Реката на илюзиите гръб опря
в бетонната снага на хоризонта.
Зачака да пристигне любовта
по моста със старинната поанта.
Бе ден за светски шум и суета, ...

Стана от леглото и дръпна пердето. Тялото ѝ беше младо, стегнато и като че ухаеше на нещо. Мъжът се влюбваше.
– Моето куче умря. – Каза го, без да се обръща. През прозореца в далечината се виждаше елипсовидната полянка, където стопаните разхождаха кучетата си в Ловния парк. Дупето ѝ леко се врътна и ...

Автор: Генка Богданова
Животе мой,
за кой ли път от тебе аз съм по­ва­ле­на?
Сър­це­то ме бо­ли, до кръв е на­ра­не­но.
Пак гле­даш ме же­с­то­ко, сме­еш се зло­ра­до: ...

Пусни ме! Нека да си ходя...
Нека видя още от света...
Нека с твоята усмивка те запомня
и в съня си да те отведа...
Пусни ме! Нека само те сънувам... ...

Денят допива последната си бира,
застъпва нощ със силно питие,
натръпва ритъм на ненастроена китара,
мъгла люти в очите от цигарен дим...
В компания от тъпи случки ...

Прииска ми се да споделя свои (раз)мисли за комплиментите и латиноамериканските и испански „пиропос“ като част от ежедневната комуникация. Комплиментът, както е известно, е израз на възхищение, ласкателство и вежливост. Думата има френски произход. На испански има две думи с две различни значения „c ...

Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума.
Не отвори навреме очи, не видя, не разбра,
че с любов те обвих, без излишно обвързващи думи,
че измислих за теб пъстроцветна, красива игра.
Не подаде ръка, може би се изплаши от себе си ...

Не искам тъга през юни,
искам
гола и боса
да тичам по скалите
на твоята любов.

Аз зная, че моето време е малко
и зная, че тук съм за кратко…
следи – като пишеща в бяло писалка,
оставям в таз сива тетрадка,
която нехайно живот се нарича, ...

121. Човек може да победи съдбата.
122. Слаб си тогава, когато вместо да продължиш напред, оплакваш провалената си любов.
123. Унищожи богатството си, но не го предавай в чужди ръце.
124. Болката води самота, самотата води до познание, а познанието – до вечен живот.
125. Ако се чувствате прекалено щ ...

Имаш нужда от промени
в мъжките ти страхове
с тежки, хлъзгави, студени
и незнайни грехове.
Само дъжд ще ги измие ...

или ОТКРОВЕНО КАЗАНО
В пламъци гори забравеният залез,
запален от надеждата позната.
Съблича се светът
в гротескна голота, ...

Междинно време
Край мене е междинно време.
Отива си сега Денят.
Дежурството Нощта ще вземе.
Светът стои на кръстопът... ...

И пак е сутрин.
За пореден път осъмнали,
не чули приказката на съня,
но благодаря на нощта за мисълта неосъзната.
В стая чу се сутрешният звън. ...

КАЛНИТЕ ОБУВКИ
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първ ...

Тази сянка,
която в нощите броди –
задушна, тягостна, без мярка,
пъдя я. Не си ходи.
Обикаля, като бездомно куче ...

Времето
Времето се ниже безвъзвратно,
стелките на часовника не спират.
Не могат да се върнат те обратно
и миг след миг секундите умират. ...

На четните страници в моята книга –
със златни винетки сонети
сърцето изпява, а после животът
от тях ще си прави конфети.
Нечетните страници в моята книга – ...

Тръгвал съм поне хиляда пъти -
залези и сутрешна мъгла.
Китарата. Студените й струни.
Песните, които не изпях.
Песни неродени, но жестоки, ...

Остани, заради мен остани...
Искам тук, искам да останеш...
Да отворим всичките врати...
Пред затворената да застанеш...
Не искам друго, само остани. ...

