Lullaby and whisper are mingling through the sky
Carelessly are shifting the muffled poets’ cry.
How small are we! – exclaimed the little child
And pointed to the chimney. Everything’s mild.
An echo passing through the cave ...

Не искам да ме пускаш, Живот,
дори да съм трънче в ръката ти!
И какво означава "до гроб",
в друга форма щом си – "оттатък"?!...
Нека седнем с тебе на маса! ...

ражда се толкоз
пъти — колкото пъти
*види лика ти
*види — (съответно — „зърне“, съответно — „мерне“)

Глава 2
Слязох в подлеза и хвърлих поглед към фонтана – но нямаше никого. Разбира се, приятелите ми закъсняваха. Йоан не беше известен с познаването на часовника, а пък и другите не бяха особено точни. Въздъхнах с раздразнение, но се поколебах да се кача ли обратно горе и да слушам музиката. Все още ...

Глава 27
Спахме в огромното легло, на отворен прозорец – въздухът бе хладен и приятен, а докато заспивах, слушах далечния звук от вълните. Чувствах се в приказка, въпреки всичките тревожни обстоятелства, които се бяха натрупали на главата ми. На сутринта, когато се събудих, Дими вече бе станал – кое ...

Беше мъртво вълнение днес.
Уж е суша, а мъртво вълнение.
Още нямам за себе си вест.
Уж съм аз, но съм чуждо прозрение.
Долу, в трюма на този живот, ...

Ей така от уважение ...

Музика,аранжимент и изпълнение - Никодим ,текст - Любен Дашев ,запис и мастеринг - Детелин Йосифов
Преди време имах намерение да я направя по текст на Евтим Евтимов и бях качил тук нещо като проект,но патриотизмът надделя и я записах по текст на моя приятел Любен Дашев.Все пак се говори за Добруджа ...

На сиромах Пешо му се отели волът. Е, и той отначало не повярва – по широко ухилената муцуна на добичето помисли, че пак росният му брат е опушвал обора с трева, но сетне... Сетне зърна врящото под корема на вола глава теле, търсещо да бозае, видя и намусените този път физиономии на останалите живот ...

Отдавна не бях правил портрети на познати. Но снощи моят приятел-даскалът ми разказа за свой ученик – типичен пример за модерен младеж от новото пазрно общество...
Натам – по неговия разказ.
Георги е нормално момче. При това интелигентно дотолкова, че да разбере – интелектът в наше време е пречка за ...

Земята, както знаем, е плоска, но също така сферичното й тяло е кухо. В центъра й има второ Слънце, което е изкуствено, но с естествен произход. Населението там е сбиртак, състоящ се от представителите на изчезналата фауна от горната Земя, няколко подземни циганизации, както и всички митологични същ ...

Добре дошъл, човече, в моя рай.
Признай си,
стигна тук незнайно.
По пътя към поредната любов,
на мен попадна най-случайно. ...

Не искам да съм в твоя свят
Не искам да си в моя свят
Искам да се сблъскат световете ни и да родят вселена
с хиляди галактики живот
С десет млечни пътя ...

Само няколко думи ми стигат,
като изстрели право в сърцето,
за да знам, че ако ти си изстинала –
аз студен ще потроша ръцете си.
И тогава, преди да си ида, ...

Когато таксито зави по нашата улица и спря пред моя дом вече се радвах, че се прибирам. Рамон ми помогна да сляза от колата и като се подпирах на него се добрах до дома. На вратата беше изскочила Инес, а след нея Алда и Рафаел. Вътре ухаеше на вкусна супа и цветя. Не можех да не позная мирисът на ор ...

Понякога се разхождам безцелно. Взирам се в небето и му говоря, сякаш е най-близкият ми приятел. Вятърът гали лицето ми. Друг път сядам на някоя самотна пейка и затварям очи. Обичам да съм сама, също толкова силно, колкото и мразя това усещане.
Спирам внезапно и силите да продължа напред ме напускат ...

Когато слънцето залязва
и мрак прегърне моя свят,
тогава вярата угасва
и аз сама оставам пак.
Любов ще свети в чуждия прозорец, ...

Полуалкохолна носталгия се разлива
към чистите ми дни и онези истини,
чиято същност остана си непроменлива
и залезе, и изстина.
Разликата между мен и любовната жрица, ...

Бял люляк нежно охранява
спящата валкирия до своя меч.
Тя да открие обич се надява
от родните земи далеч.
Заклела се е да си върне онзи, ...

