Пак е пролет, пак ухаят люляци,
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен, ...

Хубавите неща стават неочаквано и не планирано. Изживяването е - незабравимо, трайно и щастливо.

Господи, как обожавам палавите слънчеви зайчета - деца на пролетното слънце! Обичам си ги и те ме обичат. Заедно сме щура, палава банда, която рано сутрин с лудо обожание гали със светлини иглички Теб и буди високите вибрации на Любов и нежност. Те (зайчета) със щурият си нрав винаги събуждат първо ...

Толкова пъти съм виждала смъртта в очите…
В различните очи… застинал ужас или изненада…
обич или тъга… надежда или отчаяние…
Дори в очи с блестящи точици смях!
В очи… пълни с благодарност, че болката вече я няма… ...

Върви ми, винаги ми е вървяло. Така съм родена ли, не знам, но лош ден в живота си не съм имала.
Даже като са ме намерили е било празник, ама стар. Точно на 9-и септември, една от старите възпитателки, отдавна не работи тук, ме е намерила пред вратата на Дома.
Не са видели кой ме е оставил, по тъмно ...

Малцина са призвани да прозрат бъдещето, но мнозина са готови да ги охулят.

Не беше сън, а бе мистично.
Завърнах се във минал си живот.
Бях в бяло, като жриците магична.
от слънцето изпратена с любов...
Докосвах с обич всички хора. ...

Обикновен ден. А всъщност
много тежък. Издиша.
Цъфнали пролетно вишни,
старо четиристишие.
Детелини с очи зелени, ...

Всяка нощ
идваш ти
с лунен кош
от мечти.
Всеки ден ...

Оставам по сърце и малко плът,
с воал от страст, разпуснат на вълни.
Очите ти какво ще изберат,
светулки или бесни мълнии,
спонтанен плясък или тътнещ гръм, ...

Под жълтата умислена луна
под стряхата затрупана от шума,
невинна се усмихва любовта,
забравила, че има много думи.
Но те не стигат, даже да са в стих, ...

Част от прозите "Воин без кауза " които съм писал

В главата ми буря от мисли.
Сълзи се изсипват - порой.
Душата след него е чиста,
тихо е - мир и покой!
Въпросите много са. Търся. ...

Тръгвам бавно и никак не плача,
плаче само разбито небето.
Мокър куфар с илюзии влача,
дъждобран, вече също решето.
Дълги бяха прелютите зими, ...

Къде съм тръгнал в този дъжд,
щом даже охлювите бягат,
сред стръкчета набола ръж –
нагазвайки я, тя поляга.
Небето плаче седем дни ...

Радвай се на всеки земен миг!
Не мисли какво ще бъде после…
Простичко е, като „до, ре, ми…”
И не трябват никакви въпроси.
Изживей го ти като дете! ...

В прозореца остана тишината.
Пак цигара, чаша вино, стар рефрен.
Прегърна ме отново самотата.
Колко близко и далече си от мен...

Души, души, души и разузнай,
с обонянието си всяка истина узнай!
О, зная, “Плъх” наричат те, горкия,
но в разследването ти си във стихия.
В омразата си кой не те ли поруга ...

Където и да ида ти си с мен.
Дори далеч не чувствам самота.
В сърцето ми гориш и нощ, и ден.
Където и да ида ти си с мен.
От тебе огънят възпламенен ...

То няма общо с онова пиянство,
което разумът налудно помътнява,
звездите пълнят чашата пространство,
небесната бутилка натежава,
излива щедро тъмната си същност ...

Свободен стил

Текст : Геновева Цандева
Музика и аранжимент: Бойко Иванов
Изпълнява: Светла Карауланова
Изпълнителката е дъщеря на Геновева Цандева и опитахме как ще се получи. Текстът пък е направен за мен, във връзка с конния спорт, който практикувах, докато не докоснах китарата. И така се роди тази песен. Дано ...

- Здравей! Дали си принца от мечтите?
Ще ме вземеш ли за среща със файтон?
- Не мога днес, на паша съм с козите
и имам кон. Не бял, ама е кон.
- А, ще може ли, яко не те смущава, ...

Да си кретен е трайна диагноза,
но с изборно-свободен елемент.
Че с идиотия в прекалена доза,
приятелство разбива се в цимент.
Предателите трябва да се бият, ...

Къдриците на любовта се веят,
очите ти звезди са в небосвода.
Магичен пух, събудил зов в неделя,
предсказва полета на птица волна.
Огнището са топлите ти пръсти, ...

От Млечния път се отбих до Земята,
хареса ми нейното синьо небе
и малките хора със име - децата,
които невинно обичат, с' сърце.
Обикнах и аз, без да искам, простора, ...

Стремя се да не преча на съдбата.
И никога не гледам в чуждата паница.
Смирено се преплитам със тълпата.
Сабя не сече преклонена главица.
Не пасвам в калъпа на всяка концепция. ...

Посивял, посивял, посивял,
този град, като гост ме посреща.
Ненавременна майска печал,
замъглява Балкана – отсреща.
Плаче пак, плаче, пак, плаче пак, ...

Моля те, недей да тръгваш!
Още малко остани,
мъката ми в щастие превърни!
Ръката ми здраво хвани
и сълзите една по една ...

Ела, без адрес - просто странник случаен,
остави се на вятъра, пътя той знае,
коловозът на времето белези пази -
преминават душите и кърви оставят.
Остави се на май - той младежки ухае, ...

След края бе агония мъртвешка.
А после черното снегът поръси.
Студено бе в балетната ми дрешка.
Задушни бяха стегнатите връзки.
Не стигна малката ми длан, да скрие – ...

Словата ти капчукат през нощта,
приличат ми на капчици глюкоза.
Обхваната от тяхната наркоза,
дали ще се събудя сутринта?!
Дали на две ще се дели денят, ...