Една любов изгаряща до болка моето сърце,
една любов до болка чрез магия сякаш го превзе.
Това си ти любима моя,ти си тази изгаряща любов.
Какво направила си с мен кажи ми?
Защо не мога аз без теб да съм сега? ...

Звезди и планети.
Свобода и кораб.
Пътуваме към себе си.
Две свързани сърца.

Нощта кристално ще се разтопи.
Потъва бавно звездната и мачта.
С размах рисува изгрева, твори.
Небето е платно с луна прозрачна.
И изпълзява сънено светът ...

Лаура Паузини - ... и връщам се при тебе...
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Daniel Vuletic (Danijel Vuletic), Laura Pausini & Alfredo Rapetti Mogol
------------------------------------------------------------------------------ ...

В съня ми идвай, ще те чакам мамо!
Раздялата все още ми тежи!
Да си поплача на майчиното рамо,
че за теб душата ме боли.
Как мога нявга да забравя, ...

Есента е носталгията по приключението.
Духът на лятото, поддържащия паралел на съзнанието.
Избавлението...
И в тази промяната Онзи реши да разбута прахта на отсъствието ми, заради чието присъствие копнееха и копнеят хиляди вени. Кръвта им бушуваше през летния сезон. А тишината ми чак пропукваше стен ...

Мама днес ще дойде, тъй ми каза вчера.
Радвам се, но къщата как ли ще намери?
Идвала е тука като ученичка.
Даже се е къпала в селската рекичка,
но това е било толкова отдавна. ...

събудих се с любов в сърцето
защо ?
погледнах през прозореца и ето-
изгряла пъстра есен под небето!
не искам да римувам есен с песен, ...

Только - Он!
Кроны деревья быстро оголились от листьев, тонкие ветки настороженно одиноко свистят под обледенелым, острым пронизывающим ветром. Временами усиливался сердитый мокрый снег, леденеющая влага гладила скользкую землю, и никакая одежда в сырой холод этого скучного, унылого времени не защит ...

Плаче ми се, а не зная за какво.
Търся си причина за сълзите.
Може да е някое четмо
или поглед, който е в мечтите.
Плаче ми се, а не мога да заплача. ...

ЗИМНА СВЕЩ
Опира всичко до смъртта –
защото тя е неизбежна.
Щом хлопвам външната врата –
излишно е да бъда нежна. ...

Рима в смисъл
озвучава с лаконични реплики
дублажа.

Защо тъй все лице зад маската на фалша криеш?
На въпроса „Как си?“, отговаряш винаги с „Добре!“
Сигурна съм, зад екрана сълзите си тайно триеш,
но ела и сподели ми, да криеш – за мен е демоде..
Сподели ми болката, която нощем все те задушава, ...

На прага ли ме чакаш, мила майко?
Гранитен къс - не; хапеща змия!
Но ти седиш и взираш се безкрайно
да видиш скъпата си дъщеря...
Нали ти казвам, майчице, добре съм ...

Есенно червено,
охра и златисто
греят вътре в мене
тихичко и чисто.
Слънчева поема ...

ентропия нула
черна дупка в паметта
събуждам се като молекула
и не знам в коя вселена кръжа
разтягам се на ляво и на дясно ...

Плашат ни бездни,
в душите ни зейнали;
Пълним ги жадно с
небрежни забежки;
Давим ги с вино, ...

Родолюбието е онова, което те прави българин, което те отличава от останалите нации и което прави националното ти самочувствие пълно. Една държава съществува, когато има в нея хора, които са патриоти. И ако всеки друг огън може да бъде угасен, то патриотичния е неугасим, защото се предава от поколен ...

Словата се изнизаха - на пръсти,
от болка натежали и сиротни,
че с името ти липсата ги кръсти
обрече ги да светят - доживотно.
Кориците на мъдрите ти книги, ...

Кажи, изгубих ли те, този път?
А как ще дишам, от сега насетне?
Не ми достига, вече, въздухът.
Задушно ми е, и ми е ледено,
и двете. ...

Разочарованието се размърдва в дъното на мислите ти. Колкото и да се опитваш да го укротиш със смях, красиви мигове, топло настроение… то не спира да чегърка… Отново и отново. Пипалата му пълзят във всички посоки… Душевното ти равновесие не се успокоява и след поредната равносметка. Всяка случка, мъ ...

Последен стих.
Изсъхнал лист
без радост, но със мъка,
отронил се от клона си -
жълтист ...

Търся, опитвам се, желая, мечтая,
скалъпвам сценарий, щрихирам сюжети,
пиша, рисувам, тъмно над светло
наслагвам, размазвам, чертая...
Къде е връзката началото-края? ...

Кръговрат
Първи епизод
То бе обикновено куче. Нямаше име. Не беше дори породисто. Хората го наричаха с всякакви имена. Родено в голямо семейство, стопаните му го бяха подарили на дядо Иван. Самотата на възрастният мъж го бе направила затворен и той не общуваше с другите. Отдавна пенсионер, живееше с ...

и благозвучна
Момина клисура и
на обич тучна

Мнозина те „обичаха“, нали?
Увлечени, те даже се кълняха,
оставяйки по пътя си следи
и бягайки, когато теб видяха...
Отричането води до сълзи. ...

Всичко е, миличка, в дозата! – казва приятелка.
Пила си много любов и сега ще боли.
Да, абсененция някаква. Не посягай към чашата!
Чакай, ще мине и говори. Говори!
После ръката й, нервната, удря по масата ...

***
Осип Мандельштам
Мой тихий сон, мой сон ежеминутный —
Невидимый, завороженный лес,
Где носится какой-то шорох смутный, ...

Мъжете, ма така сме лесни,
за игрите на жените,
стигат потничета тесни,
да не казвам за полите...
Изплезваме пред тях езичета, ...

Нощ. И толкова е тихо.
Лунен лъч пред мен изгря.
Облаците с бяг се скриха –
по вълшебен път вървя.
Тръпне звездната постеля. ...

В седми клас два часа в седмицата имахме рисуване. Веднъж учителката беше извадила за назидание и показ пред дъската четирима калпазани, дошли като на гости – кой без блокче, кой без боички, накратко казано, негодни за приобщаване към висшите естетически ценности на изящното изкуство. Учителката хуб ...