Как красиво е, когато
есента нашарила гората
с месинговата си позлата;
а листата натежали,
от жарко лято прегоряли, ...

Какво, че остарявам?!
Нима да спра желанията, смелите мечти...
Какво, че побелявам?!
Нима ще се оставя на терзания,
все още, нещо в мен трепти... ...

Бавно и незабелижимо настъпват промените. Тялото, подобно на дълго употребявана машина, започва да се поврежда. Отначало повредите са малко и лесно отстраними. Медицинските ремонти са успешни и животът продължава все тъй хубав и привлекателен. После пораженията зачестяват, но всичко изглежда временн ...

Когато всичко си раздала,
във душата и сърцето,
когато нищо не скатала,
си за утре в битието,
ще те храни любовта, ...

Толкова време измина.
Толкова силно го чувствам още.
Моментът, в който си тръгна ти от мен
и сякаш животът ми спря.
Може би ще дойде време ...

НАЯВЕ СЛАБАК,НАСЪН ЮНАК: 8. ОСМА НОЩ, МЪДРЕЦЪТ ОТВЪД ПЛАНИНАТА
-Искам тая нощ да ме заведеш при мъдреца, който живее отвъд планината, каза Милян- Искам да се посъветвам с него какво да правя занапред и как да призная на хората, че не съм силен наяве, не съм смел и изобщо, съм си един обикновен слаба ...

Всички знаем, че калинките са червени на черни точки. Знаете ли, колко грешим всички? Калинките са толкова различни, колкото и хората. Всяка със своя окраска и със своя хубост като тях. Наблюдавах ги, наблюдавах калинките. Знаете ли, че има черни калинки с червени точки, а има и едноцветни – просто ...

"Не си достоен за перото ми!"-
дочух високо,нейде от Парнас
познат талант с божествен глас
да ме съди с ленна кротост.
"Не съм,не съм: какво да сторя?!"- ...

Аз ще поборавя малко с думи,
ти преброи моите пеперуди
Тютюн, филтър, листче ти подавам,
сърцето ти от години обладавам.
Искам да заспивам гушната в теб. ...

Нощ. Кукумявка и призрачен звук.
Крие се черен котак зад комина.
Вятърът вие. Смъртта ли е тук?
Грешна душа ли към ада замина?
Времето спира. Стрелките напук, ...

Птичета, пречупили крилете,
как мечтите си да споделим?
Как без тласъка на ветровете
в огнения бяс да полетим?
Кой ни беше дяволски прикоткал? ...

Едно сърце. А в него нося всичко.
Възторг и мъка. Радост и печал.
Понякога оставям го самичко,
надеждите му тихи премълчал.
А то безмълвно вече претуптява ...

Нощта е тъй тиха и всичко заспива.
Умората тегне от летния зной!
Аз искам, любима, да бъдеш щастлива
във нощ като тази на мир и покой!
Сред дивна природа далеч в планината, ...

Когато търкули се слънцето стръмно на запад
и залезът белите облаци с дъх оцвети –
ела на верандата с няколко стръка от лапад
и две чаши вино за нашите вечни мечти.
Недей от покъщнина зор да си даваш до мрака. ...

Танцуват вълни под лунна светлина,
оплели се влюбено, като душите
и сякаш мечтаят да помилват брега,
намислили да му прошушнат мечтите.
И морската арфа изведнъж замълча, ...

Отесняха ми бързо детските очила,
от крилатите ми мечти светлорозови,
пропукаха се чисто новичките стъкла,
както тичах наивно след първата обич.
Завъртяха ума ми безметежните дни, ...

Една от многото жени,
изстрадана, неоценена, неразбрана,
живеейки за другите души,
наранена твоята остана.
Избягала във другите страни, ...

Понякога реалното ме смазва,
размазва ме - като сопол.
Натрапчиво по мен пролазва
с ухание на риванол.
Главата ми - буркан с оси, ...

Блондинка еротично смуче сладолед -
Играе си със мъжките мераци...
Пък те опъват гащите отпред
разчитайки кодираните знаци...
В очите им гори една надежда, ...

Той бе някога мой.
Във мечтите ми.
И със него запалвах
и загасвах деня.
Чаках дните, ...

На баровката М. и останалите баровски поетеси и поети
Любимо занятие – седя си в бара. Сам…
Не, фактически барът е пълен. Петък вечер. Малко свобода след работната седмица. Но никой от тук спасилите се не желае да подари свободата си. Най-вече на любимото същество. Любов – любов, но свободата…
И в б ...

Прегръща ме знойно и палещо лято
рисува последно отлитащо ято,
дъждът от дъгата боичките взел,
по кожата нежна и с цвят карамел.
В очите ми южни съзвездия спяха, ...

Когато ти откраднат колелото,
нормално е да бъдеш огорчен,
но аз спокойно скочих от леглото
и право на Битака в този ден.
Веднага се отбих при бате Сали, ...

Слънчогледи, слънчогледи,
мълчаливци наредени.
Слънчогледи, слънчогледи,
млади мóмци пременени.
Слънчогледи, слънчогледи, ...

Тя е миг,
на радост, тъга,
на слънчева пролет.
На дъжд и дъга,
на сърцето в полет. ...

Културните различия се случват.
Да бъдем честни -
Приютът на хладната усмивка
занася толкова, че да достъпи друг.
София, ден след празника

под звуците на градската забързаност,
прокарват се късни октомврийски лъчи
в съсредоточения ти поглед чете се страст,
а аз изгубвам се в него като в гъсти гори
нищо разумно няма в чувството, ...

Есента листа подритва...
носи облаци без дъжд!
Всеки миг очакваш извисяване,
сблъсък на титани, може би
за черна мъст... Кокала да бъде ...

След няколко притеснителни пропуквания от диктофона се разнесе глас:
" Аудио дневник на доктор Маргарет Грей. Датата е 6 септември 2016год. - Субектът е чернокож мъж на неопределена възраст. Цялото окосмяване по тялото му е снежно бяло. Освен това е видимо отпуснато и на места сбръчкано. Но лицето м ...

В онлайн платформи с моливчета в логото изливаме си очите.
Капят, но всъщност нищо не мокрят; няма я хартията вече.
Разбиват се в клавиши с буквички на тях, пишеТЕ(б).
В полета техен, сълзите, обличат се в думи. Ти си близо, аз далече.
Слушалките дето толкова мразя, с белия кабел, ми завиват ушите. ...

Кой открадна синьото ми лято?
С молитвата на рибите и икона синеморска.
Кой открадна слънцето и замени с есенна нега.
Казват птиците на вятъра, че есен с минзухари
долетя. ...

Най-великият урок на живота е балансът.*
Ала нима! - питам се.
Дали съдържа само мъдрост?
Дали не е урок
от незавършена ...

Хей, изгарям по-добре в тъмнината
не допускай до мен светлината.
Ти си отрова, която не спирам да пия.
И не знам как, и защо, но и не желая.
Знам, че всеки има приключваща история. ...

Морето жуми,
но влюбено ни наблюдава.
И със слънце, вятър, вълни
отново спомени съживява!
Припев: (x4) ...