Да умираш - не ти позволявам!
Да умираш - забранявам ти!
Чуваш ли!
Не ранявай сърцето ми,
не убивай душата ми ...

След като свърши лятото, с жена ми решихме да отидем на море.
По-евтино е. Взехме влака и отпрашихме на юг. С малко пари, малко дрехи и малко очаквания бяхме по-весели и щастливи от всички онези, другите с повече пари, повече дрехи и повече очаквания.
Влакът аварира по пътя и виснахме да чакаме на н ...

Вечно тъжната Мецана
от съседната гора,
силно вярваше в Лисана,
че е честна и добра!
Но и тя веднъж пострада ...

Лежах в болничната стая и чаках да мине визитацията. Около мен всичко е бяло, толкова бяло и стерилно, че тръпки ме побиват. За утре е планирана операция на главата ми, по-точно на мозъка. Ако кажа, че не ме е страх, ще излъжа… Страх ме е толкова много, че като пипалата на паяк страхът пълзи по мен, ...

Една песен, с която аз и приятелите ми искаме да покажем, че колкото и някои хора да се опитват да ни смачкат, ако имаме силен дух и вяра в себе си, те няма да успеят!
ТЕКСТ:
Куплет 1: Време е да се събудим, очите да отворим,
а измамниците в клетки да затворим!
Каквото и да правим, с вятъра се борим - ...

Известен ловец излязъл на лов за лъвове в саваната. Славел се той с безпогрешния си мерник. Много лъвове убил през своя над половинвековен живот. Може би колкото Джон Хънтър. А може би дори и повече. Но не ги убивал, за да търгува с тях, а само заради едната ловна страст. Обичал тръпката на дебненет ...

За мен е болка и тъга...
А може би е свобода,
защото вече зная
за теб да не мечтая.
Обичай я! ...

Все още мога да обичам
и да целувам с лунна жар,
в очите нежно да надничам
и да разгарям в тях пожар.
Не съм забравил как се люби ...

Какъв живот? То е намигване.
Една, изпълнена с надежди, залъгалка.
Подреждам хаоса и търся мигове.
Щастливите ми са, ужасно малко...
Tова сърце поиска да умре. ...

Кой разсърди отново доброто море
да се блъска в брега като сляпо,
да тревожи деня и с пияния рев
да опява удавника - плячка.
А над земния стон и под черния флаг ...

Отново се рои тревога
и в тъмен сноп към мен се стича.
Но кой си всъщност ти, за Бога,
смутителю на сън безличен?
Дори не знам от твоя огън ...

14.
- Хубаво, де – попита Василев – Защо му трябва на Симеонов да те следи? Защо желаят да знаят къде ходим, с кого се срещаме? Нали могат да поискат рапорт за свършената работа, защо трябва да ни унизяват със следене?
А рапорт поискаха. Когато влязох в управлението, дежурният ми предаде молбата на ...

Двор за пример?! Ето как:
Храст до храста - къпинак.
Трън до тръна - пущинак.
Метър пирей* - буренак.
"Чорбаджия" - крак въз крак. ...

На Трявна ни махат деца.
Засмени са тези лица.
Наблизо се лее река.
Какво ли ни чака сега?
Славейков родил се е там. ...

Аз молех се за мъничко мълчание.
За уши, които да ме слушат.
За мечти и малко повествование
и някой, в който нощем да се сгуша.
Аз молех те да вземеш под внимание ...

В безлунна нощ, догарящ пламък
Хвърля сенки в празната ми стая
Рисувайки със тях картини бледи
Напомнящи за времето на самотата
За онези страшни дни сиротни ...

Мъчат ме спомени свидни,
хапе ме зла самота...
Носиш ли, ветре, кажи ми,
носиш ли вест от дома?...
С мисъл по род и Родина ...

