Мина време от последната ни среща,
оставихме чувствата, в нас, разпилени..
Обещах ти - винаги ще съм насреща,
приятели ще си останем, ний, смирени..
Мина време от всичко помежду ни, ...
Видя ме ненадейно в светлината.
Изгрях и ти потърси топлота.
Прегръдка бе разперила крилата си,
родила твойта мъжка суета.
Дори ми даде името на ангел. ...
Докато се разхождаше, Ерих търсеше нещо в короните на широколистните дървета, нещо, което неговият най-добър приятел му бе показал преди време. Един трон. Клоните го бяха оформили. Ето го! Той се покатери на дървото и се настани на трона. От тук можеше да види раззеленилата се долина, в която беше с ...
Идват си в къщата нашите мъртви.
Сядат на масата сложена мълком.
Гледат ни дълго вътре в душите,
дето тъгата бездомна се скита.
Скръбни им пълним празните чаши. ...
Те бяха братчета - близначета и живееха при баба. Тя често им разказваше приказки, а те, като всички малчугани, обичаха да играят. Любимата им игра беше криеница. Криеха се един от друг, или от баба... Това много я плашеше и често им разказваше за чорапеното чудовище. Да! Беше им разказвала за Патан ...
Има още от хората благи,
те не кряскат, не вдигат скандали.
Тъй са чужди на корист, облаги,
там на село обули сандали.
Те се радват на пролетен дъжд ...
И казват съществува, и го има
бленуваното, седмото небе,
рисувам го, с несръчните си рими,
в поточето от сънища гребе,
да хване малка рибка, златоуста, ...
Тъгата ражда винаги въпроси.
На думите под острите откоси
проплакалият отговор се крие.
Сълзата в пелени ще го повие
и вместо биберон, кураж ще носи. ...
Разделя ни цигара. Дим. И пепел.
И силно питие, недоизпито.
И може би ключът. И часовете,
в които си забравил да обичаш.
Разделят ни студените моменти ...
Като лоза около мене се обвиваш,
разкриваш тайните си ти без свян,
и нови светове за мен разкриваш -
Жена ли си, или сънуван блян?
Така изкусна си в любовното изкуство - ...
Полъх от спомен те отнесе при мен.
Момент на наслада в миг уловен.
Спотайвана страст тъй силна избухна със плам.
Отдавам и се, изгарям, погубвам се - знам.
Стените предпазни умело разруши, ...
Тази вечер ще е по различна,защото ти изглеждаш ми така.
Различна си ми със това,че си истински обичана жена.
Обичана и още как,но един единствен е способен на това.
Да те обича както никоя сега.
Е този някой май съм аз и чувствата към теб не крия, ...
Ще ти бъде трудно да ме съхраниш.
На толкова места съм потрошена,
че един живот не стига да ме залепиш,
а от опити съм страшно уморена.
Ще се разпадам пред очите ти. ...
Когато ти залипсва пак морето,
на гларусите дрезгавият крясък,
спомни си, моля, за момчето,
което ти написа стих от пясък.
Морето, този стар ревнивец, ...
– Той е ужасно стар. Изтърси, че може да бъде безсмъртен, ако поиска. Каза, че няма да умре, докато е останало нещо за научаване във Вселената…
– Възможно е да е такъв… Растенията нямат всички тези усложнения, както животните. При необходимите условия теоретически биха могли да живеят вечно.
Клифърд ...
Има дни, в които надграждаш себе си. Дни, в които изведнъж цялото знание и разбиране придобито от миналото, всички грешки и победи се обединяват в знание, без да е необходимо да поглеждаш назад. Просто знаеш. Знаеш, че си се прадставил добре и цялото щастие и мъка, които си преживял не са били напра ...
- Жените са глупачки. – изсъска той и мързеливо протегна люспестото си тяло върху камъка. Беше гъвкав смок, а кожата му проблясваше красиво - плашещо.
- Е, не е съвсем вярно. Не се отнася за всички. – намести се до него приятелят му, присвивайки очи от удоволствие. Беше малко по-къс, но също в зряла ...
ЗАПЕТАЯ В СТРОФАТА НА БОГА
Когато се напуши сутрин небето и ще рукне дъжд,
и жлътне с рошави масури в полята цъфналата ръж,
мравунякът тревожен кипва, притихва във гнездото кос,
дъхти на сладка детелина все още мокрият откос. ...
Усещаш ли обичта в думите ми, насочена към теб...
Пътувам с колата по дългия път. Зелени ливади. Високи върхове. Овощни дръвчета. Шарени листа...
Иска ми се да спра колата, но...
Пейзажът се променя. Пурпурни отблясъци от залеза. Високи палми. И много огън - в очите ми...
Искам да сляза от колата! ...
"Слаб е духът на сънародници мнозина,
що с мен дойдоха в чужбина,
що от родното изпитват срам,
защо постъпват тъй - не знам.
Може би, че тук се живее по-богато, ...
Не се нуждая от незабравка, да знам, че небето е небе.
И във всяка синя точка на калинки, да се губя в
облачно море.
Не се нуждая от всички южни ветрове, да стрелят
на портокалови посоки и заскрежено поле. ...
С жената бях под плажните завеси,
когато мернах мацето зад мен.
За миг забравих моята… принцеса
и почнах да събирам морски тен.
Започнах да копая - без посока. ...
Понякога съм тънка като свещ,
от тези дето трудно се запалват.
Запалят ли се - капе лед от пещ
на късна зима, лепкаща и кална.
Тогава бях куршумена вода ...
Почука някой тихо на вратата,
Отворих, и не щеш ли, Есента.
Покана „Влез”, дори ѝ не дочака,
усмихна се и влезе у дома.
Зачудих се, какво да ѝ предложа! ...