Да, това момиче имаше нужда от собствена реалност.
Но той притежаваше аристократични навици, с които умишлено се отдалечаваше от реалността. Пушеше лула понякога. Обичаше камината. Четеше Достоевски. Шекспир. Всъщност в библиотеката си имаше всичко издадено от тези двама автори. И Ницше, разбира се. ...

АЗ СЪМ!
Поетесата Еди Коя Си.
Дето в стихове те облича.
Ти - не беше ли мъж на жена си?
Нямам идея защо те обичам. ...

С развълнувана охра в златисто
и пресипнало тъжно зелено
някой шари по горските листи,
по ескизите есенни в мене.
Вятър хвърля със шепи пендари, ...

Обедно време, гладни стомаси,
сърдити лица, изкривени в гримаси,
зачакват, строени в бойни редици,
на масите хлопват се едри лъжици.
Изпъчи се мъж, висок, по средата, ...

Ще ме обичаш ли
Ще ме обичаш ли, когато
косата ми посивее, но все така
усмивката ми продължава да грее?
Ще ме обичаш ли, когато ...

Старият Капитан
Старият Капитан седи на брега,
сериозен, тъжен и пуши с лула.
Спомня си за Живота, за някога,
за морето, пътешествията и за Любовта. ...

колчем примерно е поведението
и прилежно
и възкачването в управлението
е вървежно

ЗАТУЙ СЪМ ХЕКРЕДЕЛ
Вървя си аз по своя път,
макар, че стъпките провлачвам,
не искам някъде да спрат,
защото още се изкачвам! ...

Ако ти си тръгнеш...
Ако ти си тръгнеш,
Не! Не ще те пусна!
От себе си не мога
и не искам да откъсвам! ...

Когато сутрин,
много тихо,
при мен присяда
лек
денят, ...

Оплаквам щастието свое
и радвам се на своята тъга,
когато с птиците отлиташ
и се връщаш пак с тях,
а молех се да бъде пролет ...

Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята.
Градът тогава още не жужи ...

Нет, не укор, не предвестье
Эти святые часы!
Ив. Ефремов "Час быка"
Къща плажна - охра с лед,
по терасите - метал ажурен. ...

Декември, махало на моите дни.
Студено момиче, което обичам.
Сърцето изтича. Лицето гори.
Ръцете са сини. Говоря на птиче.
Дали си бащата на нощния ден? ...

Зима е. Студена! Снежна! Бяла!
Вечер е! Улицата в светлини е засияла!
Усмивка неизвикана на лицето стои.
Гледам, неясно защо, се усмихваш и ти.
Толкова пъстри сергии светят край нас... ...

Седи си Иванов пред Новата година. И мисли. Не е трудно – но му се налага да е сам. Тъй като жена му и мисленето някак си...Като риба с майонеза. Става, ама...
Пък и на Иванов му е леко с жената. Просто е като движението по пътищата. „Да”, „Добре, мила”, „Разбира се”, „Аз ще го направя”... И никакви ...

Звук, вдишване и две отворени очи.
Събуждам се и долавям мириса ти.
Ръка протягам аз да те докосна,
но върху белия чаршаф, неуловена тя се просна.
Аромат на топло кафе лицето ми гали, ...

След месец Калина се върна с татуировка на рамото и аз зяпнах като я видях, беше с потник, започваше лятото:
– Кали! Забраних ти да си правиш!
Тя се стовари на дивана:
– Престани да ме командваш, не си ми майка! На 17 съм, да не е свършил света като съм си направила татуировка?
Въздъхнах: ...

[la versione italiana di "Angel" (Sarah McLachlan)]
----------------------------------------------------------------------------------------
Сирия - В прегръдката на ангела
[италианската версия на "Ангел" (Сара Маклаклан)]
----------------------------------------------------------------------------- ...

Оставих ти душата и сърцето си.
Не ще ми трябват никога в студа.
Аз нищо друго нямам под небето,
пази ги, мила! В тях е любовта.
Ах, само, само ако знаеше, ...

Днес ще пиша за любовта,
една от най-големите загадки на света.
Кара те да се чувстваш влюбен и щастлив
и от всякога по-жив!
Когато срещнеш истински човека до теб, ...

Сънувах те, мое съкровище свидно,
усещах те близо — тъй както преди...
Но пак се събудих... Защо си отиде?
В гърдите ми птиче от обич гнезди.
Да дишам, да спя, да обичам... не мога. ...

Мога да разкажа есента
с пъстрата палитра на гората,
с шепота на падащи листа,
с гроздовата сладост на лозята.
Мога да рисувам есента ...

Погален пак от вятър сладострастен
роден от спомена за твойте пръсти
изтръпвам пак от сутрешния студ.
Какво бих дал за да останем двама
в завивката дарила ни с уют? ...

Начало
Кубче лед в чаша кафе,
топла прегръдка,
стопи се…
Сняг, мек като кадифе, ...

Sanremo 1997
----------------------------------------
Сирия - Ти си
Санремо 1997
------------------------------------------------- ...

Когато навън е снежно студено
на снежинките усмихвам се
и в песента се стопля сърцето ми
докато те танцуват в очите ми...

из "Вятърни рими"
СБОГУВАНЕ С НОЕМВРИ
Р.Чакърова
Недружелюбен е даже и Вятърът...
Вест от Теб тази сутрин не носи. ...

Веднъж при Императора се появил някакъв Учен, който изложил странна теза, подкрепена с искова молба (в писмен вид, с най-подробни описания и аргументи) за премахване на Луната. В подкрепа на своя иск, ученият мъж изброил следните доводи:
1) Луната осветява пътя на всякакви скитници, прелюбодейци и б ...

Вървя с целувките ти по устните си,
с коса, попила дъхът ти ревниво,
с рисунки по кожата – от пръстите ти,
запалили в очите ми пламъчета игриви.
Към теб пристрастена, вече фатално ...

Аз крача по трънна пътека...
нозете ми вече кървят...
но дълго ще нося усмивка...
до пустия ръб на светà...

Сив град, мрак и прах.
Къщи от бетон. Четири стени.
Души навред обвзети в страх.
Уви, всичко може да се промени.
Хора като зомбита бездушни, ...

На "Пионер":
Втората совалка се върна с трупа и машините. Главният учен на борда доктор Майкъл Сантана прави дисекция на трупа, а останалите от екипа му анализираха датата от машините.Доктора тръгна към капитана с молба. Пристигна на палубата и го пита дали могат да пратят още един екип на планетата ...

Къде си майко?
Нужни са ми твоите ръце,
няма те до мен,
къде заровено е твоето сърце?
Сина си не можа да зърнеш, ...

Разлиства вятър клоните в гората,
снаги поклащат дъхави треви,
овчарски песни славят свободата
и спомнят за войводи и светци..
Нощ била зловеща тъмна страшна, ...

Един подаден залък, една единствена милувка, една усмивка и една проронена сълза, една искра и някой да я отрази, едно докосване на себе си, чрез другия, едно докосване на себе си, чрез себе си... Достатъчно е... Има ме... има ме във всеки и всичко.

Всяка вечер ти оправям леглото,
Всяка вечер те завивам с дебелото одеяло,
За да не настинеш,
Всяка вечер ти разказвам приказка
И гледаме заедно луната ...

Много са хората днес,
дето сами се провалят.
Те си жадуват за чест,
но си имиджа развалят.
Влизат неловко във кръг, ...