Парещо чувство с връх на игла
нежно бродира по мене чрез устни.
Приказни трепети миг издълба
в моето време със обич изкусна...
Още се крия стаила мечти ...

И въпреки големите различия
в една и съща къща ще заспим -
без покрив, без прозорец и вратичка,
без печка, без часовник и килим.
В очите ми ще диша свечерена ...

Написах разказ. Фантастичен разказ. Голяма измишльотина, но с малко реализъм. Или поне с възможна действителност в него. Или – може би – доста свободна фантазия. А тя при мен е като кола без спирачки и със свободно кормило. Тръгва без да врътнеш ключа, завива, където си ще, спира, когато си поиска. ...

Привлича ме магнитно неочакване.
Какво е любовта ни – бряг ли, мрак ли е?
Към корена съм тръгнала, а червеят
сънува змии под земята, черната –
как се припичат в злака по Задушница, ...

В града, на площада,
сред хора, а сам.
Дарява с прохлада,
малък фонтан.
Красива картина край него се ражда, ...

Koгaтo xвъpляш кaмък във кaлтa,
нe oчaквaй дa ocтaнeш чиcт.
Koгaтo чуcтвaш злoбa към cвeтa,
нeдeй дa я изливaш въpxy лиcт.
Зaпиcaнa тя тpae вeкoвe ...

Лерна се върна тъкмо когато навън звездата на планетата започваше да изгасва. Странно беше тук, на Земята. На Проксима Центавър Д7 нещата бяха далеч по-различни. Там, когато ти се приспеше, просто затваряш соларните панели на купола и вътре става тъмно. Хем си произвеждаш енергия докато спиш, хем на ...

Посвещавам на Стефка Манева
Камък ми е легнал, майчинко,
на сърце ми, на душа ми.
Камъкът - олово, майчинко,
огън, разтопена лава. ...

От всеки облак взимах капка дъжд,
в среднощна лекота на лунен полет.
Събирах часовете наведнъж
и сънни приливи отпращах с полъх.
Разстилах лунен прах по сто пътеки, ...

Комитетът на българите в Чикаго се бе събрал на извънредно заседание. Дневният ред се състоеше от една единствена точка – обсъждане на ситуацията в България. Пръв взе думата председателят Харолд Карагьозов. Човекът изглеждаше доста притеснен. Прокашля се и каза:
– Боя се, че в нашата татковина се сл ...

Още един ден беше отметнат от работните, до почивните два дни оставаше само един. Лили доволно си мислеше какво ли ѝ е приготвил Пиер за вечеря и нямаше търпение да се прибере и отпусне в прегръдките на новия им дом. Под дърветата беше съвсем тъмно, но от четири месеца Лили минаваше по тоя маршрут н ...

На дясното си рамо ангел носим,
и с дявола на лявото си рамо,
в охолство тънем, а коматче просим,
трохичка обич ни е нужна само.
Забиват се в плътта ни думи тежки, ...

1. Вкусът на „Какво ще направиш?”
Силната миризма на антибактериален разтвор така се беше сраснала с въздуха, който вдишваше, че му се струваше невъзможно косъмчетата в носа му да са оцелели, след подобен род предозиране. Тялото му вече изпитваше непоносимост към този тежък, наситен дъх на медицинск ...

Положила на теб глава,
прегръщам мократа трева.
Листата треморно се люшкат
и галят сгърбения дъб.
На повея отронен дъх ...

И нервни тръпки побиват цялото тяло.
И страшни импулси тресат ме в мъгла.
Аз тичам над бездни - надничам в безкрая,
но тайни вековни не ще разплета.
Ще виждам в безкрайните бездни под мене ...

Божествена приказка за Началото...
... Най-първо дойдоха при нас Боговете
и те ни научиха как да се любим,
и с тях заживяхме щастливо, обзети
от общата Страст към красиви заблуди... ...

Защо ли казвам - вятър...?
За да знам -
на вятъра съм верен и мъглата.
В деня когато скитам лъкатушно сам,
защото е безветрена душата. ...

