Над хълма огнения залез,
като мрачен демон се завръща.
Дошъл от синята забрава
и с една въздишка се намръщва.
Надъхал се със зелената дъбрава, ...

Аз те мисля,
Ти мене? Едва ли.
Даже не - категорично.
Някъде имаше написана истина,
Че единия винаги повече обича. ...

Животът е старо пиано,
с клавиши – раздрънкани дни.
Понякога хвърля ме в джаза,
понякога странно мълчи.
Навярно, защото те няма, ...

Винаги се дразня, когато някой от компанията се втренчи в телефона си, чати, забавлява се и недвусмислено показва, че виртуалният му събеседник е класи над присъстващите! Затова виртуалните събеседници, този бичът за нормалното общуване, са мои лични врагове! Те ограбват присъствието на нашите прият ...

Бодлива съм... До болка откровена.
И никога не съм дипломатична.
Искреността тече, изгаря вените ми.
Открито истината си изричам.
Такава съм... Приятел не предавам. ...

Отдавна огънят угасна,
остана само пепелта
събрала болка и тъга -
на любовта обратната страна..
Отдавна времето отмина ...

Сол от камък и море,
сол за роб и сол за цар.
Сол за стар и сол за млад,
сол за беден, за богат.
Сол за празник, сол за гроб, ...

Aз няма нещо ново да разкажа,
Безименна преминах по света.
Величието рожба на куража
Говори ми когато ви чета.
Дарявате ни с мъдрост и със знание - ...

Само едно е сърцето в света,
което за теб да го боли.
И сутрин, и вечер, дори през нощта,
майката няма как да заспи.
С болка ни ражда, но с много надежда, ...

Откакто се помня, по покриви тичам.
В косите ми вятър издува платна.
Да падат преградите земни обичам,
страхливците все да ми дишат праха.
Отгоре се снимам, прегърнал звездите, ...

От време незапомнено аз тръгнах
да търся обич по земята стара.
И не веднъж сред пустошта замръкнах,
и колко пъти се събуждах с вяра.
По пътя стръмен все да се катеря ...

По рамото не ще ме тупнат.
И "Аз съм с тебе" не изричат.
Мечтите ми от лист захлупени.
Мастило се на капки стича.
И да повярвам все не мога. ...

Попитах вятъра – Къде са следите?
Той мълча и дълго ме гледа в очите.
Повторих същото и на морето,
а то погледна влюбено небето!
Замислих се, загледана във водата. ...

Ако в живота единствено чакаш
той сам блага да дарява... тогава
просто живота предай, на някой
който от сърце го обича и се раздава.
Ако в сълзите на някой не виждаш ...

Подари ми.......
Сънуваш ли, съня си подари ми!
Любиш ли, любов ми подари!
Плачеш ли, сълзи ми не дарявай
защото те са в моите очи! ...

Дълбоко се е свряла завистта.
И смуче святост… Трови ме с обида.
Преобразява вечните неща,
така че тлението даже им отива!
И спомените лепнат от тъга, ...

След залеза умират всички думи.
След залеза е мрак и тишина.
Черна бездна падна помежду ни.
И няма вече път или следа.
За прошка съм отдавна закъсняла. ...

Не се преглъща лесно тази любов.
Заседнала ми е като най-горчивия, а същевременно най-сладкия залък.
И знам, че няма да срещна не и в този живот.
Няма да имам друга такава!
И преглъщам малко по-малко, ...

Казаха ми страхотен начин да справяне със стреса: всеки път, когато тръгна да се ядосвам, да затворя очи и да си спомня някой интересен факт, примерно, че горилите не могат да плуват. То това хубаво, ама аз най-много се ядосвам, когато шофирам, и няма как да си затворя очите. Реших, че ще си предста ...

зодия „Стрелец“
е Любовта — мишените —
вселените

Сбогом, каза му тя,
тръгна си и му обърна гръб...
останал сам пред входната врата,
а очите му навяват скръб.
Сбогом... ...

Нощта е блудница красива,
коси от вятър в плитки свила,
така загадъчна и дива -
змия е тя - по змийски мила!
Завлече ме в гнездо на сенки, ...

Позволи да съм твоята есен,
не защото изтляло е лятото,
та макар че с прощалната песен,
птици тука събират се, в ятото.
Аз го знам, ще харесаш премяната, ...

Когато те видях за първи път си помислих "Това е най-сериозният мъж на света".
Помня, че усетих някаква мрачност в изражението ти. Помня и плахото ми "Здравей".
Не знам дали ме чу, но си чакам все още отговора. Помня, че поисках да те докосна.
Решавам да те поканя на танц.... хм... какво пък толкова ...

От сборника с разкази "Аз виждам"

Гледах и двата филма.
И „Анна Каренина”,
и „Сега и завинаги”.
Първият,
безспорно, е класика. ...

Жената позвъни.
Запя звънец:”Аз тук съм.Отвори.”
Щракна ключалка и вратата се отвори
Как трудно е с вълнението си да се бориш!
По-черно и от дявола до прага ...

Щастлива вълна̀ съм. Морето почувствах
в бисерен заник на спомен отлитнал.
Сън да отделям от ласка изкуство е.
Дебнат пороци... Към тях не привикнах...
Впиват се в мене от зло заблудени ...

Прилича ми на ерес този шум
от камък, дръзнал да рани Небето.
Вдълбал е клетва в синия му ум,
подкупил е на вятъра сърцето.
Изровил е високата скалá, ...

Дяволът облече черно расо,
прикри рогата си със калимявка,
иконата целуна (шедьовър на Пикасо)
забоде зад ухото незабравка,
и тръгна да отваря храма свой. ...

Кина и Славка стояха на пейката в двора и гледаха котката. Котката се беше окотила и три малки топки се бяха прилепили до майката.
- Олее..ле…какви сладички пухчета - Славка гледаше с умиление котенцата.
Кина отиде и взе две от тях. Даде едното на дружката си, другото за нея и ги замилваха.
Чуха щър ...

...а лятото си тръгва,
спектакълът приключва,
мимансът се разпръсва,
и публиката стихва...
... завесата се спуска, ...

За последно, пред залеза седнал художник,
да хвърли палитра и четка решил.
Сложил до себе си малък триножник,
и бавно платното на две разделил.
В ляво, сърцето си той нарисувал, ...