Някой ден бих ти разказала как в четири сутринта аз броя всички спомени, които не успяхме да си подарим, строя кула от фантазии, върху която да стъпя щом ме залее цунами от болка по липсата ти. Бих ти разказала как взимам свръх доза от чужди докосвания, в чужди легла, а сетивата ми изпадат в абстине ...

Отново залезът мечтите ми разбуди!
Шепти в краката ми притихнала река...
Животът ми изпълен със заблуди
ще ги разгони просто махвайки с ръка.
Щурците пак опиянено луди ...

Липсваш ми!
Толкова ми липсваш,
че думите се молят във мълчание.
И искам пак, в нощта на совата,
в зениците ѝ да съгледам любовта ти. ...

Здравей! Чуваш ли кълвача –
отмерва като метроном
минутите до здрача,
когато влизаш в моя дом.
Цял ден те чакам, ...

Ронени пшенични люспи –
златни слънчеви боички,
мойта майчица изкусно
бодна в новата ми ризка,
два тегела със зелено – ...

Самадхи

Тя обичаше да сяда в този ресторант, защото почти винаги беше празен, а в градината брезите хвърляха сянка по масите и ѝ създаваха усещане за гора. На тревата до нея Август и Септември играеха на карти, а от отворената врата на игралната зала наблизо, лъхаше на отлежал ром. Топлият вятър я близна по ...

2.
- Не може да искате това от мен! - ядоса се Френцов. - Идете в полицията и съобщете!
- Не можем да отидем и да кажем: "Дойдохме да крадем, но намерихме труп"! Предвид репутацията ни, най-много да получим и обвинение в убийство.
Говореше Олег. Неджатин беше приседнал в единия ъгъл и само наблюдава ...

Самуел Лойд - най-бележитият автор на главоблъсканици, винаги е карал любителите на шахматната композиция да изтръпват от възхищение пред свръхпарадоксалните му замисли. В задачата с начална позиция:
Бели: Цх4, Те1, Кг2, Ог3, пешки: а7, б7 ;
Черни: Цх1, Оа8, Ог1
и с условие: мат в 3 хода,
той надмин ...

Врабченце на клон чик-чирика.
Узрелият залез въздъхва.
И с багрите, лика-прилика,
перце на синигер настръхва.
Очите ти, топло кафяви, ...

Синьо – цвят на бездъние и безкрайност,
нежен като трепета на синя пеперуда,
тинтява, цъфнала в храстите потайни,
очите на дете – пламъци радост, почуда.
Синьото - очертало с тънка линия сенките, ...

Почука циганката есен
и : Влез! - докато изрека,
извика ми през смях и песен:
Дай да ти гледам на ръка!
Повярвай, всичко ще ти кажа, ...

Нина хапна надве-натри. Не я сдържаше на едно място.
- Хайде, изпий си и сока - мама седеше на масата и въртеше пръст по телефона си, но и хвърляше по едно око.
Томи бъркаше в купата и ядеше усърдно зърнената си закуска. Нина надигна чашата с портокалов сок, изпи го бързо, грабна куклата си и стана ...

Душата си изчистих от обичане!
От всичко я изчистих... И от теб!
Сълзите парещи, пречистващи,
отвътре парят като лед!
Там със изгрева всичко изгаря, ...

Дива страстта е на мъжкото време.
Тръпки рисуват жарава и мощ.
А нестинарските стъпки разпалват
огън съдбовен във лунната нощ.
Мъжки очи са прогледнали в здрача ...

Любов..., за да може човек да говори за нея, той наистина трябва да е изпитвал това чувство, независимо дали става въпрос за любим човек, приятел или роднина. Любовта е толкова силно чувство, което винаги остава следа във вески човек, тя дори може да го промени из основи. Според мен освен, че е силн ...

"Романтиката е блясъкът, който превръща прахта на сивото ежедневие в брокат." - Елинор Глин
Животът течеше сиво, монотонно,
без да имат смисъл минаваха дните.
Звучеше всичко грубо и несинхронно,
човекът изолиран седеше зад щит. ...