Скитник...
( Carpe diem*)
Аз Вятърът сънувам нощем,
а после през деня го гоня
и цял живот така, но още ...

Аз съм войник. На война съм.
Оръжие нямам. Нито пък щит.
Сама съм. Гола. С врага си.
Той обаче има оръжие.
Има и дебела стена, която го пази. ...

По всички пристани световни...
За да се знае, да се помни,
че бил съм някога моряк –
по всички пристани световни
развявах дръзкия си флаг... ...

Самота и не разбиране,
злоба и отчаяние, отегчение . Неподкрепена.
Това бяха единствените ми спътници в живота.
Където и да отидех, отхвърлена бях.
Каквото и да правех, отхвърлена бях. ...

Целувано и нежно цвете,
не жилав и трънлив бодил.
В душата на поет да свети,
а не в очите на дебил.
Да е на утрото усмивка, ...

ословесени
чувства — споделени със
сърцевселени

Сбогувах се със летните лъчи,
с които изгревите галеха морето.
Когато се разделяме- мълчим.
И няма песен носи се в небето.
Не мога лято да ти нарисувам. ...

с обич майчина
обича челядта си
истински баща

Вечер в Страната на спомените...11
(из едноименния цикъл)
В отдавнашна мелодия отнесен
във малкия крайбрежен ресторант –
оркестърът от спомени понесен, ...

Седим двамата под лозата: аз - малък, с ожулени колене и уморен от игрите и дядо срещу мен - с побелели коси, загрубели от работа ръце, но все още живи и неуморни очи. "Дядо, разкажи ми някоя история". И той разказва - за войната, за геройствата, за другарите му, за горещите и сухи лета едно време, ...

Непокорство е основата на свободата
Изграждаме си личен малък свят
от чувства, страхове и тайни.
В него сме спокойни и богати
от мечти за обичта безкрайна. ...

Потоп се спусна изведнъж,
а нямаше и капка дъжд.
Прахта по пътя стана кал,
цяла педя, направо печал.
В това безцветно наказание ...

Магаре съм с участ нелека.
О, бедното, бедното аз...
Разсипа ме мене човека -
Магарето... с име Пегас...
Така ме кръстиха, когато бях във цирка. ...

Както и да го погледнеш си беше чиста случайност да стоя в този бар, в този град, да си пия питието и да ми се струпат хиляди неща.
Надигам ледено студената бира и изпитвам удоволствие да бълбука в гърлото ми. Бутилката е изпотена и аз я държа нежно с пръстите си. Мятам един поглед на телевизора, къ ...

Тишината узрява, когато неказани думи
се отронват в очите с безшумния звук на тъга
и разбрал си, че, търсиш ли щастие ти, е безумие
да го срещнеш далече. Посей си го сам и сега
под краката на делника - този неверник себичен, ...

Стана тя... каквато стана
в разцъфтялата гора -
Кумчо Вълчо и Лисана,
там заформиха кавга.
Всичко почна много тъпо - ...

Хвърлете ми залък, дори и остатък угнил!
Не гледайте моето вехто, одърпано руно…
Съвсем по човешки, животът на мен ми е мил,
макар да се вее на пътя – прокъсана струна.
И черна съм, да, но след мен е пътеката бяла ...

Пази се от отровните оси,
които идват да те жилят сутрин,
когато в тебе още сладко спи
като дете ухаеща милувка!
Те идват кротичко да ти жужат, ...

… Грамадният човекозвяр се разтресе. Мечът беше пронизал косматото му тяло и поразил жизненоважни органи. После героят го измъкна и заби пак – този път в гърлото на страшилището. Което само изхърка и с последни усилия заскуба мощните дъбове около поляната. Край!
Героят седна уморено на близката скал ...

Закачаш се със мен: "Прочетен вестник!"
Че нямало в мен пресни новини?
Добре, бе, но нали ти е известно -
прелюбознателни са някои жени?...
Те, същите, се блъскат и въздишат, ...