Когато утре падне мрак,
не ще ме видиш ти отново.
А тъй силно те желая, но
твърде грешни сме
за да отидем в рая.

ГЛАВА 8 от книгата на Будимир "Сънят на глупаците"
ВЕДИЧЕСКАТА ДРАКА (БИТКА)
Беше прекрасен слънчев летен ден. Ние с Добриня се бяхме уединили в едно ъгълче, където бяха гарирани военните автомобили. Тук можеше да се занимаваме с ръкопашен бой. Добриня бързо схващаше хватките, но независимо от това ...

Где си, ветре,
дето щеше
за колана си да ме вържеш;
да ме влачиш
по сипеи и голо върше; ...

За какво съм ти аз? - рече в здрача.
Виж в очите ми - само тъга!
Черни птици в небето ми грачат
и пропъждат далеч радостта.
За какво съм ти аз?... Модна дреха ...

На вратата се позвъни. Той отмести поглед от компютъра, върна се в реалния свят и на второто позвъняване вече беше при входа. Погледна предпазливо през шпионката. Времето беше такова… Абе, пенсионер човек – не му идваха гости, не чакаше нищо от никъде, кой ли може да е? И поне 50 на сто е сигурно, ч ...

Мъжът ми прописа. По едно време, възторжено: “Защо на Ежко му е тежко?!? Защото му е много жешко!! “Викам: „Ъъ... как така?“ А той: „Кое, как така?“ Аз: „Ами, ти си „Кози Рог“. Мъж, зодия „Кози рог“, „фиксва“ проблемите, тоест оправя ги, а ти се опитваш да създадеш такъв в момента..." Той, с апломб ...

Да се изкачиш до върха и да погледнеш надолу незабравимо, е кратък начин за да го опишеш. Осъзнатите в тебе истини идват после.... Благодарностите също, но усещанията, които нахлуват - безценни.
Ето така се случва, когат немаш вера у тебе пък живота, силите, ти казват друго.
Не вярваш у сърцето а в ...

“Всички са еднакви...”- мислеше си Марина,докато се взираше с празен поглед във въртящия се вентилатор на тавана над леглото си. Закри лицето си с ръце - не искаше да гледа повтарящите се движения на перките,които само й напомняха за кръговрата от любовни разочарования,в който се намираше от известн ...

л ю б о в т а
световен
ред
е
и ...

Не искам да мълча!
Толкова дълго мълчах,
че оглушах.
До болка в тъмнината се взирах,
че ослепях. ...

Зелон беше потомствен неудачник - още дядо му бил един от първите, които не одобрили за междупланетно пътуване, а по онова време това било почти равносилно на смърт. Човекът просто бил с очила тип "лупи". Баща му пък изкарал толкова високи резултати на приемните изпити, че решили че е излъгал и прос ...

Автобиографично... 4
Аз нищо по-вълнуващо не зная
от синята примамност на Безкрая
и тайните зад хоризонта скрити,
където люби Вятърът вълните!... ...

Малко е тъжна и тази история:
път калдъръмен, над него – небе,
схлупени къщи, увиснал прозорец,
с шепите времето само гребе.
Някъде – спретната, малка градина, ...

- Хайде, обади му се. Нищо няма да ти стане. – посъветва я най-добрата и приятелка.
- Не мога да му звънна. Какво ще му кажа? Аз съм Стела, с която се запозна на партито и с която прекара нощта. Исках просто да ти кажа, че те харесвам. Да, да. Ти луда ли си? – започна да се самоиронизира.
- Не, разб ...

Кога я чакам, тя не пристига,
присънва ми се, че ми намига...
Затуй реших си да я поканя...
......
Търсих я, виках я, китка й китих, ...

Shots of the Henny, bottles of Patron
Blunts to your face, you don't wanna sing no more
Lost your C notes
Cabbed all day, took the bus back home
Evictions on your door ...