Няма смисъл да казвам: "Довиждане".
Нито: "Сбогом". Ти си ми храм.
И нищо, че не потънах в очите ти.
Със душата си, аз те видях.
Не протегнах ръце, да те сграбча. ...

Свали слушалките и изключи усилвателя. Тези дни имаше желание да свири. Не беше нещо особено. Няколко рефрена и играчка с ефектите.
- Това беше зверски звук! - каза си доволен. Час и половина се занимаваше с китарата и този път звукът му хареса. Невзрачният петнадесет ватов усилвател "Маршал" криеше ...

Любовта... сложно нещо тя е,
но пък е невероятно да се влюбиш.
Бързо влизаш в капана любовен и си затворен.
Измъкване от там няма.

Приятели едни са те,
който в болка и тъга не са до теб.
Заблудил си се, че винаги ще са до теб,
но в един момент ги няма.
Така разбираш ти, че истински приятели няма.

Държейки в ръце си,
отминали мисли,
творени с перо,
из жълтите листи.
"Душа се крепи, ...

Не сънувам нали!?
От изминалите години в изминалите бъднини душата ми скита отново в изворите на живота.
Любовта объркващата, неизживяната, останала в залутаните думи на мъжа, който обичах. Край! На пейката пред кръчмата, която сега я няма, чух думите "Аз отново се върнах при нея, тя сега е бременна ...

И често случва се в гората
Вятърът да зафучи
Любимият момент е на дървото
Когато той се появи
Любовта им е отдавна ...

пътят безкраен
е към съвършенството
и всеотдаен

Прелитат на ята слънца от тишина
и ти си тук и там, и с вятъра се спускаш
над тъмните води, над тъмните била.
Къде съм аз не знам. Но ти си се досетил.
Препускаш в тъмен дъжд. Мъртвешко е навън. ...

Вплитаме устни в безкрайно мълчание.
Устни, в които препуска сияние.
Правим духовно, любовно признание.
Чувствам комфортно и твърдо замайване.
Знаем, че искаме лудата близост. ...

– Какво е това?
– Синът ти.
Криси погледна пак към ехографските снимки, после към мен и поклати глава:
– Казах ти, не е бременна от мен, не и се връзвай на номерата. Всичко е, за да докопа парите ми.
Погледнах през прозорците на заведението към подредената немска улица отвън, която постепенно потъва ...

На всички, които са посветили
живота си на воинската професия
Питате ме кой е той?
Това е миротворецът!
Няма миг в живота си покой, ...

Докога ще изживявам точно определен брой часове щастие...
Изсипи часовниците пясъчни,
счупи стрелките
и разбий махалото!
Попречи на времето да тръгне, ...

Опънати от болка тънки струни
и лепкав, сив, тютюнев полумрак...
Ръцете му, отдавна нецелувани,
не вярват, че се случва пак –
две нежни длани се докосват ...

на Павел
И все пак искам да ти кажа,
че родословното дърво е живо,
когато с кръвта ни е помазана
следата, сторена прежѝве. ...

Ако погълне мрак светлината,
а виковè са сетните ми думи.
И търся в мен добротата,
а тя изчезнала по друми.
Ако намеря чуждо портмоне ...

Бъди вълшебен, сладкодаен плод,
жарък порив на нестихващ зов –
истинската искрена любов
изпълваща със жажда за живот.
Бъди ти чуден аромат омаен ...

Жената носи в нея нежност и надежда,
като искрица в тъмна нощ пламти.
Светът през своите очи поглежда
и прави го по-светъл и красив.
Жената е усмивката изгряла, ...

Последният добър човек си тръгна,
но никой не разбра какво се случи.
Промъкна се през процепите тъмното
и се отърси, като мокро куче.
Покапа по забравена усмивка, ...

Младежът с пънкарската прическа се бе отпуснал на седалката и се взираше съсредоточено в екрана на смартфона си. От време на време поклащаше глава, подсмихвайки се, и обеците му изтракваха. Беше погълнат от заниманието си. Старият трамвай пълзеше бавно по булеварда, като на спирките отваряше врати с ...