Festivalbar 1978
-------------------------------------------------------------------------------
Матия Бадзар - Вие, малките неща
Фестивалбар 1978
------------------------------------------------------------------------------------- ...

Обещах! И ти ще ме чакаш!
Аз ще дойда отново при теб!
Не сълзи, а потоци изплаках,
но ще спазя своя обет!
Знам! Родината, тя се обича – ...

Посветих себе си на редица поколения,
потънах в писмо и четмо.
Питам се защо ли,
работата нещо пак не спори.
Преподавам си урока, ...

Аз не знам към какво се стремите.
И не знам за какво сте се борили,
но това, към което летите –
заприлича на вирусни морбили…
И не знам за какво ще платите… ...

Каквото да потърся – теб намирам,
където да погледна – ти си там.
Дали съм здрав или съм инжектиран,
с какво сега ме упои, не знам?
Да се съвземе тялото се пробва, ...

Вървях – току пред мен изви се стълба,
погледнах я – висока до безкрая.
Но аз реших по нея сам да тръгна,
къде ще отведе ме, хич не зная?
Достигнах до един небесен провлак, ...

Не мога да пиша. Нито да дишам нормално.
Сърцето ми спира в средата и гълта кръвта си.
Дали да се случи? С живота отново е късно,
разкъсани в слънце зеят тъмните рани.
Невидимо дишам. Чертае въпроси за смисъл ...

БРАТЯ
Дойде дългоочакваният момент и Денко се застяга за казармата. Докато чакаше повиквателната, всичко му беше ясно, радваше се, че вече е мъж, че ще бъде войник, ще бъде... Какво ли не виждаше младежа – дори геройства. Но когато я донесоха, той гледаше глупаво листчето, гърлото му пресъхна, а сър ...

Понякога съм къс от рая
и тъжна есенна гора,
на лято някога ухая
или на пролетни цветя.
Понякога съм морски вятър, ...

Обичам те,Риме!
Затворена съм.
И пак те обичам!
Когато дъжд покапе
по старите улуци... ...

Ти който с дух, душа и
тяло ме плени
и мойте представи за живота промени.
Ти който с поглед и прегръдка спечели моето сърце
и със страстните целувки ти цялата ме взе. ...

Нека словото ни е благословено, нека,
нека към възход върви човека,
нека науката и разумът възтържествуват,
нека у нас да няма хора, що мизеруват!
Светла дата топли нашите души, ...

От тези огнени зеници,
любовна капка струи.
От тези топли очи,
сякаш нещо мълви.
В очите ти виждам дете, ...

Дете и хоризонт
Едно малко момче изучи буквите. На другия ден помоли майка си да го запише в градската библиотека. Влюби се в аромата на книгите, в извивката на буквичките и в чудните картинки, които разкриваха вълшебни светове. Започна редовно да взема книжки и след всяка прочетена страница научава ...

Ти ми казваш за думите,
че са къдрави облаци,
че са жертвени агнета,
че са някакви празни
въздушни мехури... ...

Върви народе! На къде?
Върви народе унизени!
Върви към мрачни бъднини!
През вековете оцелели
днес българите се топим! ...

Стълбата на живота
Въртейки се в житейските проблеми,
и още млад си - не ти дреме,
обръщаш се и няма нищо,
което да те притеснява мислиш. ...

Джузи Ферери - Вече тръгнахме на път
----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso, Dario Faini (Dardust) & Vanni Casagrande
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Ав ...

Не ме променяй никога, недей!
Кръста нека сам да си го нося.
Да съм здрав и тя да е добре,
за злато и пари не ще те моля!
Остави ме, само да живея. ...

Версии за убийството във Враца –
заради грабеж или пиянска свада
Камион изсипа стотина прасета в
канавката след катастрофа (ВИДЕО)
Btvnovinite.bg /nai-cheteni/ ...

Как да опиша с красиви думи нещо, което не съществува? Не съм имал досег с него и никога няма да имам. Говоря за “нашата любов” – тази, която светкавично процъфтя и като бърз влак се изпари. Изключително голяма е възможността да си забравила приятните спомени, думи и докосвания. Износен е днешният с ...

никое име
така не тежи както
„Дядо Иване“

Бяхме заедно,
с вплетени тела,
докосвах те,
докосваше ме ти…
Топло чувство ...

Широка база, казвам аз!
Не ваза, а база. База на науката!
И да е Широка! Ако може и дълбока.
И да е пълна със тарелки с праз!
Да се поливат много и държат на слънце. ...

Залезът е запалил небето.
Върховете на Витоша бдят
над притихнали сънни полета.
Рой звезди към луната летят.
Вятър в унес светулките гони, ...

Дали си тук по моя воля?
На желанията ми в подземния сумрак.
Принудила ме силно да се моля
да ме превърнеш в нещо повече от грях.
Дали си тук да ме измъчваш. ...

Глътка въздух искам да поема,
само глътка, душата ми отсече,
да ме погали вятъра, да го усетя,
мъката да я отвее много надалече.
Само глътка въздух от нощта ще взема, ...

Когато съм виновна, се натискам
и ни лук яла, ни мирѝсала,
от зелената трева, по-ниска съм –
сълзѝте от лукА се вкиснаха!
Щом гузна съм, парцалите налягам, ...

Бездната поглъщаше всичко.
Хищна. Ненаситна. Безкрайна химера в стихията на глада си.
Неумолима. Страшна. Безмилостна в страстта си да погълне дори самата безкрайност.
Астронавта наблюдаваше този пир, част от който ще се превърне скоро.
Бездната дори няма и да усети вкуса му. Нито мислите му, нито о ...

Дали ще се завърнем някой ден
обратно там, където бяхме..
живот, прекрасен и зелен..
живот абсурден ли живяхме?
И беше ли реалност младостта ни, ...

***
Георги дълго седя в тишината на тъмната стая. Не беше усетил кога се бе мръкнало. Стана и запали лампата. Огледа се. Нищо не се беше променило, а сякаш всичко чуждо му беше. Още не можеше да се отърси от чувството, че като агне го бяха натикали в най-тясното място на кошарата. Той, който отдавна ...

Ambient / Cinematic / Soundscape
*
​​​​​​soundcloud.com/serpentz-gharg/first-flight-to-the-solar (с по добро качество)

Съдбата ми ме води за носа.
Ехидно все за мнение ме пита,
пътеките не са, което са,
в тревите и цветята – тръни скрити.
Животът уж предлага ми сладкиш, ...

Нощта претисна ме до постелята
сърцето ми сякаш спря да бие
пред очите ми райска градина
препълнена с цветя красиви.
Аз бягах към тази красота ...

Разсъмва се, небето посивя,
и слънцето надникна зад баира,
огрявайки огромните поля посяти с еликсира.
Заприпкаха човеци като ято,
събирайки безценната храна, ...

От кльощаво момиче очилато,
със брекети в устата и зъбато,
израсна Кина първа сред момите,
дарена със таланти неприкрити.
Бе сякаш бисер между камънаци. ...

Най-българският ден – 24 май – е днес. С празничното настроение, с гордостта, че “и ний сме дали нещо на света”, с шествията и манифестациите.
За които именно ще стане реч. Защото почти половин век у нас манифестацията звучеше като наказание. Събират служители, работници, ученици на едно място, трен ...

Когато човекът стане ЧОВЕК
и започне света да разбира,
озовава се на кръстопът
и трябва път да си избира:
Дали да тръгне по пътя на злото, ...

Писмеността ни
е тази, която ни
в трудности храни!
Тази, която ни
в трудности храни, е ...