Несретници, защо ли ме намират ...
монети пръснати, асфалт.
“Желах ви” – шепнешком … мнозина
на пръсти стъпват – аз пак сам
затворил бляскаво казино, ...

- Приятно ми е да се запознаем! Макензи. Лаура Макензи.
- Карату́чбунарски. Стенли Карату́чбунарски. Приятно!
- Три деца имам от бившия си мъж: Лора, Лана и Леа, още три от бой френда: Дейв, Дениъл и Даяна, и едно доведено от него: Шерил! И най-големият, разбира се, доведен от бившия ми мъж. Но той ...

Пръстен от маргаритки
Неделя е различен от другите дни. Миг, в който Господ си почива и ни оставя сами със себе си. Ден, в който почистваме дома си и подреждаме разхвърляните през седмицата мисли. Неделя е времето, в което творим уют, както в къщите си, така и в душата.
Елена погледна в чашата си с ...

Тя влюби се в поет от “Откровения”.
Изчете всички негови творения.
Той с порива на вятъра летеше,
тя страдаше и в тъмното не спеше.
Превърна любовта си във колажи, ...

По стръмните пътеки на живота,
се спускам, като палаво дете.
Заравям пръсти в пясъка с охота
и моля се туй вечно да не спре.
Не се боя от пътища нелеки – ...

В един кратък миг земята сякаш пропадна под краката ми и тялото ми, изгубило опора, стремително полетя надолу, а ням вик на ужас замръзна на устните ми. От двете ми страни с бясна скорост летяха остри скални зъбери с тук-там стърчащи по тях изсъхнали, бодливи храсти. Инстинктивно разперените пръсти ...

Приказна история,специално за Катя Иванова (troia)...:)
Имаше едно царство- господарство…А бе, какви ги говоря! Имаше една земя – малка , малка ала събрала няколко царства. В единият край – този където малките земни наноси бяха накапали като големи петна от течен шоколад, върху зелен килим живееха Д ...

Днес изпращам очите горещи,
нека споменът в тях да вали.
Нямам нужда от повече свещи!
Нямам сили да гасна!... Боли.
Всяка пролет любов ще засява. ...

Прекрачвайки прага на старата къща, Павел бе обзет от спомени за онова време, което бе безвъзвратно отлетяло. Детството му, като че ли влезе в него в стаята, усещаше с ноздрите си дъхът на онези отминали времена. Унесен бе, но изведнъж усети как някой го дръпна за сакото.
- Добре дошъл, сине!
Блед б ...

Върхът, небето, после е безкраят...
Готическата яснота
огледала се в мумиите на мечтите.
Тук няма птици. Мисли се разкайват.
И губят спомените златното покритие. ...

Веднъж на една пейка в гората се срещнали баба Ю и дядо Чур. Двамата били стари виртуални познати, но наживо се видели за пръв път тъкмо тогава. Баба Ю се подпирала на дръжката на метлата си, за да спести някой лев за отънялата си пенсия, оти бастуните били доста скъпички, а и не вършели работа за н ...

III
Ти живееш с болка стара,
сторена от друг човек...
Нужно е да имаш вяра,
тя е най-целебен лек. ...

От сборника с разкази "Аз виждам".

Заслушах се във песента на птица,
запитах се: „Какво си има тя!”
Едно небе, което да обича
и само чифт тъй мънички крила!
Замислих се: „Какво е днес човека!” ...

Над сънни български села,
над морни стари градове...
Лети над росните поля
млад конник със добро сърце.
Копие държи в ръка, ...

За Морето – с любов...
(лирични миниатюри)
1.За Морето – с любов
Вълна не догонва вълната
в безкраен търкалящ се бяг – ...

Любовта е вятър, незнаещ своят път...
Не можеш да вържеш вятъра!
Не може да го затвориш!
Да му заповядваш!
Да го насочваш! ...

Няколко думи за детайлите. Сред които за туристите са местните жители. Да си признаем – целта на пътуванията ни най-често е да видим. Страната, музеите, забележителностите… А хората минават в миманса – екскурзоводи, сервитьори, магазинери, просто минувачи…
Е не твърдя, че съм опознал поляците. Не ги ...

II
Не – на злоба и омраза –
благ бъди с врага суров...
Те рушат като проказа...
Вместо тях – посей любов! ...

Закат
Мы шли примерно часа два и постоянно в гору. Вначале по руслу реки, а затем просто держа направление к хребту горы. Несмотря на то, что рюкзака на мне не было, подъём всё равно давался с большим трудом. Но когда мы вышли на хребет, то я понял, что мои усилия были не напрасны, я был вознаграждё ...

„Ich grolle nicht, und wenn das Herz auch bricht...“ -
(„Не се гневя и дори да се сърцето разбие...“),
Хайнрих Хайне
Ich grolle nicht, und wenn das Herz auch bricht,
Ewig verlor’nes Lieb! ich grolle nicht. ...

С капка мисъл изричаш ти това,
което стои зад твоята душа.
Думата обижда, стреля с неизвестен вой,
преминава през познатия развой,
тръгва към презрението и удря силно ...

Обичах себе си до толкова,
че бях готова да боли.
И хиляди куршуми стреляха душата ми,
вярваща в несбъднати мечти.
Мечти за сбъдване на вярата, ...

Традицията наша повелява -
да бъда верен българин до края!
Земя юнашка мене е кърмила,
оставам вечно тук, Родино мила!
С кръв и сълзи е пръстта пропита, ...

Един-единствен път ти се открих,
при следващия вече бях сълзичка.
Не страдай, аз не бях добричка.
Твоята измислица е по-велика,
аз съм само капка тиха ...

Ще дойде ден, мен няма да ме има,
но той - животът, ще върви напред.
Във труден час във стих ти потърси ме
и аз отново ще съм редом с теб!...
И пак ще стъпваме в тревите росни ...

РАЙЧО РУСЕВ (РАЙСЪН) – ПРОДАВАЧЪТ НА ИЛЮЗИИ
Никоя поезия не може да бъде силна и трайна, истинска и вярна, ако не докосне сърцата. Такава е поезията на Райсън. Обикновено той създава своите стихове в резултат на лични наблюдения и преживявания.
Стихотворенията му са със социален и граждански патос, ...

Минали любови, минали мечти,
минали стремежи, минали съдби,
бъдещи тревоги, бъдещи сълзи,
илюзорни срещи, няма аз и ти!
Всичко се променя, всичко е зад нас, ...

Живота като монета,
златна сребърна или от мед,
със ръка подхвърлена към небето
върти се в измисления свят.
Монета с две лица различни, ...

То не беше чат, не беше чудо! И двамата бяха семейни с деца. Започнаха да си пишат от скука. Просто си допаднаха и си споделяха неща, които с никой друг не биха споделили. И неусетно се влюбиха. Още от началото започнаха с открити карти и не криеха недостатъците си. То беше нещо като полет на душите ...