Събудих се от тръскане и крясъци. Нещо люлееше Нашият човек, а наоколо… Врява, истерии, викане…
- Ма, и тоя лудият ли…
- А стига, де! Щом и шашавите тръгнаха по банките…
- Абе, я се махай с тия твои сто лева… Аз десет хиляди лева за погребението опазих, трябва спешно да ги обърна в пари…
- Десет бон ...

Намразих всички понеделници накуп.
(защото в понеделник изтрезнявам)
Лъжите на неделята са клуп,
ни много стегнат, нито много хлабав.
Намразих всички понеделници накуп. ...

Понякога си спомням, че съм бил
последен лъч от гаснещото слънце...
в кандилото на запада - фитил,
за мрака - антрацитночерно зрънце.
...Една любов невидимо изтля - ...

Ще ти шептя като в ухото на жена
че те обичам силно, искам да си моя!
Бучи, шуми в ушите ми кръвта,
в морето на сърцето ми - прибоя
Към тебе крача в тиха самота... ...

За какво си пролет ненагледна
ароматна, гиздава и вредна,
за какво е пъстрата премяна,
щом за мене черната остана.
Радват ти се всички от години, ...

/По мотиви от едноименната приказка
на Х.К. Андерсен/
В голямата картонена кутия
войничето стоеше все на пост -
пред миши набези, ...

Сиянията, сенките от облаци
в развиделяването -
река от пламък прекосяваща небето
в най-ранното му утро -
отблясъците на деня ...

Мина дремеше в спалнята, нейният първи дом от сума ти време насам.
- Мамо, след малко тръгвам, баба ме чака пред супера да ѝ помогна с покупките. Дядо пак се е отплеснал в ателието и не си вдигал телефона. Оставям ти и и сок, и вода, и лекарствата са на шкафчето.
Дъщеря ѝ както винаги влетя като ура ...

Мисли преди отплаване...2
Да можеш все да се завръщаш
и все щастлив да бъдеш ти:
във дом, с жена, във родна къща,
то значи тръгвал си преди... ...

Обичам да забравям къде свършвам аз и почваш ти.
Пръстите ти в моите са впити... потъвам в зелените очи.
Дъх, два, три... сърцето ми удар прескача.
Дъх, два, три... душата ми с твойта се закача.
Безкрайно очите ми все за теб ще се озъртат. ...

Живота в Океаните...
Изнизват се невидими годините,
отиват си приятелите с тях –
замислям се за Времето изминато,
когато в Океаните живях... ...

Глава 2
Вечерта отново сънувах ужасяващия кошмар с клопката, но сънят бързо се измени, без да имам чувството, че се отделям от тялото си. Намирах се на висок и стръмен бряг и гледах към обширно море. Вълничките в него блестяха на ярката слънчева светлина, а вятърът нежно галеше лицето ми. Изненадана ...

Дроню се появи на този свят в завода за дронове в Каспичан. Заводът беше собственост на фирма със смесено участие. Дялове във фирмата притежаваха китайски концерн за смарт електронни изделия и каспичанският бизнесмен Цоню Цонев. Основният бизнес на Цоню беше контрабандата на цигари и търговията с др ...

Когато се захлопнат дверите на ротондата-живот
ще ме поливаш ли със скали от ръце,
със сърдечни снегове, понеже
небето ми е твърде нагънато,
несиметрично протегнато ...

Житейски терзания 5
...
Слушам и не вярвам на очите,
Чувам и не гледам със ушите,
Ето на- ...

Дрипа
Добрината ми човешка
потъпка в магарешки бодил,
превърна я на детска смешка.
Пак на чужд съм угодил. ...

Нежна кожа, дъх на роза,
Любовни ласки под звездите,
момент блаженство в свят от проза...
С вихъра на времето се сляха
И в миналото отлетяха. ...

Ето, спестени са дребните грижи:
тия за времето и за колата.
И за съседа... колко е мижав...
или... дали му тегнат рогата.
Как не разтребва детето вкъщи... ...

Отскоро се научих да забравям.
За мигове си някакви. Безвремие.
И спрях да те сънувам и гадая.
Не търся и за болки, опрощение...
Защото ти си толкова във мене, ...

Кажи ми още ли се взираш
в далечните контури на звездите?
И пак ли красота намираш
Във клончетата крехки на брезите?
Намери ли красивата принцеса, ...

Когато си тъжен…
Чувствам се сякаш съм огледало, хвърлено в земята. Тогава се чупя на хиляди малки парченца и ранявам всичко наоколо.
Луната се превръща просто в небесно тяло, а песента на птиците в най-обикновен шум.
Когато си тъжен имам чувството, че се губя в гъста и тъмна гора. Тогава крещя, но ...

Глава 33
Изминаха цели две седмици, в които Димитър не се събуди от комата. Всички бавно започваха да губят надежда, че той ще се възстанови. Аз всяка нощ се борех с притесненията си, спах в болницата, а през деня се мотаех с Диана из града. Разхождахме се, говорихме си, и тя усърдно се опитваше да ...

Глава 32
След известно време доктор Иванов дойде при мен – Милена бе останала при мен, но слава Богу не се беше опитвала да ме кара да си говорим, а само кротко ме подкрепяше – и аз се изправих от мястото, на което седях от незнайно колко време. Изражението на доктора обаче ме сряза през сърцето.
– ...

Те ангели са бели, без лица,
почивка, дом и сън - мираж далечен.
С издигнати, на копия сърца,
воюват с враг в пророчества предречен.
Децата си съзират в кратък миг ...

БОЙНО ПОЛЕ ЗА ДУШАТА МИ
Какво се случи? Сякаш e война...
А дори и пушка не е гръмнала.
Седим с прибраните си знамена
от свечеряване – докато съмне. ...

Внезапно се къса конецът в живота,
сразени се борим за сетната квота
и влакът по нощните гари последен
прибира дъха ни затихващо леден.
Пасивно си чакаме личната виза, ...

Ела, вземи ме, тъкмо съм узряла,
по кожата ми стича се нектар.
Уханието на цъфтяща праскова
ще го усетиш като Божи дар.
Изпий негата ми, задъхано, на глътки ...

Разберете мили мои, нова "Eра", май ще се отваря,
всичко или пък подобно, както след Ноя се повтаря?!
Признайте,че сами на себе си... Ние го направихме,
и със злите си деянията гнева Господен добавихме!
Може би към Апокалипсиса това е Генералната проба, ...

Наближаваше септември. Виктория трябваше да тръгва на училище, а все още беше при баща си.
- Другата седмица ще дойдем да те вземем.
- Добре, мамо.
- Кажи на татко ти, че ще дойдем в събота. Довиждане и да слушаш.
- Чао, мамо. Обичкам те! ...

Заглъхнали са пътища, заводи.
Блокове издигат се в безмълвен стон.
Живеят някак хората пародии,
а всъщност сърцата им
изрязани са от картон. ...