Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.9K results
Самотна майка на дъждовни вéчери
🇧🇬
Застинал в облачно сърдито изражение
и тегав, като грохнало магаре,
денят изкачва пак хълмисто възвишение
и бърза свойта мъка да стовари.
Такива дни в душата ѝ – премного. ...
„Децата пораснаха и вече не мога да им се карам. По дяволите! А жена ми вече не ми обръща внимание, колкото и да мърморя. Безсилен съм!“, кахъреше се дипломираният счетоводител и пресмяташе с лявата ръка още колко му остава до края на живота. Гледаше пръстите на краката си през скъсаните чехли и пре ...
Гадаене по снимка
Един фотограф бил във малка градинка.
Разхождал се вяло, че било адска жега
и търсел клиенти да направят си снимка-
най-прекрасната, що сътворена от него! ...
Отхвърлям догми, искам да си с мен,
неканена в съня ти пак се вмъквам,
с косите си оплитам те във плен,
не се буди... задръжките си смъквам.
Усети ли ме? Топло е нали, ...
Всеки ден преживявам различна част от себе си. Понякога тъгата е моя спътница. Колкото и да искам да я отблъсна, да я накарам да стои далеч от мен, тя се оказа доста упорита. Накрая вече я приех. Дори понякога и се съветвам с нея.
Виното помага. Има мигове, в които си мисля, че тъгата и виното са съ ...
Мразя думите "извинявай" и "благодаря"!!!
Какво толкова им харесвате на тия думи, не знам...- Майка ми от малка все ме учеше да казвам "благодаря" -на лелката в магазина, на чичкото, който ми е купил шоколад (нищо, че аз тогава даже не съм обичала), на другото детенце, което ми е казало, че съм крас ...
Нощта преваля и утрото се ражда,
окъпано от майските лъчи...
блести росата в приказна позлата,
блести света с нова красота...
А в небосвода син – птиците летят ...
Градчето тънеше в дълбока среднощна дрямка сред спокойствието и сигурността на обграждащите го непристъпни скали и високи крепостни стени и единственият шум, който смущаваше вечерната тишина, бе веселият ромон на многобройните водоскоци и водопади, които бликаха от белите варовици и розовите риолити ...
СТО БАКШИШ ЗА ПЕВЕЦА!
Р. Чакърова
Тихо вятърът сплете ме в своя пролетен тътен...
Още ден без ръцете ти, още ден без гласа ти.
Още залез без ласки, още изгрев без думи. ...
Той стоеше в претъпканата стая, облегнат на стената с полупразната чаша в ръка. Срещу него, въодушевен от историята, която сам разказваше, стоеше един от по-близките му приятели. Той беше толкова унесен в разказа си, че изобщо не забеляза, че реално си говореше сам. Жестикулираше, сякаш беше регулир ...
В миг на болка... ще ме усетиш с вятъра.
Ще те обгърна с пролетния бриз.
И като мъничка прашинка, нежнобяла,
ще те погаля с първите лъчи.
И ще се сгуша в твоята усмивка, ...
ПЕСЕНТА ОТ МЕГДАНА
Пак сме там!
Пак сме избягали от града, пак сме на село!
Пак сме в двора, до мегдана, дето се пресичат две улички, дето е заграден от каменни дувари, а зад тях надничат прелестни бели къщи.
Всяка вечер, след непосилен труд по ниви и дворове, там се събират жените от махалата и мла ...
В косите ти – пера на гарван черни,
копнея да заровя нежна длан.
В очите – тъмни небеса вечерни –
да литне моят поглед замечтан.
Да се разтворя в блясъка им лунен, ...
На тeзи, които го вдъхновиха
и никога няма да го прочетат.
- И какво сега? Стана каквото стана и какво стана?
- Нищо...
- Ами нищо я, нищо! Добре го каза. ...
Ако можех времето да върна,
бих дала всичко за да те прегърна,
да видя топлия ти поглед само,
да поплача на силното ти рамо,
да видя усмивката ти нежна, мила, ...
Добре дошла, очаквах те, любов!
Едничка ти сърцето ми вълнуваш
и – топла и красива, порив нов –
едничка ти тъй нежно ме милуваш!
Завръщах се самотен у дома. ...
Крадец в черно, с маска се предрéши,
за да краде с взлом от скъпите череши.
Излезе на пазара въоръжен с пушка
и взе една от бабите на мушка.
"Избирай – черешите или живота, ...
> „Родила се нова религия . Тя била наречена “наука”. Християнството все още било силно, но сега неговото влияние временно било западнало. Внезапно ученият станал бог. Тази наука създала епохата на машината и всички еликсири и отрови, довели човешкия живот до ръба на унищожението. Но с отминаването ...
Александр Шершнев Второй
http://www.stihi.ru/2012/05/30/3750
Когда стихи вы пишете, поэты,
Жалейте нас читающих людей –
Кто, сочиняя, думает при этом, ...