ИЗ ЗАПИСКИТЕ НА КАРЛ МАЙ 2
Винету лежеше върху ложето от бизонски кожи във вигвама си, гледаше на марковия си смартфон "Гуявей" уестърн с Клинт Ийстууд и смучеше от неизменната бутилка с карнобатска огнена вода. Внезапно рахатът му беше нарушен от втурналия се при него двуметров началник на ПАНС*, и ...

Огромна сиво-бяла лава се стичаше по склоновете на високия хълм и покриваше с дебелата си вехта дреха почти целия град. Този съвременен Помпей се гушеше под декемврийската мъгла, комините на по-високите същи важно стърчаха и изпускаха тънки дантели лепкаво бял пушек. От време на време някой слънчев ...

Със яростни камшици - полегато,
дъждът бе гневно УДАРЕНИЕ...
Обливаше със струите земята
почти с върховно вдъхновение!...
С чадър - извита ВЪПРОСИТЕЛНА, ...

― Настанихте ли се удобно?
― Да... тук е много приятно и предразполагащо! Имате хубав кабинет докторе!
― Благодаря Ви! Добре, значи може да започнем с това защо сте тук. Ще ми споделите ли?
― Имам проблем... с общуването... трудно започвам приятелства... напоследък са повече онлайн, а това ме притес ...

- Are you religious ? - Nicolas asked.
- Depends. - Leslie laughed - Long, long ago we were all. We had different religions, and we fought in their name, because the prophets wanted us to do so. We started killing one another because of these so called “Gods”. Every holy book was interpreted accordi ...

Научих се че някога свършва любовта,
научих се че след нея идва самота,
научих се силна била е любовта
и заради това днес е силна болката.
Научих се че мога да живея без теб, ...

Цункам розово ушенце
и очички, и носленце,
милвам нежното вратленце,
че съм палаво момченце...
А и ти ме изкушаваш, ...

На бензиностанцията във Велико Търново една муха влетя в колата и се настани удобно за пътуване на страничното стъкло. Опитах се да я изгоня, но тя ловко ме отбягваше, бъждеше сърдито и отказа да се върне на бензиноколонката - или беше надрусана от изпаренията, или искаше да става столичанка в повеч ...

Не знам за теб, но аз приключих.
Не пия вече изветряло вино.
Вратите, всички до една заключих.
И пратих спомените в киното.
Не гледам вече стари ленти. ...

Моята гара е тъжна, невзрачна
релси самотни губят се в мрака.
Там господар е тъмата и здрача,
никой не идва, никой не чака.
Малка гара на парния влак, ...

Тъмен бар и стари маси.
Празни чаши от коняк
Тук с моята китара,
мажорен блус започвам пак.
Нощен бар на Стара гара ...

Стоях на бара, пиех водка,
когато с трясък влезе Тя,
жена с танцуваща походка...
и водката ми се разля.
Видях очите ù зелени ...

Откърти ги,
а беше преболяло;
тревата бе поникнала в скала;
по тръните - цветчета във лилаво
оплитаха с дебел килим тъга ...

Венчелистчета от маргаритка,
отронват се от моето лице…..
Те уханни са като медена питка,
но без тях аз съм леко перце…
Търся отново в душата си студена, ...

Със сиви вратовръзки
и мутри нискочели
издигнахме си дръзко
луксозните хотели.
И в бетонните матраци ...

- Та, да знаеш, феите си ги има! Живеят си сред нас. Такива едни.... Различни!
- Как, бе тате? Ти виждал ли си?
- Да! И ти си виждала.
- Къде? Какви са?
- Ами, те са насекоми. Хвъркат си, кацат по цветя, по маси, по нас... Някои хапят! После много сърби! Някои са много красиви! Като пеперуди, калинк ...

обичта —
благословена
самородно
сътворена
и ...

Попитали еднодневката, коя е
най - съкровената ѝ мечта.
Тя отговорила:" Да живея още един ден!"

Тя е цвете пораснало, носи магия,
всички наричат я просто "жена".
Анна, Елена, Йоанна, Мария,
нейната обич няма цена.
Понякога дните й сякаш са клони, ...

Ето ни и нас белите роби, скитници по чуждите страни. Бродим като сираци незнайно на къде, далеч от родината, далеч от семейството. Ах колко боли да си скитник по чужди странни в странни, които не си приет и те имат за бездомник. Затова ли се бореха нашите предци да сме далеч от Родината и да робува ...

Щом Слави продължава
шумно да се убеждава,
че ни няма на терена:
кой за него го е еня?!

и нека с обич
юношескодевича
човек обича

Хавайска приказка...
(поема)
...а цяла нощ Стихията ни мята
по хоризонтите – от бряг на бряг,
но сутринта пред „Рая на Земята” ...

Недейте моля! Не, не ме търсете
по дървената стълба към тавана!
Там сламена рогозка е застлана
и дават телефоните заето.
И не, че ми е меко или топло, ...

Приказка с Млада кралица...
(човешка басня – може би)
Една история зловеща
бих искал днес да ви разкажа,
а в нея има страст, но с нещо -- ...

На покрива! Високо до звездите!
Катериш се, когато пак си сам...
Не пътища, а стълба от мечтите
нагоре вдигай като вечен храм.
И нека къщата ти – рай във ада ...

Да можех някак си да те клонирам -
наблизо да си всеки Божи ден,
и винаги до мен да те намирам,
и в лято, в зима - все да си до мен!...
Ех, зная - няма как да се повторим, ...

Дъждът на август вдига по лозница
на избуялите треви кръвта.
Гнездото му – на бяла кукувица!
Косите му – на жегата стръвта!
Тежат ръцете от бразди орани, ...

Ще съдя държавата! Каква ти държава...
Държавата значи законност и ред.
Държавата всеки човек защитава -
бедняка и онзи, с имунитет.
Това тук какво е... Двор разграден. ...

Оглеждах се за последно в огледалото и сложих малко гланц на устните си. Косата ми беше пораснала и падаше тежко върху рамената ми. Кичурите с меден цвят леко се полюшкваха под гребена. Сресах се бавно и си мислех за Антоан. Бях решила да отида при него. Ще хапнем в едно ресторантче за обяд. И после ...

Той август е палав немирник,
съблечен до кръста прелита
над горски ливади и урви.
За път и пътека не пита.
Пламтящи целувки раздава ...

Представям си сред нощите дебат -
от сесия в Народното събрание
и как... Слави - учиндолски депутат
разказва виц за общо назидание.
Край него - две певици и оркестър ...

История за приятелство или любов. Тя започна работа при него случайно, но го хареса от самото начало. Той беше мъж със стил на живот, рационален и унесен в работата си, но не и безпомощен. Тя бързо отхвърли идеята за връзка с него, защото, той имаше приятелка. Но в не очакван момент неговата приятел ...

Викнах си края, но той не дойде.
Свикнах с началото – все отначало.
Малко се чална средата – боде,
стъпва накриво и гледа печално.
Котка ми маха с рогати очи ...

От строфите си пия, ожаднял –
вода изваждам в кладенец дълбинен.
От толкова живот съм премалял,
виновен ли съм или съм невинен?
И всеки стих е сякаш шепа дъх, ...

Насити ли те сладостта на този плод?
Да, забранения, към който ти посегна!
В покварата от лекия живот,
ти, клетвата любовна пренебрегна.
Щастлива ли си от това, че ми е зле? ...