Смешник ли плаче,
негов... всяка негова
сълза... палач е...

Страхуваш се.
Не вярваш.
Не допускаш лесно...
Да влезе някой в душата ти - градина.
- Аз няма да ти обера цветята, ...

Глава - 4. Скития.
- Да, видно долго придётся нам скитаться по ненаписанной истории, - заключил Полова, юноша горящий пожаром волос, конопатый и весь рыжий состоянием. – Роются в молельных насыпях и гробницах, несутся галопом, воображают небылицы, а мы должны трепать наши упоения, отделываться за их ...

Когато в очите сълзите напират...
когато сърцето от болка ридае...
ръце в молитва сбери, душата си
с любов отвори... усмихни се и знай,
след всяка тъга идва усмивка, ...

Gottes Alter nach einem Glückologen - (На Бог възрастта според един щастиевèд)
Durch des Wortes
Möglichkeiten
Möchte ich
Das Glück verbreiten ...

> Меня сегодня Муза посетила,
> немного посидела и… ушла
> В. Висоцки
Седя си в къщи на дивана
заровена във телефона, ...

Искам да дойде пролетта,
усмивката ти чудна да видя,
та отново аз да полетя,
до тебе аз да бъда.
Дар от Бога си ти за мен, ...

От известно време Сийчето Рачкова я гонеха съмнения, които в крайна сметка се оказваха неоснователни. Ще речете, какво пък толкова? Няма жив човек, който да живее без съмнения. При това нейните бяха в реда на нещата. Глождеше я мисълта, че Мирон й кръшка. То пък чудо голямо! Че кой не кръшка? Ама Ми ...

Пихте ли кафе и тази сутрин,
купихте ли „Златното” талонче?
Фараони, пирамиди, други –
чака ви щастливо милионче.
Търкайте талончета другари, ...

Антъни Сивенов беше роден в Америка, но родът му произхождаше точно от селото, където беше прекарал последните си години рицарят - монах Антон Пескар, а и точно на него беше кръстен младият мъж. Дори все още понякога посещаваше старата къща на прадядо си като се стараеше това непременно да става на ...

До Тебе, Боже, искам да достигна.
До Твойто обещание за святост,
до образа Ти, който в мен прозира
под пластове на гордост и греховност.
До Твоето желание да даваш ...

Под вежди пак ме гледат строго,
а аз им се усмихвам - мило,
не им се връзвам много, много...
Живот торба, а аз съм шило,
от там е цялата беда, ...

Аз съм есен, ти си лято,
два докоснати сезона.
Няма начин да се слеем,
нарушаваме закона.
Ти сияеш, аз съм тъжен ...

Пропила си се в мозъка ми,
като лоша миризма по изкъпана коса.
И не мога да те отмия.
Отрови сънищата, отрови дните ми,
като Чернобил през 2019-та си! ...

Пътуване.
Прилича ли на бягство?
Издирва се на друго място щастие.
Когато на душата ѝ е тясно,
а „свобода“ не е просто едно понятие. ...

Да си добър и чувствителен човек, според моето скромно мнение, винаги е било хубаво и от полза. Хубаво, защото придава Стойност на човека и - от полза, защото не допринася Вреда на никого. Исус Христос са го разпнали именно, защото е бил добър и чувствителен човек, а не, защото е извършил престъплен ...

опеленява
любовта невинните
и ги спасява
опеленява
любовта и грешните ...

Всички коне тичат бързо
развели копринени гриви.
Тичат като отвързани
и само така са щастливи.
И понито Поничка тича със тях, ...

Толкова много слънца нося в себе си:
едно за децата ми, едно за роднините,
едно за онази любов – неродената,
едно за онази, която отмина.
Едно за дома ми – да бъде на сигурно, ...

Понякога се чувствам толкова нищожна,
че даже някой с крак да ме премаже
като пребягващо членестоного -
аз няма нищо, нищичко да кажа.
Понякога като потъвам в римите ...

Живот между светкавици и гръм,
изтичат бурно устрем и надежда,
мираж роден от тишина и звън
с вяра в бъдното се вглежда.
А може би това не е мираж, ...

Влиза се
по бели чорапи.
Следва се
светлия път,
който ...

А ти къде си, че те няма?!
Разчепках тъмните ъгли
на вехтошарника в главата си
и чудо!! Там не те открих...
Не може да си кръгла нула- ...

Не забравяй, кога за пръв път ти казах, че те обичам
Не забравяй, защото това не е свършило
Аз не съм загубил, защото просто ми липсваш
Тя е моята кръв
Тя е моята душа ...

Ти си бриз от любовни силуети,
но моменти на сгушени тела
се доближават в хармония
на игра и любов.
Всичко е толкова просто, ...

28.
Аерогара София. Почти няма хора – късно е. В чакалнята на вътрешните линии седят Галя и Васко. Двамата носят куфарчета. Край Васко има и малка чанта.
Камен и Краси пият кафе. Не се поглеждат, не разговарят. Непознаващи се млади хора, случайни спътници.
Извикват пасажерите за Варна. Тръгват, без ...

Решил един юнак,
в пристъп луд на сила.
Да сложи мечка в сак,
ка'т дар за свойта мила.
На пътя горски, стръмен, ...

Преди да ми се случиш цялата,
ела да те прегърна само.
Ужасно ми се спи, признавам си,
но искам с теб на мойто рамо...
А после, в някое разсъмване ...

На следващия ден, главата ме цепеше все едно някой я удряше с парен чук. Не само заради пиячката предишната вечер, а и заради непрестанното опяване на Зимина:
- Как можа да се издъниш така, Глухарьов? – беснееше тя вече трети час. – Да заплашваш малолетен със заредено оръжие? Какво изобщо се въртеше ...

Един от най-скъпите ми детски спомени е свързан с една млекарница близо до нас. Бе на Солунска почти на 10 метра от Витошка. Съвсем близо до изхода от бившето кино, „Млада гвардия“, което вече е превърнато в голяма книжарница. За разлика от други унищожени от демократичната простотия на новите управ ...

Времето препуска по стрелки раздвоени -
изтича към един отговор, после към друг.
Губим се в тинята на една неувереност,
докато животът ни бяга. А сме без пулс.
Крехки са мислите ни, само думите силни - ...

Спя.
Сънувам те,
че си тук, до мен.
Мастилото в химикалката ми,
графитът в молива ми, ...

Благодаря Ти, Господи, че съществуваш!
Че си Любов, която ме залива
с най-явствена реалност, освободена
от призрачността на всяка плът.
Благодаря ти, Господи, за нежния Ти досег, ...

В една квартира неугледна
се сбрали много елементи
от фауната ни различна...
Във всяка стая - и любимец!
В антрето - паяк,в хола - гълъб. ...

В този задължителен театър – живот,
по неволя играех главната роля.
Край мен се движеше общество,
научило в спектакъла ролята своя.
Малко ръкопляскаха, душата видяли. ...

Недей
За кого ли да страдаш?Недей!
Ако приятел пак те предава
навярно не е за пръв път злодей.
И, верността ти, дали заслужава? ...

Тъй непонятен, днес на кой си нужен?
На кой си нужен с грешното ти време?
А любовта е само спомен южен
и болка от обречени поеми,
че там – в клоаката на обществото, ...