Изпитвам те с думите,
които произнасям
в приказка която аз творя
за спомени, мечти, надежди и
угаснали слънца, цветя и ...

Пак е лято и завръщам се на село.
Любимото, където детството ми мина.
Да си върна туй, което времето е взело.
Да се стопля пак,
преди да си замина. ...

- Мършав живот, мършаааав!....
Беше ранна есенна сутрин. По каменните стълби, които водеха от малката рекичка до мегдана на селото се затътрузиха стъпки. Бавно и с отегчение бялата глава на дядо Пею се показа от сянката на старите върби, расли току до реката. Селският мегдан беше почти празен, само ...

Водата се оттича към каналите
и влачи уличната мърсотия,
кални пръски летят към тротоарите,
разплиснати от бързащи коли...
Ожаднели клони свиват шепи, ...

ЗА ОБЛАЦИТЕ
Заблъскаха се облаците във небето
И стана страшна крамола.
Тъмата облачна се плъзна по полето
И дъжд заплиска в близките села. ...

Защо винаги трябва да крием това, което сме? Да крием това, което искаме да кажем? Да направим? Защо на нас хората ни е толкова трудно да показваме истинската си същност? Така е защото сме претъпкани от предразсъдъците на уж „по-мъдрите“, които всъщност са ни вкарали в такъв филм, в какъвто дори не ...

Събуждане
Събуждаш се уморен.
Бързаш по навик да правиш нещо,
да стигнеш някъде.
Най-краткият път към себе си ...

Всичко ми даде таз земя –
слънце, въздух и вода.
Любов, аромат и сладост
даже си откраднах,
е, и малко мъка – ...

времето днес
ще е облачно с премълчавания
ще вали ситен дъжд
иззад черните очила
ще проблясват ...

Усмихни се в бляновете, мила,
че душата ми се е натъжила.
Усмихни се ти, о, ангел мой,
в нощта под звезди безброй.
В сърце си ми, но и далек, ...

Моя обична и пресияйна Б. ,
пиша ти тия редове, обзет от небивали мъки, които мъчно бих могъл да опиша с думи. Въпреки че ти отдавна реши да напуснеш безвъзвратно живота ми, аз все още те пазя в сърцето си, и все още ревниво крия мили спомени от нашето кратко, но въпреки това, неописуемо красиво, по ...

От дни морето бе потънало във размишление
притихнало, безшумно, апатично.
И макар да бе във вечно движение
нехаеше за всичко, съвсем безразлично.
Бе избрало за своя одежда ...

В тълпа от стотици хиляди в унисон
идивидът се дави с безгласен стон.
Сред масата от тела, крясъци и страсти,
всичко автентично се разпръсква на части.
Тиранинът е влюбен в апелите на тълпата, ...

КЛЕТВА
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките... Не след дълго се ч ...

Среща
Пораснахме. Годините летят.
Със времето косите побеляха
и греховете бавно се множат.
Минутите за жалост се не спряха. ...

Тази нощ ще се счупи на съня стъкленицата крехка.
Суховеят ще близне на пъпките мокрите устни.
И втвърдени от порив на нежност под ласките меки
ще разтворят те росни листа. И смола ще изпуснат.
Балдахинов воал ще разстели над ложето мрака. ...

Бездомно ми е. Някакво самотно.
Приличам на затворник в междуредие.
А думите, с престорена грамотност,
оказват ми последната си преданост,
и слагат въпросителната в края ...

Не казвай, че е лесно да мълча.
Не смятай, че е сладко да те чакам.
Не вярвай, че успявам да заспя.
Не ме моли да продължа нататък.
Не си мисли, че има друг до мен. ...

***
И ето ме отново.
По пътя нанякъде.
Къде си?
Не знам, няма кой и да каже. ...

Благословèна
Младенèцорòдице,
чрез Теб!... БОГ грèйна!

Непохватно момиче.
Недодялано малко
и лудо тук-там.
С едни такива
странни мечти ...

Патрик Финли се събуди в стаята си в горещ ден на месец септември през две хиляди и седемнадесета година. Осемнадесетгодишното момче живееше в тристаен апартамент на улица ,,Вали 2’’, която бе главната в град Тантър – спретнато място, населявано от зли хора.
Патрик разтри очите си с длани, прилагайк ...

1 Този живот ми е даден, за да живея.
Не казвам, че нещо кой знае какво
умея. Но все пак ще гледам аз
поне в нещо да успея.
2 Толкова ли е трудно да си откровен. ...

Живяла ли си толкова самотна
дори, когато си мълчиш
когато в някого си болна
а той не знае, че боли?...
На мене вече ми се случва ...

Глава XII
Пролетното слънце блещукаше в обемните надписи на "BluEfficiency" Ltd. В огледалните прозорци на последния етаж се отразяваше почти целият градски силует на високите, новостроящи се сгради на булевард "България" в близост до "Околовръстен път".
Огнян тъкмо беше излязъл от банята, когато чу ...

Донеси ми любов. Донеси топлина.
Когато те видя, тъгата забравям.
Студена без тебе пак е нощта.
В ръцете ти само за миг се стопявам.
Донеси ми любов. Донеси топлина. ...

Сянка от клонки на дъб
над главите ни слиза.
Някой издигнал е храм
сред скалите наблизо.
Пътник съвсем като нас ...

Бе сезон на зрели чувства-
време за наливане на плод.
Сладостта му не пропусна
да попие в моя стар живот.
Тичала достатъчно на воля ...

Целувката ти е небе
толкова нежно,
легнало по бузата ми...
а аз замлъкнала...
прегръщам погледа ти... ...

''Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!''
/ Еклисиаст 11:1 /

Зър-р-р-р-р-р!
Ей, пак са обажда оная вампирка, родителката на жена ми. Не мога да я понасям вече! Се ма пита кога смятам да отида по дяволите. Откакто станах заврян зет и са наложи тя да са изнесе от апартамента, се са обажда и иска да встъпи в собственост. Обаче ако не вдигна телефона, ще се жалва ...

Всеки ден ме води пътят
през зелените полета.
Мисълта ми – храст напъпил –
е със себе си заета.
Във полята вижда сенки. ...

Гледате като котки в подлез.
Мозъците ви са празни
и размекнати,
асфалт, по който не минава никой,
цветя и хляб в алкален свят, ...