Черната лястовица
Живееше между сън и реалност и нито беше жив, нито умрял. Спеше между празната бутилка и пълния пепелник. Някъде на върха на селото, някъде в столицата, или в няколко пъти запалвания 34-ти апартамент. Люлееше го треска, миришеше на алкохол и халюцинираше. Лицето му, заприличало на ...

По „В сянката на слънцето“
от Андромаха (Белла)
И в сянката на слънцето изгря луна.
Любимата на всички лунатици.
С целувка нежна ги приспа и... ...

Зимата се завърна, а снегът се стеле като пелена
и така ми затрупа най-чистото зелено в душата.
Без да има избор пролетта отстъпи, неразлистена.
Защо ли цъфнаха игликите и се завърнаха ятата...?
Жадувам за топлина, цветя, ведро небе и песен птича, ...

Някога влюбена бях
в едно наивничко момче
което не беше много красиво
нито много умно,
но знаеше как да ме зарадва ...

Чистота е това, което неуморно гоня,
да успея да помогна на всеки клетник.
Искам всяко зло в себе си да прогоня,
на погрешното да бъда аз ответник.
Човек съм, който обича всички хора, ...

Само крачка дели ме от рая,
крачка само, но трудна за мен.
Как да тръгна за жалост не зная,
страх изпитвам и чакам смутен.
Чакам теб, да пристъпиш ти първа, ...

Глава 8
-Не съм ти представила останалите двама членове на Червената змия – каза Виктория, след като се върнахме в бараката – това е Стефани, тя е военен лекар и е работила в Ирак с българските войници, които бяха изпратени там преди няколко години.
Стефани ми се усмихна мило.
-Приятно ми е да се за ...

В снега аз безмълвно издъхвам...
и взирам небесната шир...
в ръката ромфеята стискам...
аз всички край мене избих...
Какво от това, че спечелих... ...

Мартенстият сняг -
и мил, и драг! И как! се
смее под мустак!

Върви към теб със блеснали очи,
със нежни устни,
с дъх на сладка диня.
Разпуска натежалите коси,
а те обгръщат роклята и синя. ...

Познавам те
и сенките на думите ти,
и сладостта под тях,
на миглите ти нотите
и въпросителните ...

Сняг кротичко вали.
Тиха мисъл в мен шепти.
Студено ли е или не,
навън ме чака звездното небе.
В нощни дебри да се скрия, ...

Спи ли Бог, или въздиша
нощем над света заспал
и по рая си предишен
рони скърби и печал?
Скритом може би поглежда ...

Слънцето безмилостно хвърляше своите палещи августовски лъчи върху достатъчно напеканата земя. В този летен ден двамата аратлици Тоню и Доню седяха на пейката в центъра на безлюдното Долно Милево, като пребърсваха от време на време потните си чела.
- Аратлик, ти помниш ли като малки как ни викаха да ...

Нещастие не е, щом ти не си обичал,
не е беда когато не получиш топлина,
не срамно е,че стари дрешки си обличал,
но мъка е когато видиш своята вина!
Не болка е когато влюбените се разделят, ...

НАРКОЗА
на Кирил Христов
Отпий от чашата ѝ женска нежност,
за да избухне в теб копнеж и страст...
Пияна от емоции безбрежност ...

Душевна рана в здрача се разтваря,
в сумрака стенеща -- съвсем сама...
По лунен лъч във утрото догаря
и зрима само, в нощната тъма.
Неказаните думи не нощуват, ...

Малчуган споделя с баща си: Тате, видях съвсем случайно как комшийката яздеше мъжа си.
Бащата: Тренира, за да се научи да язди кон.
Малчуганът: Ама тате, не е ли по-добре първо да се научи да язди магаре?
Бащата: Проблемът й не е в язденето. Освен това има екзема на ръцете и не може да държи здраво ...

Зимата
подарява на пролетта
цъфнал скреж
по прозорците.
А тя ревнува ...

Любовта за някои е чудо,
за други пък е дълго чакан гост,
но всички знаят, че е лудост
и щом посрещат я – ѝ вдигат тост.
И канят я, отворили сърцата си, ...

Ги праќаш змиите да ме изедат
додека се вртам по едно неродно дрво.
Ги тераш ветрот и дождот
заедно да ми го превртат чадорот
и животот наопаку. ...

Тази есен пристъпи едва-едва, като закъснял студент за лекция. Тук-там от тополите край пътя, който разсичаше Караново от край до край, се отронваше по някой жълт листец. Природата на желаеше да се раздели с красотите на лятото. Подухна лек ветрец, сякаш и той не бързаше за никъде. Пойните птички ве ...

Любовта ни взе на мушка
и опушка ни до шушка.
Аз съм струг, а ти си стружка;
пън съм аз, а ти – пънчушка.
Тя пристигна, без да пита – ...

За всичко, мисля, е виновно времето.
Разпалват дните поривния глад
и как поглъщат, дявол да го вземе,
и смилат миговете с механичен хлад,
а всеки миг ми е така потребен! ...

Разхождах се по улиците на града.
Учителката първа аз видях.
С прошарена коса. С поглед мил.
Това бе тя! Моята учителка добра!
Споменът от детството ми се завърна. ...

настъпи последния час от моя живот сега сякаш времето е спряло за мен завинаги
моят дом е вече гробът а моето легло е вече ковчегът но душата ми ще живее няма да е мъртва като тялото ми вечно
под пръстта съм вече заровен а тук е тъмно и студено без светлина и топлина сам вовеки веков
душата която но ...

В държавата имаше криза. Заводите съкращаваха своите работници. Бавеха се заплатите. Хората живееха трудно и едва свързваха двата края. Павел работеше във фабрика за тухли. От пет месеца преживяваше с парите, които всеки месец получаваше като аванс. Живееше с десетгодишната си дъщеря Таня. Съпругата ...

Забравям, няма да те лъжа,
какво е да горя във любовта.
Навярно се изгубвам под дъжда,
на делниците в сивата мъгла.
Забравям накъде съм тръгнал, ...

***
На сутринта се събуди с главоболието, с което се събуди и предишната сутрин. Вчера бе дълъг и изпълнен с емоции ден - той имаше чувството, че оттогава са минали няколко седмици. Стана и отиде до другата стая, където Карла му бе приготвила кейк и кафе за закуска и му бе оставила бележка:
"Разпола ...

ЕЗИКОВИ НЕВОЛИ
Р. Чакърова
"Език свещен на моите деди",
в ума ми като музика се лееш!
И чудно как след толкова беди, ...

Любима моя скитнице Луна!
За да те видя как със Слънце се целуваш
за очила прежалих цели десет хляба!
Очите ми са скрити с тях сега...
и уж предпазих се ...

Почакайте ме, вий сте мои братя,
жадувам волната ви свобода.
Ще тръгна и без жалост ще изпратя,
и болка, и тревога, и лъжа.
За да препускам с кичестата грива, ...

Христо Ботев, сине, е български поет.
Имал кръв на птица. Ходил е навред.
Засукал в Калофер. Видял и Одеса.
От цялата мъка светът бил потресен.
Над родната стряха виреел спахия. ...

Доброта
Вкарва в живота пъстрота
Дума свята и чиста
Тя е солото на барабаниста
Поантата на журналиста ...

За виното сега ми се говори –
кръв Божия – свидетел на погроми,
причина за победи свръхчовешки,
но също и за непростими грешки.
За виното сега ми се говори – ...