Интересни същества сме хората.
В света, изпълнен с живи чудеса,
подчинени кротко на умората,
сами изобретихме скуката.
С риск да ви разстроя, здравомислещи, ...

Рано рано, призори.
Всичко живо още спи.
В наше село, в близкия обор,
кацнал на висок стобор,
като оперен певец ...

Скитам се като самотница в нощта,
тръгнала към неизвестна посока..
Отвътре ме погълна сякаш пустошта,
сърце си нямам - използвана стока..
Жадна за прегръдка топла, майчина, ...

Из "Събраните съчинения на Удивителния Вергилий"
Докосни ме ти – думите са дим.
Ваньо Вълчев, "Огън от любов"
Крилете си развързах – не летя.
За полет нов небето си не моля. ...

Когато облак легне над Пирина
и тътен гръмко хълма огласи,
напомнят ни, че там високо има
едни душ​​​​и на бродници бойци.
Те дадоха сърцата си да има ...

Когато бях нормална
препивах често с водка
и после се отбивах
с несигурна походка
във някое казино- ...

Върти ме дяволчето в кръг.
(По дяволите – въртележката си струва!)
В очите ми сълзи блестят.
Усмихвам се, защото съществувам.
Припявам: „И това ще мине“, ...

Колкото по-невежи:
повече се ежат!

Нашата есен
За тебе всичко бих направила,
не ме оставяй без твоите длани.
Звезди на небето бих разхвърлила,
сама изцелявам своите рани. ...

Изораха стърнищата. Буца до буца
уталожени чакат зърната за посев.
На вода не можаха. На зъ̀рно да случат.
Все ще могат отново живот да износят.
Те поглеждат с надежда към облака ялов ...

Мечтите ни за любов са напразни,
чувствата между нас са невъзможни!
Всичко свърши между нас
преди още да е започнало.
Завинаги всичко ще си остане само спомен ...

За очите си празник,
за душите– мирó,
чародеец-поразник,
донжуан под клеймо.
Съвършеният самец, ...

Ела да видиш в китна Тракия, къде е
красивия и древен град Берое.
На цялата вселена, казват, кръстопът е
и люлка на страдалци, войни и герои.
Ела и слез ти от Балкана във Верея, ...

По сиротните стрехи се беси мъгла,
и въжето така й отива.
Вятър тихо разказва за мъки, тегла,
щом боли те - все още си жива.
Хризантеми унили - от восък венец, ...

Прегърни ме, когато ми трябваш,
когато в калта съм паднал,
когато отчаян и страдащ,
обладан съм от студ и печал.
Прегърни ме, когато без вяра ...

Не посмях да попитам Октомври сега,
защо ни дарява със слънчеви дни?
Есента, казват е сезонът с тъга,
пред вратата, която често звъни.
В студените вечери, с клечка кибрит, ...

По късен залез
По залез песните са тъжни.
Вървят по кръг от тишина-
отброили толкоз тактове на изгрев,
заспиват в хоризонта на нощта. ...

Аз не прося по милост любов!
Ни за моята диря отплата!
С халоснù чувства нито на лов
за илюзии пращам душата си!
Нито синковец мамин теша, ...

Когато бях... в Курило -
на риба край реката,
беседвах - много мило
с известен психиатър.
Разпитвах го учтиво - ...

Правилникът за движение по пътищата е едно митично сказание, малко като ония скрижали дето уж Моисей е дялкал на планината преди няколко хиляди години. Всички са наясно, че го има (или поне са чували за него) - точно като Божиите заповеди - обаче единици "праведни люде" (в своите очи) и "балами" (в ...

Магична приказка за Любовта
От Кирил Калудов и Недка Ананиева
Разказвай ми за твойте вещерски неволи.
Пиши! Не съм те карал да говориш!
Без друго предпочитам да чета! ...

Две съдби преплетоха се във едно.
Две съдби живяха заради едно.
Това едно се оказа любовта.
Любов която моето сърце със твоето я сподели.
Съдбата моя сигурно ме тя обича, щом на мен те подари.? ...

Ние с теб все ще се разминем,
зад някой ъгъл, на някой кръстопът.
Ще чакаме всичко да отмине
и все някога душите да се засекат.
Но все по-трудно се вярва в това ...

Далеч не е часът, в който
на вратата ще почука Тя,
тази, с черната качулка
и голямата Коса.
Ще ме погледне с безжизнени очи, ...

Един ден през пустинята Гоби
Ще стъпвам с уморени крака.
И само сянката ми ще ме следва.
Ни гарван ще се вие, ни лешояд.
Някой ден в пустинята Гоби ...

Той беше дребен. Май само изглеждаше на такъв, но имаше ли значение? Беше незабелeжим и нищожен. Ами на него всичко му беше малко. Имаше малко пари, живееше в малко жилище и според шефа си - работеше малко. Колегите малко разговаряха с него. Той също. Понякога се усмихваше, но това нямаше значение. ...

Животът е странно нещо. Кога да се родиш, кога да умреш?. Истината е, както казва бай Иван:
" Преди да се родя не съм пил! След това няма да пия! Абе, дай сто грама!"
Бай Благо беше и е добър Човек. Когато беше старото време той завърши техникум.
Тракторите бяха неговата слабост. Работа обаче нямаше ...

Дали е добро утрото? Събуждаш се! Искаш да прогледнеш, да запалиш цигара. Да! Трябва ти светлината! Трябва ти огънче!
Тъмно е, здрач... Нямаш огънче... няма и кой да ти подаде... Е.. няма... Ще вървиш в тъмното дано се научиш да внимаваш в,, стъпките,,! А огънче.. няма да пушиш. Вредно ще да е. Така ...

Прости ми ти.
Нараних те аз жестоко и не мога да те върна.
Болката в сърцето ме пронизва и света ми отново се преобърна.
Не искам аз да те ранявам но кажи ми как да го направя?
Тежки думи аз изрекох съжалявам,поуката научих за което. ...

Ние сме дюли!
Никой не ни бере!
Капем! Есен е.

Ти не знаеш, но аз те обичам
и те чакам пред твойта врата.
Всеки ден нови дрехи обличам
и те чакам да дойдеш сама!
След косите ти тръгвам, вървя, ...

СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много. ...

ЛУННО ЗАТИШИЕ
Защото тази обич е последна –
недей ми позволява да я губя.
Ще постоя на прага да погледам –
как сянката ти бавно става чужда. ...

Мъжът лежеше безпомощен. С годините болестта го превиваше, надмогвайки всички опити да избяга от нея. Временни подобрения и после отново го връхлиташе с непреставаща методична последователност на преследвач, който не изпуска от поглед жертвата си. Чувстваше се жертва. Дните и нощите се въртяха в кръ ...

8.
- Заглавието? – попита веднага Френцов.
- Казва се „Червената библиотека“ и е с червена корица, знам, че ще ме попитате.
- Доста неясно! За какво се разказва?
- Не знам, не съм я чела – смотолеви госпожица Петросян. В изражението ѝ личеше възмущение от факта, че някой смята за задължение на една ...

В един дом, отпред с цветна градинка
живеело момиче на име Латинка.
Работна, грижовна към всички била,
Запеела ли, сякаш златен лъч светлина
огрявал пътя, градинката, двора, ...