отново
зима безснежна
и
сивота мразовита
горѝ секат се без жал ...

16.
Гената звъни на таванска врата. Отваря сънлив младеж по черни гащета.
- Да не си луд? – казва Гената и сочи висящия на стената в коридорчето термометър.
- Тренинг, Гена! Давай напред... – обръща му гръб той.
Зад късото коридорче си е таван като таван. Студентски. Влизат зад лявата врата. Вътре и ...

Студено е навън,
аз вкъщи съм на топло.
Пред блока кученце самотно,
мъничко и свито от студ трепери.
Видях го от прозореца ...

Ако можех с целувки бих те нахранил.
Ако можех с целувки бих те облякъл.
Ако можех с целувки бих те лекувал
и с целувка безкраен живот бих ти дал!
Аз не мога, което само Бог може. ...

По-грешна от вечерната прогноза
за времето през утрешния ден
е медицинската му диагноза,
че виждаш ли животът е пред мен!
Пред мен, пред мен, а аз след него куцам, ...

Прелиства ни животът и разделя
на нощ и ден под изтъняла кожа,
от понеделник бърза към неделя,
ако корав е хлябът, то́чи ножа.
Понякога ми липсва тишината. ...

Господи, моля Те само
да е пълен света с чудеса,
денят ми - богат на вълшебства,
и в тайнство свещено
да потъвам с нощта. ...

1. Когато човек запали цигара – потъва в размисли, а непушачите не мислят, защото не палят.
2. Пушачът се успокоява с една цигара, а непушача няма кой да утеши.
3. Темите за разговор при непушачите са по-малко и затова често скучаят. Те не се вълнуват от новите цени на цигарите, марките и аромата им ...

Дойдох на този свят
за радост, за изява...
Но хваща ме и яд,
че всичко не узрява.
Светът ли ми е крив, ...

Приятелството старо
е като Килиманджаро -
огнено в своята основа
и ледникова шапка нова!
Ледът топи се с всеки ден ...

ПРОПУКАН ЛЕД
Усмивките скриптят по устните
като пропукан лед. Изкуствено...
Две криле до кръв прекършени...
Сърце покрито от небе навъсено. ...

Аз съм тук. Недосегаемата. Недостъпната. Онази с ледената душа, която ще изсмука и последната капчица кръв от сърцата ви. Тази, която самата не притежава сърце. И вие искате да си опитате късмета? Давайте. Пожелавам ви „успех“. Може пък на някой от вас да му излезе късмета. Може ненадейно да предизв ...

Понякога мълча и ми се струва -
камбаната на тишината бие.
Понякога съм буден и сънувам,
че глутници в безсъниците вият.
Говоря си с прелитащите сови ...

На спирката висиш кат' прани гащи
Да чакаш ти заветния трамвай
А е късно вечер и шкембето дращи...
Транспорта е нарядко, да се знай...
Качваш се, а там студено като в морга ...

Раздялата дойде внезапно,
с друг мъж те видях,
почувствах се толкова нещастно,
щом болката отново изживях.
Ти беше щастлива с него, ...

По замръзналите локви
на разбития асфалт
крача с валсова походка -
две напред, една назад.
Даже, леко се пързалям ...

Благодаря ти Господи за добротата,
за силата , с която ме дари
да дам достойни хора на земята,
моите прекрасни дъщери.
Благодаря за моят, спретнат дом, ...

Вървеше сама сред безкрайната пустош. Под краката й хрущяха замръзнали безцветни стръкове нещастна трева. Босите й стъпала уморено целуваха пепелявата вкочанена земя. Не помнеше последния дъжд. Суша и мраз - надлъж и шир под ниското сиво небе. Ох! Поредния трънлив храсталак закачи голото й бедро под ...

Мечо е скиор умел -
и техничен е, и смел,
само дето не разбира
как на стръмното да спира.
Ето, качва се на ските ...

Кратко ще бъде моето слово -
то и без туй, чете се през ред, без очи,
или пък въобще;
споко не ви личи, че скришом се правите на маскари,
много четат идиотщини, публикуват - по-големи такива, ...

На гладния дайте храна.
На яловата - детенце.
На вдовеца - жена.
На пастира - теленца.
На босия обувки. ...

Поемаш дъх
и стиснал длани
прекрачваш в черна тъмнина.
Сред лепкав мъх
и куп лиани ...

Роки има ден рожден,
само че не знае,
скача весело край мен,
все му се играе.
Купих му от мола днес ...

- Бррр- раздруса бузи Косьо, като остави чашата на масата. – Люта съм я докарал, а?
- Аха, почти като ядосана жена е. – заключи Стела
- Ракия с характер, викаш, а? Хе-хе-хе. – усмихна се той, следейки прокрадващата се усмивка на Стела. - Ех, момиче! – въздъхна той и напипа цигарите в джоба си, сепна ...

Колата се спускаше бавно по белия път. Снегът хруптеше под гумите, а пътя в огледалото ѝ се стори с кървави дири като от някое недоубито животно. Наоколо гората ставаше все по-бяла и приказна, а на жената все по-трудно да се свърже с реалността. Израза на нейното лице, очите ѝ, напомняха на момиченц ...

Виновно ли е времето кажи?
Когато искам слънце - завалява,
а пък когато в мене се стъмни
нахален присмех взора ми огрява.
Виновно ли е времето кажи, ...

Неграмаро - Знаеш ли, оттук...
(Autori: Giuliano Sangiorgi)
(Автори: Джулиано Санджорджи)
Знаеш ли, оттук...
Знаеш ли, оттук... ...

Като пролетен вятър игрива,
като слънцето лъчиста,
ти - прекрасна самодива,
душата ми пречисти.
В тоя студ ме утешава ...

Тялото ми не е храм,
дето всеки търси прошка,
греховете са си ваши -
аз не съм добрия Господ.
Нищо, че стоя със кръста, ...