От бързане забравихме себе си. От втурване към целта погубваме отношенията си. От угодия към любовта, пренебрегваме приятелствата си. От спомените си излизаме с въздишка.
Разговаряме кратко. Премълчаваме онова, което ни боли.
Стискаме зъби над необратимото.
Плачем, докато заспиваме. А усмивката ни? ...
Смущава ли те моето присъствие?
Моля, не бъди тъй притеснен.
От мене ще струи безчувствие
и изходът за двама ни ще бъде улеснен.
Ни думичка не ще пророним. ...
Не ми разказвай как да те обичам.
Не искам да съм вярна и покорна!
Аз вярвам в птицата, която ме научи
как се лети, когато си свободна.
Във клетката крилете закърняват, ...
Каквото съм дала е вече високо,
каквото съм скрила е болка.
А пътят ме води в онази посока,
която е жажда за полет.
Засявам мечти между мисли зелени ...
Нашето странно човешко мислене си служи с логиката на т.нар. изключено трето. Това ще рече, че ако Т е някакво твърдение, а nonT e неговото логическо отрицание, то ние предполагаме, че в двойката
(T, nonT) е вярно само едно твърденията, а другото е невярно. Тази логика има своите корени още в дълбок ...
Какво ще стане с нашите души,
когато вече няма да ни има?
Ще стъпят ли пред райските врати,
или край тях ще бъде вечна зима?
Ще могат ли да виждат те света, ...
На Емо
Когато ми забие забързано сърцето,
аз зная, че ми махаш от Синьото, където
внезапно скри се вчера (и мислиш, че е смешно)...
Но как да те намеря?Пътеките са грешни. ...
“Отровиха земята с гнусните си химикали. Едно лято ядохме най-грозните тикви и децата ни умряха. Ние старите, понеже бяхме по-силни, заспахме, и когато се събудихме след дългия си сън бяхме много, много гладни. Изядохме всички патладжани, дълбаехме бледорозови картофи и ги тъпчехме в устите си напра ...
В късният следобед, на едно отминало лято, две 5-годишни дечица седяха едно до друго, на червената синджирена люлка в двора на детската градина. Слънцето се покриваше с пухената завивка на облаците и се подготвяше за своя сън. Люлката спокйно поскърцваше, направлявана от малките крачка на момчето и ...
„Госпожа Емилова предложи вариант за спестяване на разходите. Реши, че трябва да се харчат по-малко пари за разни не съвсем важни неща, като униформи, социални придобивки, банкети, плакати, че даже и за тоалетна хартия. Предложението й се струваше коректна форма за спасяването й от нейната полупасив ...
Понякога копнееш за нещо малко и дребно, а толкова необходимо за душата ти.
Търсиш и ровиш навсякъде, където има искрица надежда да го откриеш.
Понякога си готов света да обърнеш за него, макар да се прокрадва съмнение, че все пак ще го намериш.
Стъпка по стъпка бавно вървиш след него, внимаваш и па ...
Животът е поредица от мигове
всеки следващ - по-неуловим.
съвкупност от съмнения и викове,
които нощем пречат да заспим.
Дълъг низ възходи и падения, ...
Уважаеми български художници,
уважаеми българи творци.
Един (дали Един?), може би някой си Хубен Черкелов, наричащ себе си художник си позволи да нарече наши български художници НЕИСТИНСКИ КЛАСИЦИ, само на основание "успеха" си свой на комерсиален художник, избрал да служи на парите и да си служи с ...
Понякога те обичам толкова много,
че чак се мразя за това.
Понякога се мразя задето се оставих да се влюбя в теб така
толкова силно сякаш когато си мисля за теб и те искам
пареща болка ме пронизва навсякъде, ...
Каква красота, помисли си Васил, гледайки морето и гърдите му се изпълниха с въздух от дълбоката въздишка. Издиша бавно, сякаш искаше с въздуха да излезе и мъката, която се беше загнездила в сърцето. Никога нямаше да е щастлив. Знаеше, че щастието е относително нещо в основата на което стои вътрешни ...
Благодаря ти, любов, че те има
и въпреки всичко остана до мен,
превърна душата ми в рима,
до бяло изчисти кошмарния ден.
Благодаря ти, любов, че ме пазиш, ...
Обади се!
Есен е. Обикновено пълния с играещи деца парк сега е пуст и тих. Вятърът си играе с обагрените във всички нюанси на жълто, кафяво и червено листа.Слънчевите лъчи се процеждат свенливо през клоните на дърветата и се заиграват с падащите листа. Разнася се носталгичен аромат на паднала шума, ...