Октомври със студ и дъжд си отива,
отива си нещо по малко от нас…
Все чакаме утре, макар че е сиво
и си мислим – ще дойде по-ведър час.
Надеждата тя е светъл лъч в мрака. ...

За някой снежинките приличат на падащи ангели, за други падащи звезди, но винаги падат. За някой има бог, за други звезди, но и двете са извън обсег.
Честно е след такъв катарзис човешкото съзнание да бърка белотата на виелицата с белотата на рая. Белотата бе толкова непрогледна, че се чудиш дали то ...

ДВЕ ДАТИ ОТ КАЛЕНДАРА
В кое пространство крие се покоят?
Аз в ни едно до днес не ти гостувах.
Прилъгвах се, че може да съм твоя.
Събирам в стих ранените си букви. ...

Понякога сърцето ми е в болезнената хватка на мъката от загубата ми. Тази загуба, която заличи един цял живот, пълен с мечти и планове.
И ето, пътят ме изведе до тук. Мислех, че няма да се справя, но не, успях!
И нищо от съкровищата на душата ми не остана в подаръчната кутия с целофан, а се валят на ...

Понякога искам да викам и да чупя,
понякога искам щастие да си купя.
Душата ми от неволи е уморена
от трудностите в живота е оскърбена.
Объркана вървя напред ...

Учителко, ти бъдещето сгряваш
и питомците си му посвещаваш,
към него с много ги любов отправяш
и мироглед „ОБЍЧАЙ“ им вселяваш!
Прекланяме се пред духовността ти, ...

Тишината издигна стоманеносива стена
и зад нея остана душата – замлъкнало птиче.
Не разбрали защо, във конвулсии две рамене
на уплахата танца прощален заеквайки сричат.
И с прозрачния гланц на сълзата, която горчи, ...

Същинският Аз, скрит зад хиляди воали,
саркастично се надсмива над философии стари
с приготвена към края на пътя шега
за цялата истина и вселенска игра:
"Ти си това което е в теб, ...

Пианото мълчи, не отронва звук,
мехурчета набъбват по клавишите,
отразява луната небесния си лик,
в потайната утроба на огнището.
Вадички дъждовни по стъклата, ...

Днес си взех, сертификата!
И веднага - в махалата
влезнах в кръчмата да пия
скъпа, гроздова ракия.
Седнах близо до вратата. ...

Днес ми е схлупено, мрачно и тъжно,
облак е в чашата с чай отразен.
В локвите кална и мокра окръжност
с пръчка чертае унилият ден.
Тихо е някак светът е преместен, ...

Знаеш ли коя бях преди теб,
и за какво си мечтаех,
бях момичето без билет,
на последната седалка в трамвая.
С коси ухаещи на мечти, ...

Когато слънцето залязва,
за миг докосва със лъчи
луната приказно красива
и за любов ѝ то шепти.
Но разделени, всеки тръгва ...

Информираха ни с гордост – за един ден са ваксинирани рекордно число българи. 28 191 са минали под спринцовката…
Е, все още са малко…
Да беше наредил другарят Живков – 100 000 поне щяха да са. Ако пък посочеше с лулата ваксинационните пунктове таварищ Сталин – за три дни нямаше неваксиниран да остан ...

Кажете как човек да се надмогне,
та той е просто плът и суета?!
Отричането ли ще му помогне
или приемането на света?
Че ние изтъкани сме от завист, ...

Било ли е изобщо?!
В живота, друже, няма: „Проба. Проба…“,
едва поемеш дъх и лягаш в гроба,
едва усмихнеш се едвам-едвам
и смръзва в ужас всеки мускул, друже, ...

Раждане и смърт не се избират. Господ като семе засажда душата в нечие тяло и се появяваме на този свят. Но после всеки сам си дроби попарата и трябва да внимава, какво слага в нея, че да не му е водниста и горчива, за да не ходи цял живот гладен.
Елена седна на пейката и стисна голямата си пътна ча ...

ЗА МИНАЛОТО
Автор: Един Морич Кинкел, Босна и Херцеговина
Скъпи приятелю,
както виждаш,
няма да ти кажа нищо, ...

Възгордял се човекът, реши, че ще властва над всичко
и забоде в на Господ очите, най-острите тръни,
на омразата лепна фалшив етикет “Аз обичам”
а на ближния тихо заложи капан, да го спъне.
И започна да гледа отгоре, понеже могъщ е ...

По любимата ми история за Естир
Вървеше в бурята. Една царица.
И буря беше в нейната душа,
кръстосваха небесни колесници,
светкавици пробождаха дъжда. ...

на Бог
дойде Му
над преливка
да Го
призовават ...

Тя била изключително бездарна поетеса. Нямала елементарна техническа подготовка как се пише стихотворна реч. На творбите им липсвало благозвучие и смисъл. Допускала груби граматически грешки, които говорели за неграмотност. Непрекъснато я критикувал с надеждата, че ще се промени. Дори искал да спре ...

Аз съм тази, в чиято усмивка се влюби.
Аз съм тази, чиито мечти ти погуби.
Аз съм тази, която до тебе застана.
Аз съм тази, която превърна във рана.
Ще ме познаеш по бързия пулс на сърцето. ...

I cared so much
in the past
I helped them all
but they betrayed me fast.
I changed myself ...

Цвете
Каквото е било, ще продължи
каквото беше е кристално бъдеще.
Ако ще ми подаряваш цвете,
знам, че е крехко и тънкостеблесто, ...

Исках корабче малко да имам,
а на него да пише "Мечта".
Да е синьо и мачта да има
и да бъде с бели платна.
И направих го. Вярвайте! Беше ...

Политиците за нас се сещат,
когато трябва да ги изберат,
обещават ти тук рай горещо,
ала четири години те дерат.
Да те тъпчат не ти ли омръзна ...

Недей да плачеш ти! Недей да страдаш!
Закотвен в този залив пуст!
В мечтите си ти мачти нови вграждай
и опъни платна от плат сребрист.
Каквото е било, го няма вече, ...

И идва ден във който си отиваш,
че преходни сме всички в този свят.
Но в спомените нивга не умираш,
ако са спомени оставени със страст.
Сърцето ти безспирно ще да бие, ...

Говорят хората,
какви реално били хората,
колко лоши били хората,
как без ни едно съжаление,
лъжели, ...

Една неписана история,
една монета с две лица –
ти бе последният, с когото съм била.
Една въздишка, после нежен зов
към тръпката, която съм си взимала ...