Пишеш с черно името, което
някога в дъга си нарисувал.
И се чудиш дали цветното
може въобще да съществува
в очи, пълни с тъмнина. ...

Икар
животът на сина ти
се разлива по бедрата ми
заспиваме прегърнати
от воала на смъртта ...

Ще се маскирам и ще гледам страшно!
Надявам се да сплаша всичко живо
и всичко минало, и всичко най - сегашно,
да стресна лошото - да си отива!
Ако е нужно ще помоля скъпият ...

На Балкана ръцете да хвана,
и да стана момче от трева –
да поема по друм от стомана;
и да бъда искра през нощта.
Да запея за дните в очите, ...

Как волно тичат те подгонени от вятъра,
развели буйни гриви, не сещащи умора
и това лъжовно чувство за свобода ги кара
да препускат отново и отново…
Летете, коне, летете, тъй волни и недостижими! ...

Никога няма да забравя онзи ден.
Разхождах се по улиците на неизвестен тих град съвсем сам и се чудех как може да бъде толкова тихо и скучно това място, как може толкова рядко да се срещат хора по улиците му и като цяло да е толкова обезлюдено. Жив човек не остана в града, всеки го напускаше и така ...

Попива в очите ми Есен стоцветна!
Остана там нейде далеч Пролетта...
Във лудешкия бяг на реката живял
в очакване тръпна пред мен да просветне
облечена в рокля на пъстри цветя ...

Тази задушница,
с твоето име,
не спира, боли ме!
При теб ще дойда, тате!
Ще бъда с твоите внуци ...

В тази Обич сърцето си скрих.
И от себе си даже го вардя,
да не би със нечисти очи
да погледна във него случайно.
Като огън бенгалски свистят ...

И в сърцето твое ли топят се
сега разсънени преспи?
И в душата твоя ли безспир
шепнат напъпили листи?
Кажи ми, пее ли там славей ...

Тази сутрин Стефчо беше много развълнуван. Цяла вечер не успя да мигне. Представяше си как играе с някоя смешна маймунка, от онези с червените дупета или че гали някое лъвче. Как ще застане до жирафа, ще си поприказва с някое смешено папагалче. Въртеше се в леглото и чакаше слънцето да покаже първит ...

Нявга, много отдавна, не се знае кога,
два манастира... извисили снага
в небето над крепост и стръмни скали,
пазели спомен за любов що боли.
Живяла е Вита, красива мома, ...

Стар бор брои си клоните,
гнездото празното прегръща,
отлитат дните и сезоните,
но птиците не се завръщат.
И черно-бели фотографии, ...

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ОСМА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
СУХИЯТ КЛАДЕНЕЦ
Тръгнали отново по следата -
кървавите капки от ламята, ...

Него го няма - аз дишам!
В мен остана...
Дишам! А с мен и ти. Живея! На глътки преглъщам годините, откакто те няма.Така ще продължавам до деня, в който ще дойде времето, отново да забравя „преди” и пак да избера да се родя. Ти си мъжът, който знаеше как да ме прегръща и обича. Как да ме владее и да ...

Леванте & Макс Гадзе - Част от мен
---------------------------------------------------------------------
Autori: Claudia Lagona & Dario Faini (Dardust)
--------------------------------------------------------------------------
Автори: Клаудия Лагона & Дарио Фаини (Дардъст) ...

с поглед отстрани -
не се сред РÀЯ ЗЕМЕН
„пѝпето“ цени

/Мистично, импресионистично, за някои нелогично, за други много лично, идеалистично, а всъщност лаконично и прозаично стихче/
Животът това е интервал,
между две неясни битиета.
Ужасно сложен интеграл,
решаван често с тежки питиета. ...

Стига вече или я се стегни моля ти се или оф станал си изключително негативен. Тези думи познати ли са ви? Мисля, че на всеки в определен момент от живота му се е налагало да ги чува.
Нека днес поговорим за толерантността, вярата, добротата и разбирането. Много от нас съдят другите, защото в дадем м ...

