Пия на дози саждите на деня,
преглъщам с капки от съня,
за да не ми присяда на очите
и да виждам в слепота мечтите.
Зачврквам всяко Аз, за да не Бъда, ...

Понякога съм жив и предпочитам
приспивната сюита на бутилките.
Усмихват ми се мислено очите ти
на зимната палитра от мътилката.
Разбира се, съм жив и ми се иска ...

Вървя забързан.
Хора разни...
Обувката обива ми -
за кой ли път?
Студено е. ...

Една мисирка, две мисирки, три –
налитат, цяло стадо зажадняло
за своя пуяк в бляскави искри,
за думите му - ласкава омая.
Позинали и тръпнещи в несвяст, ...

Нямам сили да бягам след теб.
Изморих се от толкова тичане.
Падах, жулих до кръв колене
и пак хуквах в стремеж за обичане.
Ти не спря, не протегна ръка, ...

Притихнала последната ми ласка -
трепереща като трели на птица,
обидена във здрача се смалява,
куцука със душата си пробита.
И търси дом във тръните на драка, ...

Както казаха, тъй стана.
Роси беше капитана
на момчешката задруга.
Нейна беше по заслуга
и добрата дисциплина. ...

Стоях до дървото, опитвайки се да предположа от коя страна ще се появи. Помня, че исках да се отпусна, но ми беше много трудно. Тези хапчета бяха пълна заблуда. Не знам кой ги е измислил и как може да лъжат хората с тях, но имах чувството, че ако той сега се появи отзад и ме докосне съвсем лекичко, ...

Елате! Обещавам ви - не хапе!
Спи кучето ми - свито на кравай.
Изнизва се безшумно, по чорапи,
предчувствие за ненапъпил май.
Елате, че софра ми е небето, ...

Отново се скарах с нашите, не е минал и ден без кавги, за пореден път си взех книгата, айпода заедно със слушалките и тръгнах да излизам от къщата, за да отида на моето място.
-Не смей да излизаш Алекса! - предупреди ме баща ми.
Не казах и дума просто затръшнах вратата. Сложих си слушалките в ушите ...

Есен край морето...
(елегия)
Чадърите висят надолу
и плажът е като пустиня...
Две чайки спорят... Нищо ново... ...

Не се притеснявай за мен!
Все по-бързо си тръгвам!
И не трябва сбогуване!
И не трябва надлъгване!
Просто - край; ...

Съдба ли е, по теб да страдам?
Голям процеп ни разделя.
За теб, в него постоянно падам.
Но няма, и думичка да обеля.
Знам, че с теб сме разделени. ...

Сакрил не смееше да помръдне. Разсъмваше се и гората се готвеше
за новия ден. Птичките пееха доволни, заели мястото на щурците. Наблизо се чуваше ръмжащото похъркване на двамата мъже. Огънят бе угаснал, но някое въгленче все още пускаше тънка струйка дим. Един от конете изпръхтя и си отскубна малко ...

Любовта нали уж си тръгна тя,
но с неспокоен сън
завърна се в нощта
и почувствах пак онова...
Уж все си казвам, че те ...

Недей да ме намираш в този стих!
(Не ме търси изобщо. Мен ме няма. )
Ще бъда, по-изчезнал и от миг,
във който се отмива морска пяна.
Понеже ти си адски надалече, ...

Когато в летаргия народът заспива
и ценностите си морални затрива,
когато баби ровят в кофите за боклука,
а на властта за народа не и пука
и бедните едва свързват двата края, ...

Значението на дума една,
поведение или направа.
Етиката никога не е вреда,
доставя винаги наслада.
Подавам по етикет ръка, ...

Някога живеело едно бедно момче, сираче, гледала го една стара баба. Като се споминала му рекла, предсмъртно:
- Отивай синко по света, човек да станеш!
Тръгнало момчето да си търси късмета по света. Ама нали било бедно, ходело с кърпени дрехи, а на вид било кльощаво - ребрата му се броели. Ама трябв ...

И в тъмното се промъкнах
измежду спомени и думи пълзящи,
врели, накипели.
Да те заключа и запазя
от изминали длани и ...

Ти сложи ръката си на моето рамо.
Просто приятелски ме поздрави.
Нещо трепна, не в сърцето ми само,
премина и в студените мои пръсти.
Спомних си - някога бях те желала ...

Ето тази жена исках да видя.
Тази жена. Бяла. Тя беше красива, но не защото имаше рокля, впита в нейното тяло. И не защото устните ѝ кървяха от червилото на студа или защото косата ѝ се спускаше като водопад – това е твърде тъпо и безизразно. Студено беше и нямаше как да не си представя как някаква ...

Искам да се изгубя.
Искам да се загубя в музиката.
Да крещя толкова силно и
да остана без глас.
Искам да се изгубя в теб. ...

Къде отлетяхте бели дни,
когато слънцето блестеше?
Защо небето се смрачи
и ме мъка дави всяка вечер?
Живот като пролет изживях, ...

Остаряваме бавно.
Ден след ден. Много дни.
Някак си неусетно. Сякаш не ни личи.
Млади са, луди си са наште души.
Очите ни светят, телата трептят! ...

И пак е вечер. Мими е в нетърпеливо очакване. Дали ще дойде или не феята на сънищата? Това очакване е толкова мъчително за Мими. Иска й се това де е по-скоро, за да се потопи отново в онзи приказен, вълшебен свят, в който я води феята.
Бледолилаво сияние. Феята е тук. Усмихна се на Мими с нейната си ...

Поезия! Какво е тя? Нима сълза,
с която да изплачеш любовта си?!
Спасение ли е или една съдба,
безсмъртие донесла паметта ѝ.
Река ли е? Или бушуващо море, ...

Защо винаги се впускам в нещо,
за което не съм готов?
Защо правя същите грешки,
които съм правил хиляди пъти преди?
Трябваше да се науча до сега ...

Приятелю, година вече мина
със мисли и тъга по тебе,
но споменът не си отива,
приятел най-добър ми беше.
Аз знам, че виждаш от небето, ...

Стъпваш по паважите на зимата,
изплашен от безименните улици -
трепериш
като счупено крило на пеперуда,
докато те изоставя ...

Аз за тебе съм роден,
без тебе ще загина,
че ти си пролетен ден,
а аз - люляк в градина.
Като слънце лъчи ми даде, ...

В живота идват хора и си заминават
и спомени безброй след тях оставят,
усмивки, щастие, но също - белези и рани,
и всички във сърцето са събрани.
И мисля си … ако ми зададат въпроса ...

Винаги съм намирала някакво вълшебство в създаването на едно семейство. Срещаш хиляди хора и никой от тях не те докосва истински, и след това срещаш един човек и твоя живот се променя завинаги. Сякаш някой е махнал с вълшебната пръчица и е отредил точно аз и точно той да сме заедно. Сякаш някой е пр ...