Прогнозата за времето върви
по стария ми цветен телевизор.
Типично за ноември, ще вали,
а някъде на юг, ще грее слънце.
Красива синоптичка се върти ...

Едва-едва и
да мъждука, любовта
шепти: „Сполука!“

- Къде отиваш, дъх на океана!
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те поделям с хиляди вълни́?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя! ...

По ярките стъпки на лято горещо
последните щрихи на август извайвам.
Есен помаха ми (кротко подсеща)
с хлад на премереност свят да омайвам.
В приказни сънища лятно отишла ...

Щом величието пълзи в калта
и крилата му, проядени от невестулки,
се провлачват тъжно - ти склони глава
и рисувай спомени, щастливо дълги.
Щом унинието вземе връх ...

Има моменти, в които съдбата те поставя на място, в действие или те среща с някого и нещо, за което най-малко си очаквал да попаднеш, или си представял, че съществува.
Карам стария си автомобил след катафалка. Черна, лъскава и възвишена с предназначението си лимузина. Съвсем случайно е попаднала пре ...

Недей да плачеш – няма смисъл,
за мъртвите недей тъжи,
те нивга няма да се върнат,
не ще ги съживиш със своите сълзи.
Но живите са тука, ...

Много бе ми хубаво когато целувах те,
след дискотеката любихме се цяла нощ,
колко беше хубаво, колко беше хубаво,
толкова бе страстно че аз исках още.
Беше ми приятно страстни очи че гледат ме, ...

Докосвам те
с нежност
в мечтите си...
И трепти небето -
звездното... ...

Ако в живота ,всичко бе толкова лесно...
Тогава дали щяхме пак да сме същите?
Схванати,задръстени и саможиви..
И не изпускаме ли,нещо?Да бъдем щастливи.
Ако всичко беше лесно...тогава дали щеше ...

Огненият кръг на слънцето изскочи зад далечното било на планината и започна бавно, но без колебание да набира височина. И днеска ще има жега. Земята едва си бе отдъхнала след вчерашния пек, а бледите капчици роса, образували се от нощния хлад, скоро съвсем изчезнаха. Ниските, сякаш полегнали баири н ...

ВСЯКА ГОРЯЛА
Всяка горяла в душата ти болка,
оставя късче празнина и мрак.
Искаш да я запълниш... о, колко...
Стаена остава там, в онзи злак. ...

Светъл блян, за теб жадувам,
че ти стопли моята душа,
затуй за тебе аз тъгувам,
болката не мога да задуша.
И нека аз - хладният зефир, ...

Загубих те, защото съм олигофрен.
Не осъзнавах, какво значиш ти за мен.
Ти за мен си любовта.
Искам да сме вечността.
Искам времето назад да върна. ...

Първа част
Беше преди петнайсет години. Внукът ми Митко беше на пет. Всеки ден го извеждах в градинката пред блока.Люлеех го на люлките, катереше се и на катерушката.
Веднъж в градинката се появи една кучка с по- малко куче ,явно нейна рожба - млада кучка.
Майката беше спокойна,обикновено лежеше в т ...

***
Аполион, Кралят на Демоните, знаеше, че неговата полупринцеса е в опасност. Някакво странно чувство се беше зародило в недрата на адското му сърце, виждайки за пръв път това си дете. Изпитваше силно привличане и страст към чародейката, но когато разбра, че ще имат дъщеря я напусна. Знаеше, че не ...

В един августовски ден на далечната 1984г. на вратата на апартамента ми се позвъни настойчиво. Тъкмо бях приключил тренировката си по йога и възприех позвъняването като акт на агресия. Но можеше да бъде пощальонът и затова реших да отворя. Пред вратата стоеше мъж на около 50 години с побеляла коса и ...

С ръцете си - клони неокършени
събирам изоставени гнезда от птици.
Все някога и в тях ще кацне щъркел,
нагънат от хартия – неизлюпен.
С нозете си – дървета изкорубени ...