[the English version of "Limpido" (Laura Pausini)]
with Italian/ Spanish language in the last couplet
-----------------------------------------------------------------------------------------
Лаура Паузини & Кайли Миноуг - Лъчиста
[английската версия на “Limpido” (Лаура Паузини)] ...

Иска ми се да можех времето да върна–
мечтите от детството и разтуптяното сърце,
с което моята баба отивах да прегърна,
застанала на прага с разтворени ръце.
Полазват ме от вълнение тръпки, ...

В живота няма време за сълзи,
няма място за слаби души.
Не живот, а борба за оцеляване -
сцена на непрестанно воюване...
Всяка следваща минута носи болка, ...

Пролетен ден и
землист полъх на есен...
Намек за обич?!

х х х
Пролет е. От няколко дни слънцето е съживило природата. Показвам на Веско колко е красиво наоколо:
– Виж, Весе, колко е хубава тревичката – като зелен килим е. И клоните на дърветата са се раззеленили, а онзи храст там е такъв хубав и зеленичък, зеленичък...
Той слуша и попива.
След няколко дн ...

Когато всичко на дадено място
е пипната от твоята ръка,
но там се чувстваш не на място...
Когато гърнето се спука
и колкото и да го лепиш ...

Моите есенни дружки са бойни момичета.
Те преобръщат света, ако нещо си струва.
Могат да бъдат и нежни, когато обичат.
Не лицемерничат, мразят да се преструват.
Моите есенни дружки са верни до … втръсване. ...

ЛУННАТА ПЪТЕКА
Плъзгам се по елипсата на лунната пътека.
В очите ми блестят безброй искрящи лъчи.
Тялото в безтегловност, в плах шепот олеква.
Тъмнината безмилостна, страшна мълчи. ...

Отърви ме от тъмното,от мрака,
където всеки миг пропадам.
Прегърнал сам пороците с наслада,
вървя уверено към свойта клада.
Отърви ме от дребното, от пошлото, ...

Само стъпка остава напред,
само поглед последен.
И събирам...
Не, не искам да знам
дали е седмичен или неделен. ...

По принцип си отивам много тихо.
Защо са крясъци и
суета?
Когато някъде се чувствам никой -
си тръгвам с, гордо вдигната глава!.. ...

Не ме мъчи, тук слагам лист хартия.
Изпей сама днес себе си в рефрен.
Щом си душа, затънала до шия,
плачи сама за себе си, без мен.
Не се лъжи - изгубила си всичко ...

САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ЧАСТ ПЕТА, ДВОЙНАТА КОРОНА НА ЗЛОТО
Глава пета. Вартоломеева нощ
Предисловие от авторката: Нека си припомним какво стана в страната през януари деветдесет и седма, може би най- драматичният период в историята ни през последните тридесет години.
Вилнееше небивала криза във всички ...

ПОКЛОН
Отекват глухо стъпките ми в двора,
бурени увиват се в краката,
тъжен поглед е навел стобора,
без панти е провиснала вратата. ...

Случайна среща
Приятел ме срещна тия дни на пазара.
Не бяхме се виждали години бая,
та скачаха мислите във надпревара
"помниш ли, знаеш ли, уау, как така?" ...

Думите са илюзии празни,
когато не ги създава сърцето
докато мечтите не ги изберат
и не им предадат смисъл...

Две педи село сме - не ще го знаеш...
Основно - криминален контингент.
Останалите пишем „колебаещ”.
Но те топят се всеки божи ден!
Крадат кога каквото падне, драги, ...

Запазих всичките си танци,
за теб – поканата важи!
Запазих всичките си маси,
за теб – виж келнерът стои!
Запазих всичките си мисли, ...

Тук е пусто. Само белите чайки останаха
да крадат на вълните ронливия шум.
Пясък, миди, рапани, няколко камъка
и попиващ във костите есенен студ.
Там далече, платната на лодки издути ...

Не се научи да обичаш,
а можеш хиляди неща,
все бързаш, бориш се и тичаш
да се надбягват със света.
За обич не остана време, ...

на Е. С.
Аз не мога да бъда крадец!
Нечий дом да руша сили нямам.
Да се крия, не зная къде...
Не понася Творецът измама. ...

Има обич в сърцето ми много, и сила.
И не е за награда и не е за разплата.
Вероятно защото обич ме е родила,
само нея си имам и от нея си патя.
Но какво да я правя - тя от мене извира, ...

Тъмно е, нощта препира...
в есенната тишина, листата жълти
в хербарий сортира и спомените летни
в тъмата ги прибира.
Тъмна нощ, звездите липсват ...

- Напиши ми писмо
- За какво?
- За това как сънуваш ме нощем
и разливаш по мен любовта.
Със ръце как докосваш ме още. ...

Засвѐти градът в тишината,
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.
Надигна глава тъмнината, ...

Река съм аз – от изворче родена.
И път си правя, тичам към море.
Не се опитва никой да ме спре,
защото съм със сила надарена.
А ти си Връх. Издигаш се над мене. ...

Ученик съм вече аз,
ученик във първи клас.
Вижте, милата ми мама
чанта купила ми е голяма.
Там ще слагам мойте книжки ...

Д-р Йосиф Веганщайн внимателно махаше горещото одеяло, като сапьор над бомба, но уви се чу един женски, но много плътен глас:
-Къде?!
В този момент нахална муха зазвънтя в лявото му ухо, а той без да съобрази се изпусна.
- Ах, ти дебела гадино...
Изведнъж онзи женски глас стана застрашително плътен ...

Джакпот
Приятелю! Недей, за Бога,
да ме осъждаш толкоз строго!
В градини чужди, не обичам
да ровя. Нито да надничам. ...

Събудих се онзи ден,
от идея озарен.
Да разкрия загадката най-сложна -
коя е най-добрата гозба .
Къде ли не скитах ...

Аз и ти в едно безумие...
В свят за двама и поезия...
Там, където сме усещане...
Едносъщност и разбиране...
Усмивка палава, копнежност... ...

Обичам онова безмълвие,
с което мога да те осъзная.
Неоткритата утеха в думите
е само още едно признание,
че само паузата им стига ...

You have gone million light-years away
Time waved last farewell with the aeons
The white nightingale sung his song before its
tender voice to be gone forever
The seven moons' light shall be gone ...

Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ;
https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2
Навярно вече осъзнахте, че само Бог понастоящем знае дали аритметиката е непротиворечива. При това, ако Той съществува разбира се. А знаменитото д ...

Тироманчино - Невъзможна любов
-----------------------------------------------------------
Autori: Domenico Zampaglione & Federico Zampaglione
------------------------------------------------------------------
Автори: Доменико Дзампальоне & Федерико Дзампальоне ...

Пореден ров. Пропадане и плач.
Измамена илюзия за щастие.
Животът - присмехулен, стар палач,
пак зъби се, безмилостен и властен.
Пореден удар. Даже не боли, ...

I
Издига се гълъб в небето,
от тръни венец въз сърцето.
Любовен е кръстът в душата
и жлъч се струи над земята. ...