Деца, защо сълзите ви
мият тротоара пред блока?
Плачат сърцата ви.
Мъката е безкрайно дълбока.
Това ли, че горе се бият ...

Навярно аз в ада ще скитам...
преминал през Страшния съд...
ще чувствам как пламъкът вечен...
превръща в прах моята плът...
и колкото пъти изгаря... ...

Пред блока имаме агитка
чет`рима души с пет резерви
по цял ден карти джиткат
сред смях, кавги, псувни и нерви.
Едните шляпат, пет кибичат ...

01
Мрачен като небето, но в дълбоките ти очи се вижда болка .
Иска ми се да ти подам ръка и тя да се прехвърли на мен.
Не искам да те боли. Не съм такъв човек.
Бих помогнала на много хора,ако можех. ...

убиват ги
като деца
изправени до зид
задето са играли
със муниции ...

сутрешна уборка -
врани пируват на пътя
след стопения сняг

Жив съм!
Прескочих трапа!
Косата ме размина...
Жив съм!
Дишам света! ...

В главата моя – малка сцена,
на нея сто поети рецитират.
С пердета плътно затъмнена,
едва-едва надеждите прозират.
В главата моя – камерен концерт, ...

Излишни бяха всичките сълзи...
Размазана до слюда светлината.
Когато страх по вените пълзи,
на водно конче вози се душата.
И слънцето под ъгъл замижа. ...

Недей! Недей ме изоставя никога!
Защото сигурно света ще свърши.
Ще стане черно, адско, отвратително.
От мен ще завали проливен дъжд.
Земята ще белее от сълзите ми. ...

Попитах вятъра, звездите и облаците,
и залеза всяка вечер питам...
Къде си, добре ли си, как живееш?
Попитах ги, но отговор не чакам…
Крила ми даде, за да мога да летя, ...

Вокали: Николета Генчева
Текст: Илиана Генчева
Музика: Мартин Генчев (margen)
Ето и линк към аматьорското ни клипче:
https://www.youtube.com/watch?v=Fhn0ZDrQJKY

Люблю своё имя
Автор – Лилия Охотницкая
Люблю своё имя.
Родители дали его,
Как и всем - при рожденье. ...

Yaprak Dökümü
Can Yucel
Sararıp dökülmeden önce kızaran yapraklar ki onlar
Şan verdiler ortalığa bütün bir sonbahar
Mevsim dönüp de yeniden yeşermeğe başlayınca rüzgar ...

Far away there's land exist in sorrow
ruled out of helpless, broken dreams
There is no hope, no love and no tomorrow,
no light can reach the land i call my home,
and memories so lost, so narrow ...

Земята е дервиш, въртящ се от мечти
и всеки миг, и ден във нищото изгарят.
Човек се ражда просто за да полети:
животът е – да паднеш в Ниагара.
Коват крилете ни със думи от бодли. ...

В една непрогледна нощ луната бе разтворила своите криле, надвесила се над света, тя гледаща антракта на живота. В същата нощ по лондонските улици се разхождаше момче – сираче. На вид цялото носеше накъсани дрехи, беше без обувки а, навън бе настъпила кръвожадна зима. Кожата му беше бледа като смърт ...

Всеки път щом в очите те погледна,
дъхът ми секва.
Дали ти причината си за мойта промяна,
истината навярно никога няма да узная.
С медния си глас ...

КЪДЕ СМЕ НИЕ
Скрих сълзите си в дъжда студен,
но той ги изсипа солени на земята.
Дадох болките си на вятър озлобен,
но той ги забоде на хората в душата. ...

Допърха със крилцата на пчелица и ме превзе
ухаещ, ябълково сочен, аромат.
Свеж, прасковен нектар разля се в цветове,
на розово-златисти глътки, жаждата във мен да утолят.
За миг опиянена от вкуса им очи отварям във други свят. ...

- Скъпи? Спиш ли? - питаше тя, докато прелистваше страница след страница от книгата си. -Опитвах се. -Ленчето ми писа. Заедно с Гошо ще ни чакат на летището. Чуваше се бебешки плач няколко седалки назад. Приятната ми дрямка отиде на боклука. Така или иначе проклетият самолет се разклащаше от време н ...

В зелена, сенокосна люлка сгушено,
едно щурче сърце от песни крие,
замира в полет времето заслушано,
небето сълзи в облаците трие.
Свири щурче, че слушат те косачите, ...

Така ни разхвърля живота...
Няма как да избягаш от това сиво небе, а кожата отчаяно копнее за слънце.
Мисля, че здравият разум никога не е имал смисъл.
Пироните в дланите ми само сърбят.
Мъртвото вълнение ласкаво ме придърпва към центъра на душата си. ...

Единствено човек, който смята вас за глупак ще си позволи риторично да ви попита: " Да ти приличам на глупак?"!

Най-лепкаво безродно чувство,
е впримчено в душата на човека
и дните ни минават пусто,
и всичко е така от памтивека!
И този страх е поголовен, ...

Като волна пеперуда мислите летят,
като нежна теменуга
все към теб
и до теб ще спрат.
Слушам песни най-различни ...

Аз не обичам реверанси,
не ме привличат лъскави неща
и не нареждам пасианси...
Денят проглежда от Нощта.
И в тъмното ще те позная ...

Протяжни зими вятъра довя,
лета през пръстите изтичат.
Която и да съчиня
на теб не заприлича.
Душа продадох без пари ...

Всеки се стреми към успеха,
иска да го навлече като дреха,
но всеки път щом дрехата се скъса,
той чувства дълбока покруса.
Следва едно отчаяние, ...

Тази история е и нова, и стара.
Всеки еднакво живота си кара.
По течението плува, разбираемо действа –
училище, работа, другари, семейство…
„Матрица“, ще кажеш. Моите почитания, ...

1. Утринна картина
Виж, небето ни изпрати
нов ден с милите лъчи:
сълзи, радости, обрати
и във всяко нещо- ти. ...

Сълза… И защо ли?
Безнадеждност е тя,
щом душата се моли,
щом протяга ръка
за две думи, събрали ...

И схлупено, небето като връшник
трепери то над земно ширине.
А вятърът припява, като скитник
до сутринта на ранно матине.
Разпръсва ядно рижавите лѝсти ...

Обичай ме
преди денят да е утихнал мъртъв
и ангелският хор да е замлъкнал.
Завържи мигът за облак скитащ
що призори ще разоре небето. ...

Тя бе лунно красива в съня ти, нали,
с тази перленобяла роба от обич?
Чакаше! Дълго те чакаше в нощите сини,
сякаш целият свят бе събран във очите ти.
Тя бе слънчево цвете оцеляло в нощта ти – ...

Вратата на тронната зала се отвори.
- Намерих те, Астър! – извика неканеният гост, облечен в черна роба с качулка, която прикрива лицето му.
- О, дойде по-рано, отколкото очаквах. Не успях да подготвя посрещане, каквото заслужаваш. – отговори благородникът, който седеше на своя златен трон.
- Тази т ...

Да обичаш
Не искам да раня сърцето,
ще продължа да те обичам,
ти живей както пожелаеш.
Няма да трупам яд и злоба, ...

ТИ
Отдъхнах си!
На улицата днес те срещнах!
Не бях те виждала... от близо век,
очите ми, без дъх те търсят, ...