Тази любов няма да чуе
колко тревожи сърцето ми,
заради нея синьо мънисто
вече краси деколтето ми.
Синьо мънисто против уроки, ...

За начало ново време е и
вече за университета дреме ми,
мисля за Жанета, мон ами...
Вече няма място в този нов живот
за нерви и за пот, ...

Протягаш ръце...
шепи пълни с добрини...
Отлитат...
Не питаш къде,
ще оставят ли следи, ...

....
Още се чува смеха
където били сме щастливи,
някъде там е зазидан в стените
на старите къщи. ...

ИСКАМ ДА МОГА
Аз искам да река поне веднъж:
„Обичам те!“ –
без оправдания,
без обяснения, ...

В тая приказка се разказва за един червен крокодил, който засега се намира на брега на езерото в станционната градина на Стара Загора, кой знае защо, боядисан в червено. Както винаги, аз разгадах тайната му и сега я споделям с вас!
ЕЗЕРОТО НА ЧЕРВЕНИЯ КРОКОДИЛ, КОЙТО НЯМАШЕ СЪПРУГА
-Бабо, защо тоя к ...

Мистериозната елементарна частица неутрино, с маса, която ако следваме Лайбниц и Нютон, би трябвало да считаме за безкрайно малка, бе регистрирана експериментално от американските физици през 1953г. Нейното фундаментално свойство е, че прониква с лекота през материалните образувания, които се оказва ...

Петък е. Поредният за много. Но за това момиче, беше малко по-различен и по-специален от преди. Отново стана в същия час, оправи се за работа, отиде на спирката, хвана си автобуса и стигна до спирката, която в продължение на 9 месеца пристигаше. Отново мина по същия площад, на който се движеха хорат ...

Объркано стихотворение
Заченах песен в края на октомври,
помолих се да няма ветрове,
след всички ваши лицемерни норми
едва ли ще поникнат дъждове. ...

Парѝчки, мамо,
чипкат и веднàга към
офшòрки припкат...

Аз още помня първите си стъпки,
когато тръгнах по незнаен път.
Тогава всяка крачка беше тръпка –
зовеше ме далечното, върхът,
пред мен врати отваряше светът. ...

Мило дете,
ако някога си избереш да се родиш,
трябва да знаеш няколко неща:
Понякога ще те учат да обичаш хора,
които не знаят как се обича, ...

Когато доста дълго си живял,
годините рисуват по лицето,
описват как живота си разбрал
със всичките игри на битието.
И радост че изпитвал си, любов, ...

Тетрадката моя, забравена жива,
с един пожълтял от стоене късмет,
единствено в нея с почерка жилав-
любов съм възпявала ред подир ред.
За явни и тайни сърдечни капризи, ...

Сплав. На две разделен квадратен електрожен. В отровата си ще смърдиш на измислена тъга. Едно, две, три и всичките си кървища ще свариш в тенджерата на раздора. Боли и пак боли, но краят пак ще свърши, защото ти и аз не знам дали ще има ли или. Отключена врата, затворен в образа на своята тъга. Ела, ...

Каква жена си – даже на разбрах?!
И откъде роди се в моето сърце?
Ограби всичко що във мен е грях,
пося зрънца усмивки - щураво дете…
Очите твои са студени два сапфира, ...

Вчера наща мила Бойка
По БЕЛ получила двойка!
Майка и позеленяла,
Джобните и спряла.
Разревана наща Бойка ...

ПОЕЗИЯ НА МАЛКИТЕ НЕЩА
В тази кратка минута някой някъде спира да диша.
Чупи сойката лешник, а той - хоризонта на две.
Аз опитвам да шия. И после започвам да пиша.
А навън закъснелият майстор вратите кове. ...

“Нали знаем, и ти, и аз, че болка свята
за благодарност е повод към съдбата.”
г/м
Затъват душите ни към пет и половина.
Балконският пепелник – осветен, ...

Първи куплет:
Човешката същност е толкова
странно нещо.
Толкова тайнствено, а всъщност
толкова зловещо. ...