С и р е н а
Разпадната на хиляди прашинки
(а вятърът на спомен ме отнема),
ще скоча от високо сред вълните
и с тях във вечен път аз ще поема. ...

Навярно съм късче от лед,
навярно си огън от пламък.
Препускам, аз скитник проклет,
а ти си ми, ти си ми храмът!
От мигове трудно граден, ...

Дълбините на нашите рани са клисава почва,
но в такава, навярно, небето засява крила.
Семената им бели стъблата си крехки източват
като нежната слънчева свила на детски тела.
А в самия им корен клокочи дълбоката бездна – ...

Този дъжд реже топки от клисава пръст и ги меси.
Сам светецът Илия за път си поправя колата.
Пее дворът и виждам каскета на дядо провесен
как накланя на юг хоризонта и идва дъгата.
Баба с наръч от букови клони на пейката сяда ...

Преболях ли онези далечни, далечни лета,
през които да стъпвам по пясъка, боса и дръзка…
Без най-синьото, днес календарът е толкова стар,
че следата му сякаш е липсващо късче от пъзел.
Но сглобявам картина – доплували тъжни мечти ...

Гледаше я с малките си черни очички. След това размърда закачливо антенките си. Май Кънчо нещо й се подиграваше. Така беше кръстила неканеното скакалче в къщи. Беше се разположило най-отгоре на гардероба и пееше ли пееше. Ами не можеше да го хване и това си е!
Естествено мъжът й прояви пълно безразл ...

- Митоо, акъл нямаш, Мито! Хукнала ми по гледачи и баячи да ходи. Какви ще ги търсиш при Коньовски Влайчо? Като е толкоз близо до Господа той, що на него си не помогна, ами го влачиха с години по затворите? Другите тръгнал да оправя. Само сбира хората и им мъти главите. Пък те – будали, че му вярват ...

Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето, ...

Исках да замина с този, онзи, последния влак,
но все нещо се случваше и обратно ме връщаше.
Минаха години. Сега няма гара. Вече няма как.
Само спомен и желания нелепо ме прегръщат.
Защо тръгвах? Никой не ме чакаше на онзи бряг. ...

Всичко се плаща
на тази земя,
който – когато,
Той знае това...
Бъдете си Хора, ...

Не спирам да жадувам,
с целувка да те събуждам.
Там край брега,
като вълна да преплувам.
И онази дива страст, ...

Стая 604 на последния шести етаж. Навън е обед. Слънцето си играе с пердето. Плъзгам пръсти по ръбовете на мебелировката. Синята рамка на прозореца ме приканва да го отворя. Навън е пролет. Облакът отсреща ми прилича на замък. Нашият замък, където ще отидем когато затворя очи и почувствам вкуса на у ...

Погледът ти я изпива. Пиян си, но не от халбата с кристално студена бира, която обгръщат пръстите ти, сякаш галят заоблеността на женска гръд. Стъклото се е замъглило от горещината на кожата ти. Париш! Но нямаш очи…
Не и за моите малинови устни. Не и за моите тревисти очи, нито за бледата ми кожа и ...

Номерът на стаята?! Той е само един – три осмици, като преплетени в споделена прегръдка росни тела. Обичащи се, стичащи се и неподлежащи на песъчинките на времето.
Очите ти хвърлят лепкава, разнежваща лава. Погледът ти облива с фин шоколад. Сетивата ми стенат и скърцат в стремежа да се освободят от ...

Животе мой, благодаря за всичко...
За полетите звездни. За шамарите...
За щастието, че бях обичана;
за изгревите и за залезите...
Благодаря за щедростта понякога, ...

Нощите са Палечка, с неонови ризи.
Съвсем се протягат венчелистчета и
глухарчени парашути.
Паяк между Кивот и Содом оплита мрежи.
В пердето си сам, небесни оброци изрича. ...

Делихме с тебе малката квартира.
Делихме и добро, и зло.
На двадесет години, що ни спира?
И мислехме, живота е ведро.
Но не ведро, излезе океан! ...

Баба имаше една котана,
мързелана най-отбрана.
Сутрин рано до стобора,
миеше опашка за отмора,
нокти вечно да наточи ...

Според Блез Паскал, за вярващия е достатъчно да застане на колене и да се моли.
Достатъчно ли е наистина това?
Наскоро във Франция беше инициирана дискусия с подобна тема. И тъй като подсъзнателния отговор натрапчиво прозира, ако въобще някой, прочел заглавието, отдели секунда да си отговори, биха с ...

По стихове на Павел Матев.

18. Чарли
Слънцето след малко ще изгрее. Небето порозовя и скоро огненочервеният диск ще изплува бавно от морето. Седя на поляната пред моята къщица и чакам изгрева. Кучето ми Чарли седи до мене. Поглежда ме и разлюлява тревата с опашката си. Обича сутрин да посрещаме слънцето заедно. Няма хора наок ...

Петльо-перест перушан
от стобора днеска сам
глас във утрото изви:
„Кукуригу! Кой там спи?
Ставайте големи, малки – ...

между прозореца и луната
се полюшва
силует на брезова клонка
като кичур коса между очите
моите ...

непокътната
любов — сълза горчи
недопреглътната

Изразяваше мнение за всичко, имаше ясно изразена позиция. Умна , начетена, с няколко висши и владееше няколко езика. На вид изглеждаше приятно, дори на моменти хубава. Беше попаднала в страхотен колектив и се чувстваше добре. Офисът отговаряше на изискванията ѝ, работеше усърдно и скоро я повишиха. ...

Търсих те аз неуморно,
писах ти по цели дни и нощи.
Имала съм нужда от теб безспорно,
но чувствата лека по лека в мен загаси.
За вниманието ти жадувах, ...

Живота те дебне на всеки ъгъл,
разтърсва те, ако все пак си лъгaл,
ако сърцето ти е било невярно,
макар, че това е много коварно.
Трепка сърцето от заседнала любов, ...

Едно вълшебство нежно ме докосва
душата с обич светла се изпълва,
лице сияйно пак ме омагьосва
и празнотата тайнствено запълва!
Надеждата у мен възвръща ...

На плажа съм аз в детството си ранно,
строя си замъци и кулички от пясък.
Но тоз неканен хулиган от мен, прибоят,
със воден юмрук като желязо удряше ги ах,
мечтите мои детски правеше на прах. ...

Купуваш евтино мечтите,
търговец – ни добър, ни лош
и на промоция душите.
Обезценени. Три, за грош.
Търгуваш – полети, стремежи ...

Точно преди да побутне полуотворената врата на сестринската стая се спря и неволно заслуша в гласовете отвътре:
– И за какво ѝ са тези тестове и изследвания, д-р Кръстев нали е с вазектомия?
– Може да си е намерила най-накрая и тя някой и да е станала издънка!
Назад, назад няколко крачки, все така б ...

Лапни го, хапни го,
и ще го обикнеш.
Криво ще ти е без него,
само да му свикнеш...
Явно досега не си ...

Потъването на Титаник*
Денят е слънчев, обещава
вълшебства из Безкрайността...
Уверено Титаник плава −
обезумял от суета... ...

Бъдеще...
(фентъзи)
Получили Живот назаем
мечтаем си през Вековете,
все някога да разгадаем ...