Замисляме ли се, защо нараняваме хората, които в по-голямата си част от живота ни , са ни показали уважение? Даваме ли си сметка на кого какво казваме и кога го правим, защото понякога някоя изречена дума, някакво действие или постъпка би наранил точно тези хора. Защо правим неща, които потъпкат дос ...

Огънят ни вдъхновява
катó символ на Страстта...
... Но след тях какво остава
догорят ли?... Пепелта...
А пък пепелта не топли ...

Помниш ли, помниш ли
звездните нощи.
Фарът далечен на другия бряг.
Плажът, вълните, лодките, кея.
И нашият, лудият смях. ...

С и р е н а
Разпадната на хиляди прашинки
(а вятърът на спомен ме отнема),
ще скоча от високо сред вълните
и с тях във вечен път аз ще поема. ...

Навярно съм късче от лед,
навярно си огън от пламък.
Препускам, аз скитник проклет,
а ти си ми, ти си ми храмът!
От мигове трудно граден, ...

Дълбините на нашите рани са клисава почва,
но в такава, навярно, небето засява крила.
Семената им бели стъблата си крехки източват
като нежната слънчева свила на детски тела.
А в самия им корен клокочи дълбоката бездна – ...

Този дъжд реже топки от клисава пръст и ги меси.
Сам светецът Илия за път си поправя колата.
Пее дворът и виждам каскета на дядо провесен
как накланя на юг хоризонта и идва дъгата.
Баба с наръч от букови клони на пейката сяда ...

Преболях ли онези далечни, далечни лета,
през които да стъпвам по пясъка, боса и дръзка…
Без най-синьото, днес календарът е толкова стар,
че следата му сякаш е липсващо късче от пъзел.
Но сглобявам картина – доплували тъжни мечти ...

Гледаше я с малките си черни очички. След това размърда закачливо антенките си. Май Кънчо нещо й се подиграваше. Така беше кръстила неканеното скакалче в къщи. Беше се разположило най-отгоре на гардероба и пееше ли пееше. Ами не можеше да го хване и това си е!
Естествено мъжът й прояви пълно безразл ...

- Митоо, акъл нямаш, Мито! Хукнала ми по гледачи и баячи да ходи. Какви ще ги търсиш при Коньовски Влайчо? Като е толкоз близо до Господа той, що на него си не помогна, ами го влачиха с години по затворите? Другите тръгнал да оправя. Само сбира хората и им мъти главите. Пък те – будали, че му вярват ...

Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето, ...

Исках да замина с този, онзи, последния влак,
но все нещо се случваше и обратно ме връщаше.
Минаха години. Сега няма гара. Вече няма как.
Само спомен и желания нелепо ме прегръщат.
Защо тръгвах? Никой не ме чакаше на онзи бряг. ...

Всичко се плаща
на тази земя,
който – когато,
Той знае това...
Бъдете си Хора, ...

Не спирам да жадувам,
с целувка да те събуждам.
Там край брега,
като вълна да преплувам.
И онази дива страст, ...

Стая 604 на последния шести етаж. Навън е обед. Слънцето си играе с пердето. Плъзгам пръсти по ръбовете на мебелировката. Синята рамка на прозореца ме приканва да го отворя. Навън е пролет. Облакът отсреща ми прилича на замък. Нашият замък, където ще отидем когато затворя очи и почувствам вкуса на у ...

Погледът ти я изпива. Пиян си, но не от халбата с кристално студена бира, която обгръщат пръстите ти, сякаш галят заоблеността на женска гръд. Стъклото се е замъглило от горещината на кожата ти. Париш! Но нямаш очи…
Не и за моите малинови устни. Не и за моите тревисти очи, нито за бледата ми кожа и ...

Номерът на стаята?! Той е само един – три осмици, като преплетени в споделена прегръдка росни тела. Обичащи се, стичащи се и неподлежащи на песъчинките на времето.
Очите ти хвърлят лепкава, разнежваща лава. Погледът ти облива с фин шоколад. Сетивата ми стенат и скърцат в стремежа да се освободят от ...

Животе мой, благодаря за всичко...
За полетите звездни. За шамарите...
За щастието, че бях обичана;
за изгревите и за залезите...
Благодаря за щедростта понякога, ...

Нощите са Палечка, с неонови ризи.
Съвсем се протягат венчелистчета и
глухарчени парашути.
Паяк между Кивот и Содом оплита мрежи.
В пердето си сам, небесни оброци изрича. ...