Децата са най-важното в живота,
Така върви напред света отколе.
Но щом детето тръгне със охота
Да прави вече крачките си свои,
Да гледаш не е лесно и без думи, ...
Качвам се в автобуса. В последния момент виждам, че съм само по нощница! И то онази старата на дъщеря ми. Прекалено ми е малка и не скрива почти нищо. Мъжете седнали пред мен са в шок от шоуто.
- Какво ме зяпате? Влюбена съм. – заявявам наперено. Да си влюбен все още не е престъпление.
- Но не си сп ...
Идва сам деня в живота на мъжа,
смъртността си тленна да захвърли,
като зрънца безразличност разпиляни само от целувката на златна рибка.
Нека бъда аз засмукан в ураган от завист
и част по част да ме разкъсва ...
Ако мога да докосна ръката ти
Без да изваждам моята от джоба,
Ако мога да те целуна без да докосвам устните ти
Ако мога да те чуя без да казваш и дума
Ако мога да ти говоря,дори и с мълчание ...
Не се страхувай, мое малко птиче,
сега едва пристъпваш и се плашиш,
вървенето научили са всички,
ти гледай висините да познаеш.
Сега се смееш, всичко ти отива, ...
Мечта- да докосна твоята ръка
за мене друго важно няма.
Постепенно забравих всичко друго аз така,
замъглено от мечтата да сме двама.
В плен пленница на безразличието зловещо ...
Как може да си зъл... без да си прост?!!! Интелигентност ли е нужна, за да си зъл?!!! Естествено, че Проблемът на хората е, че са прости... иначе щяха ли да се мислят за умни?!!!
– И, Евгени, другия път искаме луканката да е ле-е-ко запечена! Не можа ли да запомниш как я обичаме?
Сервитьорът послушно кимна с глава.
– А ти, Веско, напълни двете туби с бензин. От безоловния. След полунощ ще си ги приберем.
Двамата дебели и мустакати сержанти от пътната полиция доволно се оригн ...
Чак днеска разбрах, че не ме харесват.
И как, като на себе си станах грозен.
Добродетели? Никому не са интересни,
да не кажа, че приличат на поза...
Като ще взема да хвана пътя, ...
Не казах нищо. Макар че мислих дълго..
Ти обаче имаше право!
И нищо, че стоя горделиво,
Аз бягам от една отговорност.
Една залутаност сега живее в мене ...
Отдавна счупихме кристалната чаша
от която отпихме - любовен еликсир...
Разпиляха се парченцата в кристален
пъзел - дали отново ще ги съберем,
не знам...за любовта ни възвишена и чиста ...
Живот мой, колко боклук съм събрал!
Събирах го сутрин и нощем и пладне...
Търсих го в пепел, ровичках във кал...
Дано се намери глупак да го крадне!
Не можеш на гладния вместо за хляб ...
Почти на ръба, наранена от грозна лъжа,
в гнева си аз изрекох богохулни слова:
„Кажи защо, Господи, ако те има, отговори,
защо безмилостно закичи земните ми дни,
с венец от зли интриги, завист и клевети, ...
Поисках да се гмурна в океана.
Да разгледам водния му свят.
Да докосна всяко чувство свято,
закърмило със обич дух, душа и необят.
И да плувам с рибите на воля. ...