Навярно е затишие пред буря
онази спяща участ на игликите,
с която пролетта ще се изгуби
за дълго от полето на очите ни.
Навярно всички думи се отлагат ...

Ще ме изпиеш на един дъх?
Като вино в запотена чаша?
Не, недей! Докосни капките
роса по устните ми само
и жаждата ти ще изтлее... ...

Разкъсват се тънките нишки...
Увиват се около метличините
на безпощадна метла.
Възрастни паяци се разбягват.
Тичат към съседен ъгъл. ...

Останах за миг под дъжда,
в лудия бяг на капките свита,
закъснели, последни листа
с тиха страст целуват мечтите.
Тръгвам нататък, без брод, ...

„Толкова много хора! И толкова много очи!”
Тя се замисли. Беше виждала очи, в които можеш да потънеш! Толкова тъмни, страшни и дълбоки! Миг, в който се кръстосват погледите и замръзваш! После дълго не можеш да се стоплиш и осъзнаеш. Беше срещала топли, безгрижни очи. Можеш да се взираш в тях и да се ...

Къде са се скрили цветята през зимата,
къде са заровили хубост неземна.
Защо са оставили пуста градината,
с обич богата, а сега бедна.
И как ще направя букет щом се влюбя, ...

Да сложиш
при брашното любовта.
Да видиш
с времето тесто как втасва,
а после ...

Опит за демокрация
Сред този безметежен
хаос:
трябва да си
Мики маус. ...

Сънувах сън и чакам да се сбъдне,
преди да ти покажа, че ме има.
А дните се редят, безкрайно кръгли,
затворили във сферите си зима.
Залепнали са облаци от дъвка ...

Понякога съм толкоз драматична
и драмата прозира в моя стих.
Понякога съм разбиващо логична,
тогава анализирам всеки свой миг…
Понякога постъпвам не както трябва ...

Искам само болката да спрe,
непосилна за моето сърце.
Искам само болката да спрe,
стара рана да спре да кърви.
Искам само болката да спрe, ...

Сянката следва силуетите.
Полетът държи небето.
Трудно.
С поглед изгубен в меката им сила
днес съм само падане... ...

Зачеркнах те, превърнах те във пепел,
изрязах те от себе си, отмих те.
Изхвърлих те. Извиках те. Открекох.
От всички карти още заличих те.
Изгубих те. Удавих те във думи. ...

Слънцето на небето се показа,
през облаци от непрогледна мъгла.
И със своите огнени лъчи,
то огря нашата земя.
През морета, равнини, планини и поля ...

В този късен час стоиш навън. Ела!
В дома ми. Чай ще ти предложа!
И вместо бучка захар - самота
ще сложа - друго нямам просто!
Ти май била си дълго време там. ...

Мисля още от нощес,
какво да сготвя днес,
искам да е нещо ново
И бързо, то да е готово.
Нещо дет не съм го яла, ...

Sanremo 2013
---------------------------------------------------------------------------------
Симона Молинари & Петер Чинкоти - Щастието
Санремо 2013
------------------------------------------------------------------------------------------ ...

Тънко нещо е поезията.
Пролив между думите
трябва да откриеш...
От римите да се предпазиш.
Защото от рими балсамирана ...

Понякога много насериозно се вземаме ние, родените и все още живеещите в България. Все търсим и посочваме кусурите на другите, често обвиняваме правителството, че е хилаво и не може да ни осигури добър стандарт на живот, че живеем в упадък, че ценностите и нравите ни деградират, че са мъртви идеалит ...

ТЯ ЛЮБОВТА
Тя се роди заедно с теб. Беше в теб – пътуваща между сърцето и душата ти. Ти беше малка, но обичана до безкрайност, без предели на чувствата. Обгръщаха те с тази обич, като с пухена нежна завивка. Прегръщаха те и те притискаха до сърцата си. Така тя усети сродното с нея – любовта на родит ...

Баба Ене имаше перде на очите. Цял живот беше шила с очите си и пердетата, и какво ли не, и сега ушитото се беше лепнало върху ретината ѝ. Трудно виждаше. Беше слаба, белокоса жена. Цял живот – всъщност, откакто я помня, носеше една и съща жилетка, с малки джобджета отстрани, където топлеше студенит ...

Аз просто искам да доказвам Любовта си.
Имам нуждата да го направя. Светът е толкова фалшив и озлобен... Имах нуждата за себе си, но най-вече исках заради Теб! За твоята речешка, ранимост и недоверие... които често те спохождат. Исках....
Но се превръщам в обсебваща досадница! Това призвание, за мен ...

Сънувах те, приятелко, сънувах те…
Беше си същата с дългата руса опашка,
със сиво-сините очи,
с вечната усмивка на лицето ти,
която и болката не успя да заличи… ...

Вече е късна есен. Студеният ноемврийски вятър шибаше дърветата. Събаряше жълтите листа, сбираше ги на малки купчинки, а после с фината грация на илюзионист ги разпръскваше – накъдето му видят очите. Слънцето и днес е избягало като крадец след жалък обир, а небето – неговата плът и кръв, вече цяла с ...

Изригна водната стихия.
Събаря диги и руши.
Крещи със пълна сила,
а ние нямаме души!
Мътните води не спират, ...

Маршируват край мен уморените хора.
Какви божества?
Образ?
Подобие?
Добитък… ...

КАК ВАЛЕНТИН НАМЕРИ ВАЛЕНТИНА
/приказка за по-големи и по-влюбени!/
Валентин беше млад музикант, който живееше в един огромен град зад океана. Беше толкова талантлив, че създаваше поне по една песен всеки ден. Дори не винаги имаше необходимия текст, поетите просто не насмогваха да съчиняват подходящ ...

Пътуваме във мрак, разтворени в безкрая,
потънали във времето, в безбрежната тъма.
Във всичко сме и в нищо, но ето, че накрая
проблясква светлина, и ние сме в дома.
В началото е светло, неясно, някак сиво. ...

"Един подарък с цвят зелен -
ей туй ми дай на мен.
Аз обичам ти парата,
дреме ми, че пламнала страната.
Не съм ляв, нито десен, ...

Не бъди на душата ми кръст.
То, сърцето, желае пазител,
да роди на живота ни гъст,
светлина от дъха на обѝтел.
Целуни и продавай страстта, ...

"Завинаги",
нима го каза?!
Извинявай!
Делата твои
гледам, че ...

Свири́ китаро в тая нощ разлюбена,
свири́ докато има сила в теб.
Възпей любов, която бе изгубена,
започнала със сладостта на мед.
Свири́, нека са тъжни всички улици, ...

На Сашко
Не доживя до двайсет и една.
И цял живот така и не проходи.
Навънка смог и утринна мъгла
са изпотили мръсните прозорци. ...

В черупка на орех заспах.
В рапан, в черна мида се сгънах.
Стъкло стана летният смях.
Във сянка самотна се спънах.
Разрових пак лунната жар ...