Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385K results
Огледало от цветни въздишки
🇧🇬
Есента е разваля коси в цвят от дюля до кестен
и по пътя си страстни въздишки събира.
Тя сърдечен сонет е, в очи замечтани замесен,
и напомня на звук от разнежена лира.
Есента е жената, узряла до своята сладост, ...
Той бе стар. Толкова стар, че хората не помнеха майстора, който го бе редил на пода в галерията. Паркетът беше получил живот от човека и го раздаваше на хората. Заспиваше късно, когато в галерията нямаше никой. Не се страхуваше, защото бе съхранил мъдростта на бука, от който бе изсечен и знаеше, че ...
Бои ли се, жената е душа, не иска в нея слънце да изгрее.
Но аз не съм жена, а тишина, дори да стана облак не умея.
Навън те търси сънено пеша една мечта, умира, но – добре е.
И аз не съм желана топлина, и восъкът се стапя и се смее.
Усмивка даваш, обич и живот, полегнала в гласа ти тиха книга ...
„Когато, мамо, ме връстник обиди,
с обида трябва ли да отговоря
или с деяния да го оборя
градивни, та че е сгрешил — да види?“
„Когато, рожбе, те обидят, знай, че ...
Тя не е като вас. Разноцветни гердани си сплита
и ги пуска в небето – въздушни, да хванат дъгата.
Всяка птица и цвете в града са за нея богатство.
Не гладува, а вкусва от дашната слънчева пита.
Ще ви стресне с наметка от пъстри, пришити парцали. ...
Не съм от тези, скромните момиченца,
по бузката които те целуват
и дръпват се смутено, тип светици.
Не с бузки, с други работи палувам.
Не съм и от онези - много милите, ...
По вятъра ти пращам обичта си,
сърцето си и цялата си нежност.
На морските вълни пък доверявам
страстта и своята безметежност.
Сълзите си ще събера във облак, ...
Клиентът, Иван Петров, час по час стрелваше с поглед странния таксиметров шофьор. Не бе очаквал, че нововъведението ще стигне толкова бързо до България. Роботи зад волана! Допреди година никой не вярваше, че такова нещо е възможно. А сега ги имаше дори в България. Разбира се Иван Петров много добре ...
Искам бръчки от смях край очите ми.
И край устните – бръчки от смях.
Искам чувства до днес неизпитани.
Малък паяк да лази по тях.
Да тъче в унес своята прежда, ...
Слънцето, златното още е тук,
слънчево зайче лъжливо намига.
Врабчо не литва към топлия юг,
шепа зрънца и комин, туй му стига.
Своите рошави, мокри перца, ...
Тя е лед и скреж, и хладна вечер.
Тя е Януари и мълчи.
Тя е златна и зелена и кърви в червено, а пък ти си морско син, сребрист и толкова далече...
Ти си юли -
млад, изпълнен с надежди, ...
Рамки - линии затворени.
Събрали в себе си, някакви си правила.
Който от върха им гледа пак надолу, как се е качил до там, дори не знам!
„По-по-най“ не беше ли отдавна детско шоу?
Нямам нужда да се правя на различна! ...
Предизборно, кметицата ни Радка,
загрижена за нашия комфорт,
екскурзия организира, кратка,
до София с осигурен транспорт.
Музеите... галерии – стотина... ...
Във всеки край не виждам само края.
Не всичко е от болка изгоряло.
Не слагам точка, пиша запетая
и продължил започвам отначало.
Какво ли не сърцето преживяло, ...
На никого днес не дължа обяснение
за избори стари, за тези напред,
излишно е всяко към мен обвинение,
не искам, не търся, не давам отчет.
В живота до тук пре-много премислях, ...
Този стих е за тебе, Любима,
от сърце и душа е излят,
знай, че в него от мене ще има
истината за моя (твой) свят.
С него пак ще ти кажа - Обичам те! ...
Зората румена от изток се усмихва,
А утреникът нежно ме прегръща.
Щастливец съм и радостта ми не затихва –
Обичам - да!... И съм обичан също!...
Такова щедро утро как да не запомниш? ...
И днес, от живота си взех по лъжичка,
със захар, сол и чер пипер лют.
Към топло летях като есенна птичка,
да бъда далеч от лед и от студ.
За това, че изпратих спокоен деня, ...
Появиха се на шарения свят
три сестрици, три прекрасни гиздавици!
Майчицата им пресвята Мъдрост се нарича,
а баща им от вихър е роден
и закърмен с храброст в жарък ден! ...
Как е възможно да сте толкова нагли!?
Как е възможно да сте осъзнато,
изрепетирано слепи!?
Как е възможно дори, да ви гледам право в очи,
и да допускам даже, че всички сме хора!? ...