Ако си имаш десет ризи,
закупени със евро- цента
и още пет си придобиеш-
си с ново петдесет процента.
А ако тази, що си сдрал, ...

Август. Лек ветрец.
Пейка. Парк. И двама.
Той със тъмни очила.
Тя със рокля на цветя.
Крепи го него чашата с кафе. ...

Кажи ми как да ти говоря,
Как да се държа?
За теб сърцето си да отворя,
да бъдем двама под дъжда.
В гласът ти плах, усетих аз тревога. ...

Но разцъфнах аз напусто
И отново с жар ме галиш
в сънища необуздани...
Искаш ме и страсти палиш
в мислите ми, но съм в рани... ...

ПРИВЛИЧАНЕ
От тласъка на моя пулс ритмичен вълшебство светло искам да създам,,
подвластна още на закона нелогичен
навярно двете жарки длани ще ти дам!
И после свежа, млада и потайна ...

Много харесвам тази песен. Не намерих превод на български. Моля, някой, който има желание, да я преведе адекватно.
Преводът ми е ужасна импровизация...
Много се надявам, някой да го направи както трябва!
Under your scars
Do we make sense, I think we do ...

Очи...за да те съзерцавам, живот, с жадна възхита.
Устни... за да се наслаждавам на плодородието ти.
Нюх...за да вдишвам ароматите с глътките изпити.
Усет... за да усещам бодилите остри на розите ти.
Слух... за да чувам природата, птиците, хората... ...

Намерих пашкула в една изоставена тоалетна, край плажа, в студентската част на града. Непривично за мен, но когато го видях просто трябваше да го прибера. Хванах такси, доколкото имах пари, след това тичах до къщи за сак. На връщане правех леки кросове, а третият курс беше почти невъзможен. Пашкулът ...

Разкъсвана от триединство
редя: мир, здраве и късмет.
Вселената ли ще безчинства,
когато преброи до пет
и сляпа подир тази бройка ...

Ще останеш ли...
да се смеем на познати комедии,
да си пишем до късно нощем,
да готвим нездравословни вечери,
ще останеш ли за мъничко, още... ...

Отвориш ли прозореца,
нахлувам аз,
защото днес съм цвят сияещ,
защото днес съм синева
и ме целуваш, без да знаеш. ...

Мое мъничко снежно човече,
от запустелия двор на живота.
Студът във любов ти се врече.
Пролетта ще е твойта Голгота!
А пък мен топлинката крепи ме... ...

Завържеш
с обещанията си
сърце,
(да бе балон – да гръмне,
или пък конеца си да скъса) ...

Хей, здравей!
Повярва ли си вече, тръгна ли по своя път?
Смело крачиш ли по широките пътеки
водещи до твоите мечти?
Повярва ли, че ще успееш, ...

Все по-тихо вървя… И говоря оскъдно.
Оздравявам от тази лъжа
за подправена обич, която да сбъдне
суетата ми с вкус на вина…
Все по-рядко напирам и чакам на пръсти ...

Обещавах пак да ви досадя
и с резюмето потребителско да продължа,
няма низвергнати, няма пренебрегнати,
всички имат място под моето слънце,
всички сте благодатни - зрънце по зрънце ...

Фаталната „жена“
Дойдох в града, за да си търся
за моят селски дом стопанка.
Момите ни са мързеливи,
не им се бачка, искат сянка. ...

Нарисувай ме!
С онази жива дързост на душата,
с която само ти умееш да ме чувстваш.
Разпръскай цялата си светлина от пламък,
като знамение, нишан по кожата. ...

Усещам, че превръщам се в апатия.
Не сещам смисъл в нищо вече.
Полазва сянката на антипатия,
която музата към ямата завлече...
Висят опулени картини по стените, ...

Един поглед, сияещо ме моли.
Между нас - сребриста нишка тишина...
Уста треперещо ми заговори
и израстна стълб искряща светлина...
Изви се... като полъх над върхари - ...

