Те идват от друга земя,
в косите наболи цветя.
С кобилици тежки на рамо
и менци с жива вода.
Те идват с носии златоткани, ...

Как се събира душа на парчета?
– Тя не се чупи, е винаги цяла.
Нито някой ти я отнема,
сам се губиш сред чувствата в хаос.
Сам оставил си друг да владее ...

Така и не отрязаха косите ми-
запазих чудната си сила,
макар че често се заплитаха,
покрай врата, като бесило.
Излезе вярна моята Далила ...

2.
За полицейски участък в летовището служеше едно дървено бунгало. Целият персонал се състоеше от един около шестдесетгодишен мъж - полицай Димов, който дори не беше униформен. Изслуша историята на Надя и Николай и започна да подръпва мустаците си.
На Надя ѝ се стори изключително муден и си помисли ...

Благодаря ти, Ветре, за твоята интимност.
Та ти си бил чаровник – изкусен съблазнител.
Не признаваш никаква дръзка пасивност.
На всички страсти ставаш покорител.
Владееш до върха изкуството Мълчание. ...

Мислите ти
за мен не те
оставят
знам
обожаваш ме ...

Сърцето на лятото
зрее
в роман.

Плувам сам срещу вълните
В бурята потъна моят смях
Пясъка засипа ми следите
В гроб без име истината закопах
Преструвам се, че съм щастлив ...

"... няма нищо ново под слънцето... *"-тази сентенция от Еклесиаст :1:9 обобщава и оценява голяма част от живота преди и след нас.
Модата в обличането и начина на живот вървят ръка за ръка и са аксесоарна потребност в съвременната европейска цивилизация. Тази потребност нахлу в Османската империя пр ...

Ама си ми щура и капризна -
Нови пози, стойки и чалъми,
там да цункам, тук да близна,
и магия искаш вместо думи...
Но нали момченце съм послушно, ...

Май ли беше,
не беше ли юни,
август беше...
изпуснах я нишката!
Тягост нахлу, ...

Навън ухае сенокоса,
примесен с мириса на люляк
и тича палавият вятър,
събрал в едно цветя и шума.
А ти си смешно начумерен ...

В живота си никой не обича по веднъж,
но понякога крием това даже от себе си.
Ала как да кажеш на любимия си мъж,
че обичала си повече другиго преди?
Криеш тази тайна зад ласките си нежни. ...

Вървя по пътеката на мълчанието. Усмивката ми прилича на пожълтял есенен лист в мига преди да падне на земята. С тихи стъпки се приближавам...
Нося се бавно по реката на носталгията, все още вгледана в онази лодка. Последните лъчи на залеза едва я достигат...
Опитвам да се доближа до нея, но течение ...

Прибират се от работа;
бързо изчистват къщата,изпират,
изглаждат, изтичват до
магазина, прготвят вечерята,
измиват съдовете - и край... ...

Жената в черно знаеше за мен,
дочула бе от приказки безбройни.
„Той пише разни думи всеки ден,
ту подредени, друг път безразборни“.
Жената в черно се озадачи, ...

Всичко вдигат - ток, вода,
сметката ни наедря.
Данъци и застраховки,
а пътя - с дупки, пръст и локви...
Сега - технически паспорт ...

Помня те.
Не се забравя...
Всяка обич има топлина,
стои в една прегръдка-
бездиханна, ...

Отбягваш ме, отбягваш ме, а аз,
наивница, си мисля, още час,
и пак при мен ще станеш окрилен
от своите мечти и своя ден.
Започва ден отново, но боли. ...

Мъжете бяха с изопнати лица.Мъката и страданието се четяха у всеки поглед.При по-младите личеше и решимост за мъст.За поправяне на това огромно зло,сторено на България.Някъде там,в сърцето на Балканите,една малка държавица за 6 години бе водила 3 войни!Птицата на българската надежда първоначално не ...

Стоях замаян, загледан в необятното синьо небе. Струваше ми се, че съм преживял най-силното чувство в моя живот. Защо хубавите мигове не се повтарят? Но дори и това, което изпитах, е достатъчно за един човешки живот.
Тя беше толкова красива – като утринна роса, като нежна песен, като ефирния слънчев ...

КЪСИ НОЩИ - ДЪЛГА ЛЮБОВ
( Есен, от книгата - "Цветни бисери" )
Автор - Богданова Величка - Литатру
Усмихна ни се вече любовта,
а нощите ни стават все по- кратки. ...

ЙЕРОГЛИФ ЗА СВЕТЛИНА
Можех ли да бъда друга –
в тълпата да се отличавам?
Мен не ме примамва луксът
и цветовете ме смущават. ...

Трепкат пръсти по тънките черни клавиши,
песента ти се рони - изплакана мъка.
В задимената кръчма неволята тихо въздиша,
всяка счупена чаша е знак - за разлъка.
Кой ли сяда от радост да пие отрано? ...

Бог раздава радушно на всеки -
светлина и нишан за любов.
Някой мисли: така е навеки,
ще си гребна, кога съм готов.
И гневи се, враждува, търгува ...

Той е вездесъщ, свръхнадарен,
с изострени до крайност сетива.
От прозрения велики озарен,
той чува на мъдростта зова.
Кой е като гения да вижда ...

(глава 12) ЖИЗНЕПРИЛОЖЕНИЯ
1. Ты знаешь, как возникла Вселенная, и как породилась Жизнь на земле. Только древняя посланная тебе религия, славит то, что не видит наука, и не знают суеверия. Ты знаешь путь жизни и величие дней. Ты знаешь: наставления, заповеди, обряды, запреты, толкования, обустройств ...

И белег да няма, усещането за болка
завинаги остава да напомня,
че някога там имало е рана.
Душата не забравя: умее да мълчи
и преживява, възкръсва след потоп, ...

Жил был художник один,
Домик имел и холсты,
Но он актрису любил,
Ту, что любила цветы.
Он тогда продал свой дом, ...

Било ли е каквото е било?
Не се замислят птици и смокини.
По-живи са от другите. Защо?
Небе и сладост - хиляди години.
В черупките на нашите души ...

Есенно вълшебство...
Години колко минаха?!...Не помня...
И завъртя се тъжната спирала
на живота. А нейде чака скромната
ми родна къща... О́ще във Началото... ...

Скарахме се с мойта "пачка".
Той заплаши ме със стачка.
Каза, че ще си отиде,
повече не ще го видя.
Влакът му не спря, отмина. ...

Отчаяна е днес борбата!
За парите на родата!
За властта и свободата!
За промяна и против!
Двестатина души със актив! ...

… Да се изгубиш…
сред пухкавите несъвършенства…
на моето тяло…
... Да се усмихваш…
по ръбчетата на характера ми… ...

Ах,това синьо необятно чудо.
Дар божий .
Водорасли навред се ширят
и разказват приказки за русалки и самодиви.
Дивото зове. ...

Но всичко е чувства, всичко е страст,
всичко любов е в магичен екстаз.
Как да те имам, как да те взема?
Над мене виси безконечна вселена!
И всичко е трепет, и всичко е звук - ...

Да знаеше, че всяка твоя дума
е нож или поема за душата.
Да знаеше, че всичко ми е нужно -
и болката, и вълненото лято.
Да можеше да видиш чудесата, ...

Знойно ли лятото с бели нозе те догони,
с пъстра ли стомна събира росата до пладне?
Знаеш ли колко звезди ти душата изрони,
млада девойко?
Що са очите ти жадни? ...