ЗАПИСКИ ОТ ПРОШЕПНАТОТО СВИШЕ
Неопитомена още нощ –
дъхти на дъжд и на жасмин.
Ароматът на тръпчив озон
ще ни попречи да заспим. ...

Не пожелах да стана гимнастик,
че строга бе проклетата диета.
От малък имам видим зъбен тик,
все дъвча нещо, всъщност е кюфтета.
Не пожелах да стана депутат, ...

Погледът му ме пронизва,
кат' губерка селска чушка.
И вѝдя ли го сàмо, искам
като лют пипер да го изпукам.
Ръцете му – силни и здрави, ...

"Грабвайте телата!” - някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска..." /Иван Вазов/
Свободното падане на телата винаги е вълнувало и ще вълнува човешките умове. Изглежда, че то е напълно разгадано като физичен феномен. Заслугата за това дължим на Галилео Галилей (1564 - 1642) - физикът, койт ...

Невероятно,
но факт,
намирам уюта
у себе си.
Много нескромно, ...

Толкова е хубаво да зная,
че винаги си някъде край мен.
Дали е изгрев или вече залез
изминал е един прекрасен ден!
Толкова е хубаво, когато ...

Нощта изпъна сънно тяло
като девственица бяла,
свита в мекото одеяло
все още не съм заспала.
В прозореца - самота, ...

Спомени за гари и за влакове
... и спомени за гари, и за влакове –
все вечно заминаващи за някъде!...
... и обвити в пара – черногриви,
как цвилят старите локомотиви... ...

Лятна утрин в Ловеч
С усмивка лятото докосва,
целува моята коса,
в златисто то я украсява
и ѝ дарява красота. ...

Виждам с очи затворени широко,
парада от хора в моето тяло.
Сенки от нечие минало бродят.
Живота тече, а времето - спряло.
...... ...

В нашия квартал имаше един автомат за кафе, който много обичаше да ме унижава. Всеки път, когато му пуснех по-голяма от необходимата сума, той с нескрито удоволствие ми плюеше рестото на плочките и дисплеят му светваше, докато се гъзурчех пред него да си събирам монетите. Всеки път унижението беше г ...

Селското магазинче беше заключено. Дешка придърпа полата зад коленете си и седна на близката пейка. Реши да изчака момичето да отвори. И без това днес за никъде не бързаше. Дребничкото ѝ лице, станало още "по-морско" през лятото, беше забравило какво е да се усмихва. Труден и неравен е калдъръма на ...

Стана така, че демократичнитепромени не ме завариха неподготвен...
Имах дипломи, знаех чужди езици, работех в престижна държавна фирма,..
ориентирах се бързо от къде и накъде духа вятъра на промяната...
Мои съпартийци на шега ми подхвърлиха '' Ще напуснеш ли София, ако станеш кмет или заместник -кме ...

Беше един от обикновените дни. Отвратителна жега и голяма скука, чудех се какво да правя. Бях излязла от болницата и се чувствах леко умърлушена и мързелива. Тогава много ме дразнеха хората и единствено време прекарвах с домашните ми любимци. Молех се да не получавам никакви известия и съобщения и т ...

(По спомен от казуса: "Мария помогна на автобусен водач, глътнал езика си по време на шофиране")
Защо още ги слушаме?
Да ги стиснем за гушите!
И не както Мария,
а да направим точно обратното: ...

В З Е М И М Е Г О С П О Д И
Вземи ме Господи
в небесните простори,
отведи душата ми
във небесата, ...

До ръководни и властови постове рядко достигат морални и почтени хора, защото в повечето случаи това изкачване изисква съвсем друг тип „качества“ – лицемерие, сервилност към висшестоящите, комформизъм, лоялност, стигаща до участие в сговори за облагодетелстване на избрани лобита, интриганство, карие ...

Когато вече си направил/дал
всичко от себе си..
Време е да се откажеш..
Нямаше кой да ти помогне
Явно така е най-добре.. ...

И на облаци пак си е лято,
и в дъжда пак остава любов,
и сред жегата – светещо плато,
и насън си расте в огън нов.
В краткостта по-щастливо живее ...

Боговдъхновени
любопитствата
научни
и
благословени

Болярка
Красива и нежна жена от старата ни столица,
един красив град, една търновска твърдина.
Усмивката пак грее на нейното лице сега,
да срещне отново любовта, една нейна мечта. ...

До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели -
живеехме в различни времена.
Започна да разказваш като в унес ...

Живот. И мъничка стъпка встрани.
Колко кротко потъваш в калта.
Сам палиш огъня, в който гориш
и съдиш света, че ламти за вода.
Живот. Простор с нанизани случайности. ...

Заповядай, мое вдъхновение!
Влезни, направих ти кафе.
Не, няма да ти искам обяснение,
с кого било си и къде.
Не казвай, че добре ти е било ...

Бергамо, Свят Гама, 15 февруари, 2020
Временният кабинет на лейтенант Сартори продължаваше да се разтърсва периодически. Изпопадаха копията на ренесансовите майстори от стените, вази и пепелници се въргаляха по пода, а самият Давиде лежеше в безсъзнание.
Бруно Висконти почувства внезапно виене на св ...

Иска да го познаем
истински и отведнъж,
без излишно помайване.
Поетът е вездесъщ.
Нима с душата, кажете, ...

Сред книги и поеми
се скрих във майска вечер,
разлиствах прашни страници
миришещи на старост,
но знаех, че са писани ...

Побрала би се в шепа на дете,
в око на птица, в тичинка и полен,
но тесен ѝ е – вечно недоволен,
светът. В душата болката расте.
Летяла би, с калинка и пчела, ...

Константин Щемелинин
Как да станем
щастливи
(книга за всички хора от 14 до 45 години и нагоре)
Симферопол, 2011 ...