Какво за теб е мечта?
Дали е злато, богатство, престиж или чест, любов?
Какво може да бъде мечтата?
И как в реалност превъща се тя?
Мечтата е нещо вълшебно, което жадувам с всеки мой дъх, с всяка секунда, тя дава ми сила напред да вървя, без минута да спра. ...

По кръговете тъмни под очите
познавам умореното си лято.
И в пътища, неводещи до никъде,
цигарата си паля наобратно.
Сега и самотата ми е близка ...

Решѝ се Ежко връх да покорява.
Нагоре тръгна, но се изморява
от стръмното безстрашното юначе.
И пълна кошница със круши влачи.
Поспря задъхан той да си почине ...

- После му се обади по телефона някаква си Мария и той тръгна веднага. – сподели разстроена Стела на следващия ден.
- Не го мисли, скъпа. Да върви където си иска. – успокои я най-добрата и приятелка.
- Права си. Благодаря, че ме търпиш Ели. Хайде аз ще вървя на работа.
- Приятна работа, мила.
- Благ ...

Колко мъка има на този свят –
пенсионер клошар едва оцелява.
Много като него невинни мрат –
едва ли Бог тез грехове ни прощава.
Ами ако на тяхно място бяхме ние – ...

Когато поиска ме лятото жарко
в лунната вечер да му пристана,
завист проблесна във мълния ярка,
на облак ревнивец направила рана...
В мен се прицели яда си да скрие ...

Липсваш ми,
ах, колко много!
Липсваш ми!
Душата ми в полета си,
все към теб е устремена. ...

Такава съм – нелесна за обичане,
торнадо, оживяло преди края,
не съм красив рефрен за вричане,
ни картичка със логото на рая.
Различна съм, не съм и за разбиране, ...

Какво ли прави тя?
Мисли ли за мен сега?
Защото аз съм сам.
И си я представям там.
Там, където тя седи. ...

Дъждът дойде без теб и изваля,
денят и той така ще си отиде.
Полека ще забравя, че боля.
Ще ставаш постепенно по-невидим.
Тънеят сенките на есента, ...

8.
Инспекторът бързо пресече улицата и застана пред витрината. Веднага позна шарките, бяха точно такива, каквито беше видял на чашите от сервиза на Ганеви.
Френцов влезе в магазина и учтиво поздрави господин Венков. Вътре имаше много интересни неща – стар фотоапарат, античен грамофон, няколко лампи, ...

На сина ми
> А като дойде време да си тръгна,
> едно врабче на прага нахранете...
>
> Росица Кунева ...

Недей ме пропилявай, запомни,
че есента ще стори тази грешка.
Последните проблясващи лъчи,
нека погалят тялото горещо.
На никой не прощава есента, ...

Оставих водата да се стича по мен във ваната и да се поизмия. Чашата, която хвърли по мен Боб беше натъртила слепоочието ми и сега се издуваше издайнически. Юмруците, които отнесох в ребрата и стомаха не се виждаха ако съм с дрехи. Горещата вода започна да ми щипе по кожата. Изправих се бавно и изля ...

Аз за книги разговарям-
той започва да се мръщи:
"Аз, бе братче, го разтварям само фризерчето вкъщи!"
Магазинерски гаф
Млада дама Ще обслужвам: ...

Фонтанът. Този творец, който всеки ден представя своят шедьовър от прохлада пред хиляди хора. Пише стихове без думи, които могат да докоснат само тези, които се доближат до сърцето му. А вечер рисува картини с четка, потопена в магията на светлината. Фонтанът е самотник. Като красив мъж, който знае, ...

Светът макар да е реален
със нас се сякаш подиграва,
че той е образ огледален
на собствената ни представа.
Ако разнасяте зараза - ...

/Една различна гледна точка /
За нея лекарите казваха, че няма надежда и въпреки, че родителите й го криеха, тя го знаеше. Прочиташе го в ужаса, стаен в очите им, зад изкуствените им и фалшиви усмивки...
Беше само на 11 годинки, но вече отдавна мислеше за себе си, като за голямо момиче. Затова се пр ...