Животът е навярно урок невероятен –
веднъж е непонятен, а сетне тъй приятен!
Все боря се с дилеми, с усещане тревожно,
и твърде често чувам: „Това е невъзможно.“
Въпросът е ще спра ли да търся варианти ...

Аз съм тук и ухая на лято -
тревен стрък в сенокосните дни,
поетичен - несбъднат остатък,
ти ела и с ръце ме вземи.
Положи ме на твоя полИца - ...

- Госпожо, ама от маса години хората ползват компютър…
- Алооо, аз чакам от час вече…
- Вие подигравате ли се с тая папка?
- Мале, ама се пипка…
- Ей, на вас тук, ако ви броят загубените часове за работно време, за мен е пропиляно… ...

Очите му вече нищо не различаваха в мъглата през прозореца на къщата, но си спомняше, че като малък събираше пеперуди. Ловеше ги там, на още незастроените ливади, докато пъстрокрилите създания, вкопчили хоботчето си в сладостта на прашеца се унасяха и забравяха, че ги дебнат опасности. Тогава той се ...

На Ели Георгиева-Билкарката, стих-портрет
За теб е ценна "даже и минутата",
Дори и днес "когато лудата ти възраст е далече"
скреж в къдриците черни се лута
и на вратата есента потропва вече... ...

Беше останала само една възглавница и децата усърдно ровеха в нея с надеждата да открият за какво се разказва в последната приказка. Но нищо не намериха.
- Бабо, тук няма нищо, да не би приказката да е избягала?
- Може да ни се е разсърдила , че я оставихме последна... - предположи Виктор.
- Ама нал ...

Когато следваш пътя на сърцето,
то няма да сгреши дори оставено...
Когато даденото среща взето,
усмихва се простено на забравено...
Когато заскрежени се прибират ...

Тя лежеше в леглото си и премисляше отново всичко. Беше както винаги сама- сама със себе си. Нямаше кой да пречи на мислите ѝ, които се изливаха в главата ѝ като порой. От къде ли идваха тези мисли? Защо ли отново се терзаеше за нещо, което не е станало или е станало, или пък е трябвало да стане, а ...

След философии горещи,
И мисли нажежени като пещи,
Идва ред на приключения,
С природните творения.
Рекичка чудна в близост си открих, ...

Не знам колку е часот
ниту кој ден е денеска
ни која година
транзитира во нашите животи
не знам кој го засенува сонцето ...

(Кáра - наказание свисше)
Сред нас убийците изправени вървят,
не слагат маски,
поглед не навеждат.
Бутонките им стъпват по гръдта ...

Най- хубаво е в средата на нощта.
Когато страхът гол лежи до мен.
Забит в оголения ми нерв.
И се потя.
Жегата е само елемент от битието. ...

Не знам на него ли сме -
или не.
Но ръб е. И е остър.
Порязване. Кърви небе.
Със мириса ...

Ти, глупава моя жена,
ти, с двете звезди под клепачите,
разбираш ли, нямаш вина.
Аз просто...съм от играчите.
Твоята нежна, кристална душа ...

Небето през август – свлечено.
В пожар гори
като блестяща чаша
от бяло вино.
Изгрева докосвам сутрин ...

Времето сякаш летеше. Осъзнаваше, че едва ли ще я види някога пак. „Птичето каца веднъж на рамото, момче” спомни си думите на дядо си. Сега или никога! Тя седеше на спирката на „Тримонциум” и чакаше нетърпеливо. Вятърът галеше нежно гъстата ѝ руса коса, стелеща се покрай слабата и атлетична снага на ...

Маска не носих никога, не дирих и броня.
Лице, име и сърце защо от света да крия?
От речено, сторено не се боя, не бледнея.
С постигнато и спечелено аз не се гордея.
Не съм от друга по-велика, ни по-мъдра. ...

Още от зарана
цяло село се застяга
за хорото на мегдана,
първи са момите,
с китки във косите, ...

Залюби Звярът Бел.
Не го планира. Случи се внезапно.
(приказката сигурно не бе прочел)
И стана нещо, което на съдба е кратно:
Пред омагьосаната му врата ...

Народе, приготви се - обявен за заразен,
не че днес си в първо здраве, на апатията в плен,
от где превзе те болест страшна,та така си упоен,
народе-подготви се! - по стандарт си утвърден!
Тихо чака и животът, виж от релси се килна, ...

Вали, вали... Снегът като с магическа пръчка скрива грозното и калното. И светът става красив, искрящ, параден...
Вървим двама. Ръката ти е в джоба на шубата ми, а аз съм я обгърнал с моята. Имам широки джобове. Усещаш ли как преминава топлината ми към теб?
Не я изваждай! Тази топлинка е най важното ...

артист след артист
пред огледалото на
морна гримьорна

Ах, любов, така неосъзната,
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...
Тъй нежна си, любов, неутешима, ...

Откакто зная се, озъртам се и помня,
Битува в мен усещане за древността Ти
И въжделее вяра — нека — неразломна —
Човекът бегла да е част от Светостта Ти!...

За „Тъмната” страна на Луната...*
... на залезът усилващият вятър
разпръсна над водата много жáра,
а залюлял вълни от необята –
и облаци подпалени докара... ...

Нова пътека намерихме,
слънце щастливо изгря.
Зрънце мечта ли обелихме?
Буйният град ни видя...
Тя се разля по табелите, ...

Защо целуваш тъй горещо?
Целувай ръцете ми топли,
целувай очите ми недоспали
и сърцето ще чуе твоите мисли.
Пламенната ти любов расте ...

Любов, пребъдвай,
не оскъдвай и за Бòга
не отдвъдвай!...

Скалисти отломки се ронят,
от последната хорска душа,
а хора, някъде долу се молят,
да получат частица една.
Отломките падат, изгубват се, ...

Като истинска кралица
на горещата савана,
всяка прелестна лъвица -
се има за богоизбрана.
Тя - не проси за внимание. ...

По памет, със затворени очи,
повтаряме движенията на вълната,
допряла бряг с невидими черти,
от мокри ивици - разпаднали се миди.
Разляти в звук на тишина, ...

искам да ида на място с много звезди
не една две или три
а ти да блестиш най-ярко сред тях
посипана от звездния прах
искам да ида някъде там ...

Аз копнея да живея на света -
да дишам хладината майска,
на юни - рокли пъстри да плета,
през август - да съм като чайка.
Септември - щастие да е за мен, ...

Внезапно Диди осъзна, че пътешествието й е завършило и тя е достигнала вече Сириус C-D. Двойната светлинна спирала се бе разплела, а синкавите лъчи се бяха изправили и трансформирали в синкави наметала. Видя своя земен образ и този на Алфонсо, наметнати от тези сини наметала. Всъщност тя беше придоб ...