Виждам луната в небето пълна е пак,
а в сърцето ми е само мрак,
страшно е като те няма,
в душата зее яма.
Сърцето, което в лед е обвито, ...

Хареса ми това, че мога да докосна,
твоята снага да усетя
и до теб да се гушна, когато
всички заспят...
Харесва ми твоята усмивка, ...

Добър вечер, скъпи мой!
Идваш ти, но откъде ли - от съня,
или от моето бълнуване в просъница,
а може би от дивата тъга,
която често ме обзема ...

Самота?
Това е страшно - казвам аз
Това е свобода - отвръщаш ти
Взаимност?
Най-после надежда - казвам аз ...

По пътечката към село
Ежко ходи смело, смело.
Тръгнал е. Решил е сам
градинар да става там.
Да отглежда зеленчуци, ...

Няма да правя драми,
не и този път.
Не се знае въобще дали се въртят около тебе дами,
не си струва за това сълзи от наивност да текат.
Изтъкваш се за голям женкар, ...

Навън отдавна не вали,
а само тихичко капчукът
почуква с тънички игли
по ламарината на пруста.
И вятърът е спрял и не фучи, ...

НЕЗАЛОСТВАНЕ
Как се гонят дните в месеца!...
Празници и делници, сезони...
В таз невъзвратима смесица
старост може би ще ме догони... ...

Снежанка и седемте джуджета
(сатирична адаптация)
Ази съм феятъ нъ ъфтинтичния фулклор Муцъ Ръздуфкътъ. Кацнъх при вази с идинствинътъ цел дъ упрувиргая и дъ зъхвърля у кунтейниръ ониа буклук, с койту ут мухлясъли гудини ви тъпчът ъкълити зъ Снижанкъ и сидимтях джуджетъ. Ни моя дъ търпъ ниправдъ шъ ...

Срещнах едно момиче,
на мен приличаше.
Само я наблюдавах, докато не разбрах,
че тя бе тази,
от която ме бе страх. ...

Безумен е светът -
лъжи,
проклятия щом ражда,
щом болен е
от СПИН, ...

на теб, мамо
От празнотата ти… роди ме нищото,
единствени прибраха ме орлите.
Плът в плътта ти, крадях хищно…
и възкръсвах горе на скалите. ...

Раздяла
Почувства я, нали?
Душата ти опустоши...
Самота,
нямаш глас, ...

Усещане, чувства и мисли
се превръщат във думи.
И опитвайки нещо да кажем,
ние просто във тях се изгубваме.
И затуй, че не сме разбрани, ...

Как искам да ти кажа,
че много те обичам.
Но сякаш сили нямам,
само името ти сричам.
Как искам да кажа, ...

на пукота в камината
дъждът тактува
и пред очите ми
се сипят ноти
като милувки жарки ...

Прошепти ме със дъха си в тишината,
нарисувай ме с изплакана сълза.
Сътвори ме в пъстротата на дъгата,
предай ми част от своята душа.
Пресъздай ме с песента на ветровете, ...

Зима студена. Бури, валежи.
Двама самотници. Плахи копнежи...
Срещи. Надежди. Първи милувки.
Щастие намерено. Страстни целувки...
Есен красива. Листа във позлата. ...

Дали си спомняш, че ти бях съпруга
в онази нощ с атлазени мечти?
Луната беше гола до полуда,
блестяха и пулсираха звезди.
Заливаха ни чувства отлежали... ...

Парламентаристите заседават в Парламента, ние – под кривата круша. Те бяха във ваканция и се изтягаха по световните курорти, ние опъвахме по къра. Всеки според заслугите. Имидж, братче! То и компанията се промени. Василка, оная, дето радееше за вечна дружба с джибутяните (народ в Африка) взе, че зам ...

О, буйна вечер е ненастъпила.
Не можеш ли да си далеч
от моето сърце?
Денят е ведър,
не вещае скръбта, ...

Ето ме!
Пристъпвам бавно в храма на нощта,
облечена в илюзии и мъка.
Държа в ръката пламнала свещта
и нося ти последната заръка. ...

Закуска за шампиони! Да, бе!
Генномодифицирана гранула.
И викат ме с подсвирквания даже.
Но правя се, че не съм чул.
А те, двамина, ще закусват. Топло. ...

Небето беше синьо, синьо. Слънцето грееше и се смееше. В средата на зелена поляна, зайчето разтвори статива си и започна да рисува. Със синьо нарисува небето. С жълто - слънцето, което грее и се смее. В средата - на зелена поляна нарисува зайче, което на разтворен статив рисува синьо небе, слънце, к ...

В памет на Георги Талев
Живя и бори се достойно -
възторжен рицар на честта.
И точно като всички воини
посрещна доблестно смъртта. ...

Черна завист по петите ни.
Светла обич пред очите ни.
Злостна ревност, така безмислена.
Любовта е често лекомислена.
Път напред, гора назад. ...

Играя шах върху гърба на котката
и по-меланхолично е от събота.
Мъжът ми е безделен като утрото,
когато пак забравих печката на четири.
Да пишеш стихове - ...

Донеси ми от вятъра шепот,
укроти ме със устни горещи,
прегърни ме влудяващо с трепет,
вечно жаден за нашите срещи.

Хей, момче, левент си, юначага!
И таз носия колко ти приляга,
че най-напет от всички си на село!
Ей, толкоз хубост ти отде си взело?!
А я ме виж, как лична съм, чевръста ...

Невероятно колко сме бодливи!
Сърцата ни са като игленици,
промушвани от губерки и криви
иглички, и при всяка сричка
при всяка дума, подло изтървана, ...

Гробарят изглажда
чаршафена угар
и колосани гримаси

И тъкмо нещо понаучиш,
и почнеш да разбираш,
поотредиш деца и внуци –
и трябва да умираш.
И с тебе всичко ще умре, ...

Отиде си,
най-малко го очаквах,
а имах нужда от тебе най-голяма.
Отиде си,
напразно беше чакал да порасна, ...

Приказка с неочакван край
Имало нявга в далечна земя
славен юнак с много дълга брада.
Бродил в света и деня, и нощя -
искал да срещне най-страшна ламя. ...