Съзнал бе ясно своята значимост.
Той - строен бор, а другите - трева -
безлична, бледа, незабележима...
И трябва да живее в таз среда!
А няма със кого тук да общува! ...

За Живота...
(равносметка)
Поетите обичат да флиртуват,
че най-добър бил нероденият им стих,
но аз, ...

В Огъня на Пустинята...
В тази дива, първична жарава
на Пустинята бавно догарят:
и възторзи, и минала слава,
и неми́слещ се влачиш към Краят... ...

Баба Мария живееше на главната улица,точно до селската централна спирка на автобуса за големия град. Целият ѝ живот премина до тази спирка или както си мислеше тя сега, на достолепната деветдесетгодишна възраст, покрай нея. В къщата до улицата тя беше дошла, като млада снаха едва седемнадесетгодишна ...

Очите ми са стъклени мъниста,
сърцето ми е късче тенекия,
душата ми е лампичка лъчиста,
играчка съм на улична сергия.
Очаквам някой да ме купи, ...

Отпивам от чашата свещена
на този изкушен живот.
И всяка глътка ме променя
под синкавия небосвод.
Намерих ли мечтаното отдавна? ...

Младата, красива фея
търси своята любов...
Но къде да я намери -
с приключения е пълен
този странен и объркан, ...

Опасно е да бродиш в душата ми.
Там така и не успях да подредя.
Все някъде ще се спънат краката ти,
а паднеш ли, трудно се става след това.
Опасно е да ровиш в душата ми. ...

Здравей... Добре ли спа? Аз не, но това не е важно. Реших да не те будя. Спиш някак си приказно, а и не понасям плача ти. Кара ме да плача...
Когато някой си тръгва от някого обикновено му казва в очите защо, или му оставя бележка... Понеже нямаме наш си хладилник, аз ще я закача на моят. Теб те ням ...

Тя е една от лошите ни прояви,
когато човек зло другиму прави.
Пари, жени, кариера -
затуй маска слага лицемера,
а зад гърба ти лоши думи изрича, ...

Този ден да вдигнем чаши,
и да кажем си прости,
и за греховете наши,
и за смелите мечти.
Че обичахме поравно, ...

- Защо оклюмал си така, приятелю?
Животът можел да ни раздели!?...
Побутнах лакътя му настоятелно
и с глас пресипнал той ми сподели:
- Пътечка всеки има под небето, ...

Успявам, ето виждаш ли? Бях прав!
Елегантно се забравяме. По план.
Благодарение на жлъчния ми нрав,
опорочих любовният ни блян...
Или пък може би заради тебе, ...

Парфюмирани делници. Ставам в пет.
И поети – пчели на рояци. Пчелно млечице.
И аз искам да пиша сонет, но добре...
Толкова слънчеви знаци, а в главата ми е халва.
Ставам ли за поет, как да разбера.... ...

Болка
Не ме боли. Аз свикнах да съм сам.
Не ме боли дори и тишината.
Сега къде си ти? С кого не знам?
Така ми липсваш в стаята позната! ...

Ударете и двете страни
на живота, когато боли ви!
Съборете бетонни стени
на сълзи и обиди лютиви!
Споделете красивия миг ...

Тоз който търси
на ранното пиле песента.
Той не намери
то не пропя.
> Человек создан для счастья, как птица для работы. ...

Усетихте ли полъх отзаранка
на този режещ северняк
с език на пепелянка -
как в сърцето хапе чак,
в сърцето без стопанка ...? ...

Магията на Южните морета...
Фантастично светлините
леко плъзгат се нататък,
дето сливат се с вълните
и със Слънчевият вятър... ...

здравей мило момиче
кой аз ли?
да да точно ти
ела влез в театъра на мечтите
ела и на първия ред седни ...

Безпокойство усещам вече,
че вечността не е далече,
че като всеки ще изчезна -
ще пропадна в бездна.
И търся изход най-подир, ...

Пастир, прасе, дере.
Дере, прасе и кал.
Пастир, дере, прасе.
Дере, пастир, чердже.
Пастир, вино, шише. ...

Снегът, небрежно стелещ преспи,
струящ от купол хладно ням,
напуснал храма поднебесен,
като присъда идва сам.
Ще бъдем ли, за Бога, грешни, ...

Сара отпи от чая си докато гледаше красивите цветни лехи пред себе си. Бе наредила закуската ѝ да се състои в една от градинските беседки. Имаше нужда от време на саме със себе си, да помисли и да си прочисти главата. Мислеше за Теодор и напредъка му с подготовката за изпита. Мислеше за нейната липс ...

Една и съща болка ни изгаря.
Един и същи най-първичен страх.
Старица плюе в пазва и повтаря:
„Безбожно скъпо! Жива да не бях!“
Тъй трудно в тази криза се живее. ...

Тъй родих се, напук, оживях, на късмет.
Ето тук съм, и дишам, и дразня.
С моят пулс бие всеки тъжен куплет
Вятър гоните с думи. Напразно.
Нямам къща и дом, нямам пукнат петак. ...

Стари чувства. Пъстър карнавал.
Приказки от ракла на тавана.
Някога щастливо съм мечтал
своята любов неразпиляна.
Дим и огън. Цвилещи коне. ...

Една бивша актриса
може да се изгуби
в гардероба си,
да поздрави призраците
на суфльори ...

Аз съм майка по дънки,
с "бяла" тениска. С кок.
Чиито нервички тънки
често бие ги ток.
С малко диво зверче - ...

Завръщам се във себе си след дълго скитане,
гръбнакът ми описва въпросителна.
Душата и ума – на тялото в съсъда
очакват своята присъда.
А стъпките, ударили земята ...

Полунощ е, луната е изгряла,
навред царува тишина,
сгушила съм се на поляна
в прегръдките на майката Земя.
Вперила съм поглед към звездите ...

На гроба ми носи
все жълти рози...
Помълчи си, поплачи,
свещ недей да палиш.
Бях грешна, свещите ...

Щъкат напоследък едни хора...
Не приличат много на водолази.
Ще да са властолáзи!?

Дошъл е циркът в крайградската ни кал. Към него се клатушкат Надеждата и Песимизмът за печал. Тя все така красива, Той - малко остарял.

/Наркоманите са продукт на нашия
провал, като родители, и като общество/
Чухте ли милионите стъпки,
горе, там в небесата
и тътена на пурпурни облаци ...

Аз не знам как се стъпва по тази земя на нозе,
под които морето било е свещената плоскост.
Как под техния свод, всяка синя частица иззел,
избуява, първичен и жилав, априлският троскот.
Как дебелата шкурка на сухата пръст се върти ...

...
Няма връзка – оттатък мълчат,
може би глухонеми са всички ...
или пък, като птици кръжат
над гнездо, дето някой посича. ...