В живота всеки се нуждай
от братската ръка, която
винаги се отзовава и помощ
мигом дава.
Бъди като стареца мъдър ...

Проблясваш ми
изтръпващо различен
и всички тези облаци в небето,
вещаещи ни дъжд
и неприлично ...

Нашата любов бе толкова нереална и се моля за нея, защото ти бе единствената.
Просто искам да посегна и да те докосна,
да те прегърна както преди.
Това е нещо като филм и не знам как свършва,
но съм влюбен в теб. ...

Моята книга, за живота, не си струва.
Все се каня да й нарисувам птица.
Измежду страници накъсана хартия,
поне да има лъскава корица.
Паун, накичен с багри дъгоцветни, ...

Понякога в мълчание или от премълчаното разбираме много повече... Но мълчанието ни носи и надежда... Не знаем кой какво е искал да преглътне и си мислим, че е за добро... И не ни липсва, защото можем да изградим собствена хармония от тишина... Думите ни често не могат да изразят истинските усещания, ...

В тази къща не, нищо не се преобръща,
в тази къща да всичко в миг се преобръща,
уж си отива напереност и се връща,
тука монетата си е една и съща.
В тази къща говори се, много говорят, ...

Чезне хубавият ден,
в него има и добро, и зло,
когато си млад, си силен,
когато си стар, нямаш ти крило.
Какво добро, когато си отиваш, ...

Ежедневни приключения 8
...
Ей така ме дегизират
да изглеждам сладичко кутре,
в резервацията на хотела ще визират: ...

14. Срещата
Въпросите напираха, криеха се от отговорите, но любопитството надделя над горещите въглени на угризенията, страха, вълненията, изстуди ги с хладината на искам да знам. Искам да знам за Дракона, не искам да знам, но искам е по-силно от не. Искам движи света, завърта го в кръгло кълбо, пак ...

В този безразлично жесток свят
върлуват продажни подлоги.
Охотно слугуват на стар и на млад
щом плаща достатъчно много.
Аз не съм част от такъв свят, ...

Дори кучетата общуват,
през дворовете лаят.
Споделят, радват се, че съществуват,
не крият нищо, от началото до края.
Не скриват, когато са щастливи, ...

След като прежалих
поредната жена,
камината запалих
със нейните писма!
Отворих скъпо вино, ...

Сипе се дъжда,
черно-бяла картина!
Място запазено за Смъртта...
Единствен жив там,
оплаква хора непознати! ...

Обещах! Не бива Мери да тревожа!
С нея ще излизам, ако се наложи.
Няма до реката с Вежен аз да слизам.
- Искам вече в двора все да те намирам!
Чуваш ли, детенце?! Чух я и запомних. ...

В мен птица уютно живее
и аз неотлъчно с нея летя.
Дори и да нямам криле като нея,
следвам я вярно със свойта душа.
Ако притихна сломена, ...

Здравейте. Казвам се Данаил и хобито ми е да пиша авторски приказки в стил Братя Грим. Ако решите може да ме подкрепите като гласувате, коментирате и последвате. Така ще имам муза за още интересни приказки. В момента имам 6 авторски приказки и ще ги качвам през определен интервал. Приятно четене :)
...

​​​​​​
Невиждано
раните
се стичат
по тялото ми ...

7. И защо човек да се вживява
Главова седеше до масичката в хранилището по химия и хич, ама хич не искаше дори да се надигне. Напоследък й беше много приятно така – седи си, не се напъва да мисли, дори не си припомня страниците от учебниците, гледа безизразно излитащия от цигарата дим и...
И – нищо. ...

В утробата пулсираше живот.
Най-после дръзна смислено да диша.
Мечтата съкровена бе на ход,
след загуба от опита предишен.
Но в болничната стая притъмня. ...

И падна покосен - пореден труп,
сред алчност и човешко неведение.
И клоните ти жилав сплитат клуп:
Отсечен орех, лошо е знамение.
Уверено резачката ръмжи, ...

17.07.2020
Казват...
Казват раят, затова бил рай, защото
всеки вътре праведен преди е бил!
Не съдел другите и не правел злото, ...

Безпокойна сълза синевата отрони,
прогърмя, проръмя, разлюля свежи клони,
дървесата шептят с резедави корони,
призовани на бис да раздават поклони.
Пълнолика луна облаците подгони– ...

Зад две кафяви очи
Поеми си въздух и изречи молитва!
Нежния допир на влажната морава.
Свали маската и погледни в дълбочините!
Стените се стесняват, няма ги вратите. ...

Казват, че пътят към успеха бил трънлив... Какво ли знаят хората за цената, която трябва да бъде платена? Те виждат опаковката, фасадата, маската – както и да го наречем, с една дума, хората виждат резултата. Подозират, че той се дължи на нещо – талант, късмет, труд или пък връзки. Не знаят в пълнот ...

Идеалната форма - Шерше́ льо кок!
С глас се смях с идеалната форма на генек и дамата с пълната количка в супера, слушаме за ваксина в Русия против короната, и от дума на дума покрай сегашното положение май дойде време да се пренапише историята.
1. Шерше́ ла фам - вече е шерше́ льо кок.
справка и пре ...

Не разбирам какво се случи с нашата любов?
Виждам те-
Твоята кафява кожа свети на слънце.
Виждам,
че ходиш бавно и се усмихваш на всички. ...

http://www.videoclip.bg/watch/1006971_water-world

Аз преглътнах, а после заложих на черно
Крупието направи финалния спин,
И повтарях си само :"Светът е рулетка"
Е, загубих. А после заложих на "три"
Днес обаче късметът ми някак се крие ...

Аз не искам да съм в обувката, камъче,
трън в пета, пръчка в спици на колелото,
че пожар съм стихиен, не пламъче -
ми личи, още от рождество.
Аз не мога да съм нейде във ъгъла, ...

Ежедневни приключения 7
...
Почивна база " Синьо лято"
днес ми обеща:
- " За догодина ти запазваме бунгало ...

Не мога и не искам да съм друга...
Такава ме обичай днес и утре!
Не ме притискай, може до полуда
пряма да съм, даже и по-дръзка.
Не знам защо така ти е удобно, ...

Къде остана, кой те промени
Какво направи с онзи млад човек
Той имаше мечти, какви мечти
Готов бе да твори в този труден век.
Летеше той с крилата си от тез мечти ...

Казах ли ти днес
Казах ли ти днес, че те обичам?!
Не те забравям!
Моя част си. Муза-поетична!
И толкова куплети си измислям, ...

Една луда ми стои в телефона. Виси там от известно време. Контактуваме интересно. Меко казано. Виждал съм я само веднъж. После избягах. Понякога съм страхливец. Не ме е срам. Признат страх не е срам. Срещал съм доста страховити неща през живота си. Най-силно може да ме уплаши жена. Нежният пол прите ...

При докосване,
се усещат по кожата ми остатъците от лепило
на етикетите,
които съм имала през живота си.
Предразсъдъците полепват по тях отново. ...