Имах аз хоби любимо –
с него подхранвах мечтата.
Вярвах, че то е значимо
и ще се видя в печата.
Много залагах на него... ...

Колко му е нужно на човек?
Две очи за - красотата,
Две ръце - за любещия вятър,
Две нозе - да стъпва здраво
по земята, ...

Имаше малка аптека и бедна клиентела. Помещението приличаше на офис пред ремонт. Рафтовете му бяха почти празни. Работеше предимно с поръчки. Събираше заявки за лекарства, които впоследствие доставяше до ден-два.
- Може ли такова безхаберие!? Хората се чудят как да свържат двата края, а те заеми тег ...

Ще кажат хората навярно:
-Той ли?-Дявол! Грешник!
Да, отнех на много ангели
правото-да са успешни.
Те вдигаха със мен наздравици, ...

Когато залезе луната,
с отронена сълза...
от приятелска ръка,
надеждата не умря.
Когато цигулка засвири, ...

Към окото се прибрала тихо сухата сълза,
и нелепо осъзнала, че е тъмен кът света.
Тя разплискала се в стая и изчезнала в зори,
към стените на безкрая и вселенските тъмѝ.
През тунели на раздели – с куп апѐли за любов, ...

Не се срамувайте от сълзите си!
Те са най - доброто от вас!

И е толкова смислено
да броиш пролетта по сметало от живи лалета,
да наричаш земята, която познаваш, по име.
Да не спориш с човека, защото с имота си крета,
обеднял от това да събира и вечно да има. ...

В мрака ме целуна тя
и изтича към дома!...
Като птица отлетя
палавата ми мома!...
Татко й дано да спи, ...

Катерино моме, от дека идеш –
дека си била?
Дирех те, рано-рано моме
из наща махала.
Дирех те, рано-рано моме ...

Пролет е! Чу ли?
Пролет е вече!
Вятърът който дърветата брули
и зимата - са далече.
-Пролет е! - бадемът възкликна ...

Какво ли ти направих
На душата да ми плюеш
И причина май забравих
Имаш ли така да се надуеш
На гърдите ми изтривалка ...

текст и музика: Светлана Тодорова
пеене: Антоан

Творец бе той с високо самочувствие
във сайтовете поетични с реноме -
Едно обсебващо съзнанието присъствие
говорещо с различни гласове...
Към феновете си бе благ и добродушен, ...

Птичките в очите пеят щом те видят.
Песните в сърцето слушат в полусън.
Розовият изгрев синьото люлее,
облаците пишат ритъма навън.
Нощното е страшно, нощното е мрачно, ...

В пустинята самумът
слънцето подгони
чупи му лъчите
в пясъка ги скри
облакът стихиен ...

На село къщата пропада,
водата вече не тече.
И няма дядо, нито баба,
на стана никой не тъче.
Огнището не грее вече, ...

Ти имаш път кам небесата,
нагоре трябва да вървиш.
По пътя към върха нататък,
как да поемеш трябва да решиш.
И можеш като дим в комина ...

Не знам дали си даваш сметка,
но ние двамата отключихме
на птици безкрилати клетките,
а нашето небе се счупи...
Не знам за теб, но те усещам. ...

Брачната институция
е
създадена
по модела
на масовата екзекуция ...

Хайде всички заедно със мен
да се усмихнем на този хубав и прекрасен ден.
Да запеем песен от сърце
да се хванем за ръце.
Да си кажем колко сме красиви, да покажем любовта ...

Чарли се обърна, когато момичето не тръгна след него. С недоумение беше забила поглед в прецизната малка дупка по средата на гърдите на трупа на големия мъж. Стоеше скована, леко наклонена назад, сякаш беше замръзнала във времето, докато се отдръпваше от тялото и беше може би леко… погнусена? Смутен ...

Позор! Америка е в шок!
По целия свят широк
прочу се нашият Кубрат
Умряха янките от яд!
Как може такова нещо? ...

Слънцето огрява само половината земя
Над останалата част е надвиснала тъмнина
И на мене не ми се ще на главата да ми е добре
А за сметка на това над сърцето да е мрак
Не намеря ли баланса постепенно с дните под звездите ...

Страхувам се, че някой ден,
ще дойде време да те няма,
в живота Наш, толкоз красив,
в живота твой мен да ме няма.
Страхувам се, че някой ден, ...

Голата истина трепереше в ъгъла
с дрипава рокля, със мрачно лице.
Навън вилнееше есенен вятър,
засипваше пътеките със есенни листа.
Облаци-дим закриваха Слънцето, ...

ЗАЩОТО САМОТАТА Е ЧЕРВЕНА
Недей да вкарваш мисълта ми в рамки.
Аз мога да отлитна през прозореца.
И смятам, че е още твърде рано
за свойте страхове да ти говоря. ...

Как в тъмнината
да се бориш за нечий живот,
когато надеждата е сляпа,
а изходът е изкоп по-дълбок?
Трябва да си много жилав, ...

Бог създал за ден земята,
и от кал, дори Адам,
от реброто му -жената
и в беля го вкарал сам.
Змия, ябълка, дилема, ...

Добре дошъл в моя свят,
вратата е ей там ,виждаш ли,
стъпвай тихо, всички спят,
надеждите, мечтите, идваш ли?
Ела, ела не ще заключа, ...

Самота се процежда на капки
през неведом отвор в деня ми,
пропуква на две огледалото,
неуспяло да ме разпознае.
Проглуши съня секундарникът ...

На Поли
Красиво цвете дъха аромат,
всред безнадеждната пустиня.
Всред тръни горски, нежен цвят,
невехнещо послание в небесно синьо. ...

Аз съм си виновен. Трябваше да му обясня на директора, че не е това, което си мисли. Но нали съм смотляк, затраях си. И той ме уволни. Намери ми цаката. Това, че съм подронвал авторитета на горското и т.н. е ала – бала. И той пие и кара. И други колеги са ги хващали с алкохол. За мен това е повод, а ...

Рече мама, син да си ожени.
Рече мама, син да си ожени.
Най-първия от селските ергени.
Рече мама, рече и отсече –
за булка, сине време ти е вече, ...

Трудно е, от душа дълго боляла
да разцъфти усмивка на устните.
Трудно е, сърце любов не видяло,
да прегърне живота с устрема му.
Трудно е, облечеш ли се в облаци, ...

Човекът идва на тая земя
с мисия, като прелетна птица,
отлита, дойде ли деня,
оставя по подобие матрица,
Понякога матрицата греши, ...