във Всемира.
Даже няма бледен спомен из ефира, ...

О, да! Земята се върти -
безкрайна, жива въртележка.
Сред флора и фауна, гледай ти -
еволюция човешка!
О, да! Земята се върти - ...

Сърдито ми е детството, сърдито,
дори за мене вече и не пита.
Лети само, разрошено глухарче,
ръчичка не подава и макар че,
душата ми по детски чака чудо, ...

Той се върна от града уморен. Осем часа работа във фирмата, после още четири в сервиза. Налагаше се – с една заплата трудно се оцеляваше в наше време. Всъщност, и с една и половина не беше лесно. Но добре, че беше много зает, а след прибирането в квартирата веднага лягаше да спи. Или по-точно – да п ...

Глава осемнадесета
Днес улица Раковска беше изключително оживена. Коли, тролеи, и главно пешоходци, бяха превърнали тази централна софийска улица в най-оживеното място в града. Беше края на месец юли и жегата беше ужасна. Никакъв полъх откъм планината, жестокото юлско слънце беше напекло токущо поло ...

ИСТОРИЯ
Автор: Един Морич Кинкел, Босна и Херцеговина
Някъде през нощта в бързане
загубваме една история,
сутрин отново в бързане – ...

В човешкия живот няма нищо сложно.
По-сложно е да го разбереш. А защо ли?
Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.
Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран ...

Враждебен свят - дебнеща акула,
потиска слабите и онеправданите
все си мислиш, че живееш някак си
но постоянно бягаш от острите зъби
на матрицата...Враждебен свят - ...

Колкото добре и да живее,
сладостта от живота е кратка,
на всяка майка, която посмее
да се появи на детската площадка.
Посреща я на входа плачещо дете, ...

Спомням си смътно
как ме отричаше,
търсещ отсрочка.
Да пием! До дъно!
Той ме обичаше. ...

Искам, когато прибирам се вкъщи,
моята дама да бъде добре.
Искам, когато небето се мръщи,
ние да пием горещо кафе.
Искам, когато тъгувам и плача, ...

Заших си сърцето
/Свидна/
За сълзите кладенец дълго копах,
в черния край на земята,
с шепи събирах от сивия прах, ...

Сертификати, колко мило, значи
за здравето се грижите. Е, браво.
Душата горко иска да заплаче,
че в робство плува цялата държава.
Робията е страшна и позорна ...

Смъртта размахва черно наметало,
безредието и страхът са в своето владение.
От първия замах сърцето е примряло,
след втория, припада в сляпо поклонение.
Глобално, зверски, ледено и властно, ...

Сред фойерверки и балони
празнуваме рождения ми ден.
Цветя, сладкиши и бонбони…
Запяваме познат рефрен:
Happy birthday to you…. ...