Звяр увенчан си с корона,
неотстъпчив си за трона
черен, заеман с години –
бурен сред райски градини.
Пръскат те – никнеш без мяра, ...

Чувството се скъса. Спомените се разшиха, единият даже е паднал, докато се разхождах, и повече не го намерих. Някой си го е харесал и си го е прибрал. На всичкото отгоре се подаде едно обещание и като го дръпнах, се измъкна от всички нишки, сякаш само то разплете половината чувство.
Реших да подам о ...

Неочаквана пролет
Толкоз много бели, бели
са салкъми нацъфтели...
Още макове червени –
там из нивите зелени... ...

Капричио...
(ретро)
С дъх на есен в коси спомен мил донеси
и словата на скъп благослов,
разлюляни гърди от предишни съдби ...

На масата без покривка,
върху празните стени,
на леглото без завивка,
по пода без килим,
зад прозорците със завеси ...

Случвам ли ти се все още?
Сякаш се превръщам в сън,
в който всичките въпроси
са приспивна песен, звън,
произлизащ неизвестно ...

И понеже все съм бърза,
кой да чака чак до май?
Вместо мартеничка върза,
Марта пъпа ми и край.
Ангелче съм, а не бебе, ...

Слънцето залязва
някъде пред нас.
Без да го погледнем
имаме ли шанс
нощното си име ...

Възлюбени песни, които възпяват живота ми,
моята любов, моята надежда, моят скрит плаж,
моите сребърни луни, девствената вода
раждащи се между езера, които бавно текат
носещи рибата, патиците, гъските, ...

Излъга пролетта дръвчето –
изгря внезапно, изсветли,
а после потъмни небето,
в листата с дъжд затрополи.
Разтвори пъпки треперливо ...

розо, бодлите
ти — клюни орло̀ви — зло
колчем грозѝ те

Чувам, живеем в модерни времена,
затова аз като старомодно-модерна жена
искам да ти кажа ето това:
Каня те на среща –
единствено аз и ти. ...

Страх. Умора. Сълзи. Болка. Рани. Кръв.
Те са навсякъде. Те са част от мен или аз съм част от тях.
Вече не знам. За пореден път съм окована от теб и притисната към стената.
Студено ми е. Не мога да си видя дъха, замръзвам.
Не си усещам ръцете. Виждам кръвта по пода. ...

Над площада уморен от разделите,
ние срещаме последният залез,
склонили нежно глави слънчогледите,
връщаме спомен, назаем от взетите.
Тихо шепне сърцето – жадувам те, ...

ДЕН ПЪРВИ: Ето ме, отново съм тук. Завърнах се! Последва тежка въздишка, след като оставих последния куфар на земята. Огледах се и се хвърлих на леглото върху прашните чаршафи. Погледнах към тавана и затворих очи. Макар, че ме нямаше дълго време все още можех да усетя миризмата на онзи парфюм, който ...

Изповед...
На светлата радост в ефира,
в безкрая, дори и отвъд –
пред тебе Духът ми се спира:
Море – развълнувана гръд!... ...

...стадии на вечността
в един живот сънуват
невъобразимото...

/В памет на актрисата
Татяна Лолова/
Отиваш си...Звучи смехът ти -
всепобеждаващо звънлив!
Сълзите - ледена кохорта, ...

Не, няма да си тръгнеш!
Не и не!
Вратата е метална и заключена!
Това, което ти си ми отнел,
във сметката на Дявола ще включа. ...

Душата на мръсник
Душата на мръсник
Мръсник...
Мръсник роди се…
Може би… ...

На славея по трелите звънтящи
нощта притваря влюбено очи.
Ах, колко ли сърца притихват спящи?!
Дали започва леко да вали...
А олеандърът разтваря чашки, ...

Баба Марта отново се разлюти,
сняг на парцали спуска се навън.
От юг не иде още щъркел да лети
и Баба Меца спи си зимен сън.
Вън натрупаха преспи ...

Роден, за да остане вечно жив,
огрян от светлина лазурна,
той крачи редом с нас правдив,
неотразимо делничен,
с усмивка най-обикновена. ...

По снежни пътища ще тръгна
към тебе нейде през нощта,
пътеки лунни ще пребродя
до тебе да се добера!
През още бури ще премина, ...

А нощем сънувам морето,
самотно без тебе и мене,
от спомени вечно обзето
го чувам – въздиша и стене.
Сънувам безкрайни простори ...

Странно е това усещане. Необяснимо като сън и реално като живота. Искам да спя, но за да го направя, диря, викам спомени или неща, които никога не са се случили, а само е можело да станат. И тези неща се срещат в битие, съществуващо отвъд разума ми.
Ето я пак тази къща. Подът е пръстен, има няколко ...

Глава 1, част 2
...а нощта не скрива нищо
Фийби отключи врaтaтa нa aпaртaментa си и пуснa Мaкс дa влезе.Оттук можеше дa се опрaви сaмa. Тя влезе и се тръшнa нa нaй-близкото кресло. Господи,колко беше уморенa. Концертът беше минaл добре, но нaпрежението беше й се отрaзило. A сегa трябвaше дa се приго ...

Смърта влезе през вратата –
тиха, скромна, някак плаха.
Застина на дивана жълт пред мен,
и заговори с жален глас:
,,Аз тук дойдох при вас сега, ...

С шанс да се справя с тъмните си изпитания,
кръжа с малки крачки нервно в своята стая.
В очакване нетърпеливо да се почука на вратата,
да пристигне и разгърна леко аз нежно книгата.
Да ни отведе далеч от тази горчивина и самота, ...

Много ще ми липсваш
Каза “Много ще ми липсваш.” И ти на мен - представа даже нямаш колко. Сълзи се стичат по очите ми, въпреки, че пред теб не го показвам, с риск дори да изглеждам безразлична. Но не, истината е, че ми прекалено много ми пука. Повече от колкото трябва. Казват, че действията са по-ва ...

Гората Българска, крила нявга хайдути,
сама днеска търси закрила
от секирата на хайдуци.

Любовта идва и си отива. Не разбирам само едно: Защо влизаш в живота на човек, караш го да се влюби в теб, да мечтае за двама ви, а накрая си отиваш? Помисли си, това ли значи любовта на теб? !
Може би не аз съм жената на твоя живот, идеалното момиче... - прости ми. Може би имам реално основание да ...