В една саксия цвете съм засял...
А то не иска да поникне!
Дори и втренчен да седя
едва ли ще го трогна...
Дали е правилното семе? ...

Скъпи мой, живей като ангел,
закрилящ живота и любовта.
Обичам те! Орисана съм с този огън!
Чувствата от тялото преливат
и пишат мелодия любовна. ...

Неказани думи,
а толкова дълго очаквани
се забиват като кол
в сърцето.
Недовършените дела ...

- И така докога? А когато дойде Финалният ден?
- Вярваш ли в живота след смъртта?
- Зависи. Вярваш ли в живот преди смъртта? Аз обичам да живея. Не е нужно да вярвам, за да живея.
- Сигурна ли си? Сигурна ли си, че не искаш да повярваш? А къде живее твоята същност?
- Аз вярвам в Бог. Другото се живее. ...

Би ли преминал с мен през Адските полета?
И бос, и гол ще стъпиш ли във алената жар?
На вятъра жесток ти би ли се оставил,
и ще гасиш ли до припадък негасена вар?
Готов ли си през времето назад ти да се върнеш, ...

Ерос Рамацоти - Срещу вятъра
--------------------------------------------------------------------
Autori: Claudio Guidetti, Eros Ramazzotti & Adelio Cogliati
--------------------------------------------------------------------------
Автори: Клаудио Гуидети, Ерос Рамацоти & Аделио Коляти ...

Когато мъката сложи ръка на рамото ти, душата изсъхва.
Бавно изсъхва.
Първо губи аромата си, после цветовете си.
Свива се, но все още стои изправена.
Достатъчна е само една въздишка, за да се разпадне на фини прашинки. ...

Мода & Харабедепало - Както художникът
-------------------------------------------------------
Autori: Francesco Silvestre (Kekko)
------------------------------------------------------------
Автори: Франческо Силвестре (Кеко) ...

Тъжен изглежда в мъглите ноември,
зейват в оголени клони гнезда.
Вятър превзема билата екстремно,
спят семената в дълбока бразда.
Вие коминът ни тъничък пушек, ...

Мода - Това, което не ти казах (Прости ми...)
---------------------------------------------------------------
Autori: Francesco Silvestre (Kekko)
---------------------------------------------------------------------
Автори: Франческо Силвестре (Кеко) ...

Братът пред портата застанал,
с юмрук да удря той захванал,
но никой там не отговорил,
вратата никой не отворил.
Натиснал с рамо – не помръдва, ...

Съвестта ме молеше...
Спасявам се от теб, бягайки навън.
Нощта обещава да подари своите тайни.
Ухае на теменужени страсти по кремавите пориви за обич.
Синя луна задава въпроси към пространствените илюзии за надежда. ...

Гледам в синята бездна
на погледа ти...
там има толкова скрита
болка, която искам да изтрия
с устни и нежността на жена, ...

тате, какво е това бютифул?
-това е панделката на дъгата
усмихната от твоето лице
-това е светлината
когато очичките ти търсят синьото море ...

В това непоетично време
защо съм седнала и аз,
защо ли, дявол да го вземе,
редя куплети тихичко в захлас...
Днес кой ли с четене ще се заеме, ...

Отиде си!
Не каза нищо...
А все още ухаеш на топла
пръст.
Не се и усмихна! ...

Не мога нежността да победя,
нито тъгата лесно да забравя,
покорна, примирена да седя,
че нищо не разбирам да се правя.
Не искам самотата за сестра, ...

След нашата раздяла аз как си обещавах
да не плача и тъй да стане се надявах,
обаче друго стана да сдържам не успявах
сълзите си, не воля, а сила аз им давах.
Реших да давам сила, аз исках да си моя, ...

Имало някога едно много умно момче. То не спирало да задава въпроси за всичко, което види, чуе или помисли.
- Мамо, знаеш ли какво ми каза Тереза днес на градината?
- Какво ти каза, Пепи?
Майката гладеше дрехите, които беше свалила преди малко от простора.
- „Пепи, кажи ми, че ме обичаш? А аз и вика ...

на теглилката
на вселените стихът
ги надтежава

Никой не те познава,
освен мълчанието.
Криеш себе си
от себе си.
Самотно е страданието ...

КРИЛА
Закачих крилата на простора
и прострях си бялата душа,
на слънце да почине от умора,
и от обичане, уж на шега... ...

На колко бях тогава? Петнадесет, шестнадесет годишна- тиха, плаха и неуверена. А той? Ами може би тридесет и пет- четиридесет годишен, уверен, успял и очевидно с опит. Срещата ни беше случайна, но това, което се случи- неизбежно. Щеше да ми е за първи път.
Отидох при него сама. Пристъпих прага неуве ...

Моята тайна за здрава простата?
Много е проста – обърнах резбата.
Просто е нужен - не веднъж или дваж,
а много редовен анален масаж.
А как да получа масажа анален? ...

С морским приветом
Автор - Михаил Денисов Вологда
С морски поздрав
Перевод от руски на български – Величка Николова – Литатру
Но защо далеч отлитна ...

Строя
Шарени замъци
Карети и еднорози
И рисувам
Дъги ...

ПРЕД ВАС, ЧИТАТЕЛИ, СЪМ ГОЛ СЪБЛЕЧЕН
След туй, което съм написал,
пред вас, читатели, съм гол!
Щом ме познавате... И моя смисъл
изписан като в протокол! ...

Жена съм. Това е. И как не разбираш?
Сърцето на делник, душата на хляба.
Родил се по съмнало, нощем умираш.
Два кръста понесла съм. В силата слаба.
Жена съм. Това е. В косите ми нощи ...

Бийте ме,
ругайте ме
и псувайте!
Палете ме,
горете ме, ...

Навярно безпричинно се страхувам,
когато ми е лекичко отнесено,
и в свят измислен цялата потъвам,
сред нотите фалшиви на оркестъра.
Луната е изпаднала в депресия, ...

Погледни ѝ очите –
обещаващо сини,
като лунните нощи
между пролет и лято.
Из пределите скитат ...

На В
Рисувай ми дом, светлина и прозорец.
Препускат миражи по нощните пътища.
Когато те няма, аз сам си говоря
и пия тъгата на будните сънища. ...

Земята се върти около оста си
със седем милиарда земни страсти.
Превила гръб, безмълвно носи
мечти, надежди и въпроси.
И пори космоса сама ...

Небето над нас сега е безоблачно.
Пълно безветрие. Тишина и мир.
Мир и блаженство.
Но там някъде. Отвъд хоризонта.
Там се ражда бурята. ...

Насъбрал се жар сърцето таи,
след всяка горчивина, фасът
приятел верен до него пламти.
Цигарата не ще му навреди, а
този незабележимия с образа ...

О т сутрин до вечер,
Б ез да го искам.
И да си далече,
Ч увствам те близка.
А з, на обич обречен, ...

Колко вселени завладя?
Не за да ги притежаваш,
а за да препуснеш из тях,
без някога да съжаляваш,
че устремът ти те е спънал? ...