" Мъжките сълзи текат навътре! –
бе писал мой добър приятел.
– Днес трудно е да си мечтател,
но пò – да бъдеш простосмъртен..."
Не го отричам: на осмисляне ...

Понесъл под вежди пожара на залеза,
зелена искрица и дяволски нокът.
Ръцете му – две огромни копани!
- да загребат и дълго да месят тестото,
което набухва под тънката риза ...

В съня ти тихо ще пристигна. Като фея
от приказка вълшебна ще простра ръце
към теб, а ти ще гледаш ме, несмеещ
да се помръднеш. И с трепкащо сърце
със имена безчет ще ме повикаш нямо. ...

В къртичите тунели на отчаянието ми е нужен слепецът -
да ме изведе.
Имам очи - не виждам.
Той няма, но знае.
Орисан да е верен - без очите си... ...

Трима на малката маса седим -
аз, душата жадна и гъстият дим.
Бавно изтича поредният час,
гасне животът на сетния фас.
Две сълзи уиски и бучица лед ...

С прилики, с различия
Най-обичах в тебе
да се сгуша,
вечер, когато се прибирахме,
ти залавяше роман, ...

Два пътя пред мене се вият,
къс и дълъг,
- по кой да вървя?
Две бури във мене бушуват,
вярвай-не вярвай, ...

Виждам те в тъмнината как се криеш зад дърветата. Чувам как дишаш тежко, сякаш пронизан от нож. Търсех те да ти помогна, но така и не те открих. Ти имаше нужда от помощ, но се скри и аз не успях да те видя отново. Пак отидох при нашето езерце и мечтаех над него. Виждах в него как двамата танцуваме с ...

Отвори с мъка очи. Някаква силна светлина го заслепи. Миришеше на нещо умряло. И разлагащо се. Когато се опита да помръдне, усети, че е завързан. Наведе глава, за да погледне и някаква ужасна болка го преряза през тила. Миришеше му на кръв. Собствената му кръв. Усещаше главата си мокра от кръвта си. ...

Не, недей! Не тръгвай! Остани!
Уморих се от самотни празни дни…
Не, недей! Не се обръщай! Забрави!
Спомените в миналото остави…
Не, недей! Не казвай нищо! Замълчи! ...

ЕСЕН В ГОРАТА
Дойде ли този сезон шарен,
Вълкът става много коварен.
Мечката бързо заспива,
а катеричката жълъди събира. ...

(посветено)
Леглото ти е мръсно от въздишки,
самотни като просяка пред ЦУМ.
Премяташ стари пожълтели книжки,
а краят на нощта белее вън... ...

В следващата стая живее Гала, студентка по медицина. Най-малко от пет години се подвизава из общежитието с намерение все някога да завърши. Отношенията ми с Гала са досадно свойски: Например тя постоянно ми досажда с разни молби за някои дребни услуги; малко кафе, де би да имаш; една цигара и т.н. Е ...

Толкова много любов
В малката
светлоцветна вселена
Залязва небето
и е бистра земята ...

Очите ми - изпепелени
криле на еднорог,
отново дирят в мен без мене
и Сатана, и Бог.
Разкъсват миглите ми време ...

Жадуване за среща и мечтание,
предчувстване, очакване, желание...
Природа, слънце, птички и милувки...
Малинки, грозде, галене, целувки...
Разбиране, шегички, нежни чувства, ...

Червената шапчица и Вълка
(сатирична адаптация)
Здравейте, мушмуроци, от една до сто години! Пак съм аз - феята на автентичния фолклор - Муца Раздувката. Ето ме бе, цяла-целеничка съм пред вас! Хайде, избършете си сълзичките, изсекнете си нослетата и ококорете оченцата, щото почвам истинската приказ ...

Сивият и скучен делничен следобед бавно се изнизваше. Лятната ваканция си отиваше, а след нея идваха досадните уроци и задължения. През лятото работех в компютърен клуб. През този сезон заведението не се радваше на много посетители, но бях доволен от заплащането, което ми даваха.
Един ден лениво поч ...

Така ме е стегнало нещо за гушата...
Иде ми като вълчица да завия.
Луната - и тя си облещила мутрата.
Клюкарка стара, не мога да се скрия.
Вече колко години ме дебне, наднича, ...

Като тръсната пепел във мивка
и животът се стича в канала,
закопнял за последна усмивка,
устни нечии здраво грабнàла...
От угарка горчива катранена ...

Ех, Боже, Боже,
и така може...
С цяла ръка
съм давала вот
на депутатите - ...

> Безмълвна, нощта се отпуска
>
> като младо момиче в очите ти…
>
> Плахо рисувам те в мислите. ...

И тъй, каквото беше - беше.
Животът, отпуската – свърши.
Събираме си партакешите,
мечти и спомени – и вкъщи.
– Но там е тъмно! ...

А ето, че се стъмва, няма как…
Небето за почивка се оттегля
от тъжния си, ежедневен кръговрат.
Една звезда игриво го замерва
със лъч надежда, че от утре, може би, ...

Световни сили
Стоя пред глобуса и бавно го въртя,
обикалям от страна на страна,
световни сили има по света
и ще ви ги опиша една по една: ...

Господин L. се наслаждава на своето мъдро око,
а Пийт – на младото си лице,
Господин L. чете класическа литература в малките
часове на нощта, точно преди да се родят големите,
Пийт се затруднява да чете по-рано ...

Студена, тиха, кристална тишина. Цигарен дим. Театър.Тази вечер няма звезди и съм тъжна. Липсваш ми, ужасно много. Измислих те, а после измислих и себе си и ме заболя. Мечти. Разочарование. Страх. Кратка емоция. Само миг, а после цяла вечност заблуда. Време.Часовник. Илюзия. И страх. Ужасно се страх ...

Върви си ти безбожно заслепена.
Не се нуждая от празната любов.
Върви ти по пътя мрачен,
не се обръщай веч за спомен.
Върви си, но не ме забравяй, ...

Щипка любов, щипка невинност, щипка мечти.
Моля те, изпусни подправката сълзи!
Да се почувствам в Рая щастливката,
не на този Дявол придобивката...
Изгубена... Искаща две нежни длани! ...

Тази сутрин Гьорги стана рано, за да погледа мурафета пред банката. Той се сля с тълпата и наред с другите започна да спори. Когато всичко свърши, тръгна към къщи. Мина по малкия сокак, настрани от Узунчаршъ. Спомни си, че навремето тук беше обущарницата на Колю Чизмара (К. Честименски). Минаваше се ...

Приятелю,
Очевидно, балансите между "искам" и "мога", между "трябва" и "правя", между "ще стане" и "не стана", между "сега" и "после", между "мое" и "за другите", между "деня" и "нощта", между "имам" и "нямам" и т.н. са силно нарушавани в едната или в другата посока не само при мен.
Но също така оче ...

Не ти вярвам... вече не!
Достатъчно с театъра - добро разиграване.
Аз страдам като излъгано дете,
в едно житейско предаване.
Сменяш същността си, както дрехите, ...

На лов за хищници
Спри се, Лакомнико, похапни си
от моята кървяща плът,
ела - доволно насити се!
Защо да чакаш следващ път? ...