Измивайки устните си с език, тя започна бавно да се изправя. Автоматично си напомни, че на излизане от тоалетната трябва да пооправи косата си, а в същото това време усмивка на неземно щастие украси милото ѝ лице.
Мъжът с треперещи ръце затвори ципа и пелтечейки прошепна:
– Ти наистина си феята от с ...

Боята му се смъкна съвсем, той цял побеля – от пътуване или от скръб – кой знае?
Ханс Кр. Андерсен
Зеленонога, Пролетта се преля в златна рокля, прилична на слънчоглед, проблесна в езернооко синьо и, червенокоса, залезе в есен. Над земята заваляха скръбни бели звезди.
В стаята мухълът попристегна мъ ...

Следобед ще е. Късен. И очакван.
Не ще дочакаме клишета със вечерята.
Когато те притисна в мен внезапно -
тогава ще дочуеш онзи шепот...
Копнежа ми, събран във топъл дъх, ...

Стая... Зная –
път към безкрая е.
Аз съм изваян,
тих и потаен.
На спомен ухае, ...

Ела сега във тази нощ велика
Аз целият сега те призовавам,
като крадец ела и ограби ме,
в стаята ми целомъдрена.
Защото знай – тази нощ е само за обичане, ...

родната Светà
През-ку̀п-за-грòшовщина —
най на висота

— При все че като
на неодушевен на
теб гледат предмет,
казвай им „Привет!“ — даде
Любовта своя съвет...

всяка творческа
съзидателна дейност
е поезия

поезия е
да са бели престилки
и да лекуват

Почуква пак със пръстче светлина
една светулка в мрачния прозорец.
Опитва се да гони тъмнина.
Дали не иска тя да и отворя?
Аз вярвам, че надеждата сама ...

Светулките проблясват във съня ми,
свеулките са в мойте дни...
Ах, как ги чаках
и мечтах!
Светулките... ...

Ела на село, Злате!
Квадратни метри с километри-
да сееш, жънеш и береш.
Ръчичките ти златни да поодереш.
Безплатен плаж, сянка колко щеш. ...

Усмивка единствено пробягва по устните ми,
само когато в мислите ми явява се твоя образ…
Но къде си ти?
Как си?
Добре ли си? ...

Не съм разбрала. Сигурно пияна,
се втурнах да спасявам свобода...
Ти ангеле, ти в цялата си вярност,
кога ли ме научи на това?
Цигулките тогава ме щурмуваха. ...

Пътят на погледа ми
Пътят на погледа ми към хоризонта се скъсява.
Вече той е съвсем близо до краката ми.
Ако прекрача, в него ще се спъна и тогава
ще падна по очи, от болката разплакани. ...

До скъсване напрегнал сухожилия,
аз следвам Слънцето и вече изнемогвам.
То иска там, зад хоризонта, да се скрие,
но аз със сетни сили го догонвам.
Не, няма Слънцето от мене да се скрие! ...

Живота в Океаните...
Изнизват се невидими годините,
отиват си приятелите с тях-
замислям се за Времето изминато,
когато в Океаните живях... ...

От галактическия студ
сама дошла съм преди време.
С упорство и усърден труд
живота си в ръце да взема.
Да съм звезда за оня мъж, ...

Имало едно време...*
... О, тъй започват приказките значи,
но в краят им не винаги правдив
историите там полупрозрачни
предѝзвестено са със край щастлив... ...

Наближавах светофара на кръстовището. В момента сигналът беше зелен, но не бях видяла откога свети и дали ще имам време да мина – булевардът е голям. Реших да изчакам. В същото време отсреща тръгна жена, която теглеше дете – млада баба, взела внучето си от близкото училище. Едва направили няколко кр ...

На високо над полето
Там, над облаци свободни
Тумба, стигнал до небето
Вечно взира се в земите родни
Изток вижда зеленее ...

Бягай
бягай
обичам те
искам от теб невъзможното
бягай ...

Тринадесетте възглавници: Майчини коси
Мине-не мине ден и Роси и Виктор отново започваха да тършуват из възглавниците на баба си. Разбира се, упоритата им дейност почти винаги се увенчаваше с успех. Сега , обаче, намериха само едно пликче с разноцветни фибички.
– Бабо, какво е това? На кого са тия ф ...

Каква хубава жена!
Лебедова стъпка.
Тишина...
Летяща нежност. Пухкава топлина. Обич моя... Истинска жена!
Благодаря, че те има! ...

И ето той – човекът от гората,
от вълци превърнат е във вълк.
Вие диво, бясно под луната
и нощта очаква вълчия му дълг.
А късно вечер в планината ...

Подхлъзна се капакът на мълчанието
и плиснаха се мръсните ми мисли:
на масата...
по пода...
до стената ти... ...

Свободните са винаги сами,
защото робите странят от тях.
Тази истина ти запомни –
себе си да бъдеш не е грях!
Останалите си живуркат в групи – ...

Живей ми казваш, гледайки ме в очите като за последно.
Че съм красива повтаряш, целувайки ме безогледно.
Защо едва сега реши да ме спасяваш
не вчера, нито по-преди?
Защо реши че можеш живот да даваш, кажи? ...

Под езика си имам гъдел,
непрекъснато човъркане...
Ще изплюя нещо, което не трябва,
ще ти кажа какво в теб ме грабва...
Онова чувство да си под чехъл, ...

Заключих и последните надежди, загубени в премръзналия спомен... Студено ми е...
Забравих топлината ти...
А сякаш вчера беше...
Като огнище малко, но уютно, при тебе, скитаща се, спирах за минута...
и после не исках да си тръгвам... ...

Докога да изчаквам за края си?
Ако никога той не пристигне?
А надеждата тъжно ухае
като цвете в сърцето затиснато.
Под самотни години тревожност ...

Май вече станах криво нарицателно,
направо смешен лик от стара басня.
В инатът няма нищо съзидателно.
Такава съм. И си съвсем наясно.
Езикът ми се цепна от усилие, ...

Едно горещо лято във Улцин.
И ледена прегръдка на море
с невидим многопръстен галещ бриз,
рисуващ свои нови светове.
Безкрайно ситен пясък, като сол, ...

Престъпно ли е, ако обичам до безумие,
извън пределите дори на невъзможното?
Ако любов единствено в ума ми е,
и моята любима е иконата,
в нозете на която се обричам. ...

Нямам вече,
какво да ти кажа.
Много е късно
и няма завръщане.
Всичко, ...

От коктейла на живота пий с наслада.
Във щастие обръщай всеки ден.
Че животът цветен е за теб награда,
Не изпускай от живота нито ден.
Към слънцето поглеждай със усмивка, ...