Мартенички
Мартенички бели,
бели и червени.
Колко сте красиви,
весели, засмени. ...

Душата ми е бяла птица,
разперила криле в нощта.
И в полет, тази дивна жрица,
мечтае пак за вечността.
За тази вечност, във която ...

Щастието се поражда
когато ти е весело, нали?
Щастието в теб се ражда,
щом си с приятели добри!
Винаги ти трябва някой, ...

... Прибирах се по "Солунска" към работата в обедната почивка, заръфал дежурната за това време на деня баничка.
След сухото тестено изделие дюшеш щеше да ми дойде едно безалкохолно, ей!
И сякаш самия Господ Бог простря над мен ръка...
Както си вървях надолу към "Графа", пред мен изневиделица изникна ...

Когато мисля
за теб,
нозете ми
се отлепят
от земята, ...

В живота няма правила,
щом става дума за това -
двама да се обичат
и в любов да се вричат!
Щастието им да е взаимно ...

Юлето & Канибал
Накипрена, със розов сутиен,
пристъпя Баба Марта и се смее.
По нейния разкошен слънчев тен
един синигер романтично пее. ...

Искате ли да ви разкажа как един град уби лудостта си? Обърках ли ви? Аз съм объркана също.
Това се случи на 19-и февруари. Честваха се 137 години от смъртта на Апостола - Васил Левски. Тържеството на площада беше страхотно. Купища хора: стари, млади, щастливи, луди... Изправени най-отпред стояха на ...

Срамната история
(приказка четвърта)
И тази вечер започна като всяка друга напоследък. Първо се спусна тихичко синкав сумрак над гората, който умири горските птички, даде начален тласък на пчеличките да се прибират по кошерите, че утре пак работа ги чака, шмугна се в дупки и хралупки да изрита навън ...

Виртуалният свят на компютрите
Кутия, купчина желязо и пластмаса, множество кабели... и всичко това, равняващо се на човешки ум ?! Компютърът...
Всеки втори си има такъв "приятел" у дома, който понякога ти прави услуга, улеснява ти живота, но какво става, ако услугата е "мечешка"?Та тази кутия няма ...

Бачковският водопад
Бачково! Бачковски манастир! Имена, които завинаги ще останат в сърцето ми, като места пленяващи със своята красота! Бачковският манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир. В манастира се намира една от чудотворните икони. Храмът и околността са извес ...

СЕЯЧ
Белосаната къщичка на дядо Иван Беляковски плуваше като кораб бял и пореше морето на синьото бездънно небе в пролетния следобед. Скупчени до нея, обхванати от някаква необуздана лудост, кълбяха разцъфналите си корони млади овошки с варосани дънери. Свежа трева, неукрепнала още, като зеленото в ...

Посрещни ме отново в нощта –
неизречени думи приканват
на прощална вечеря страстта,
незапалени свещи догарят.
Прегърни ме отново в съня – ...

Прераждане
Изсипва се от облака дъжда,
посипва ми косите - свеж и хладен,
и сякаш в миг дъждовната вода
превръща се във бяла морска пяна. ...

Къде съм... сърцето ще ти каже.
Коя съм аз... ти сам ще разбереш.
В теб влюбих се отдавна,
ти оказа се късмет.
Щастливец в този си живот, ...

Жега.
Просмуква леглото ми,
въглени лазят по кожата,
черни и гладни,
по-гладни от ято ...

Тази сутрин Баба Марта,
празнично засмяна,
много рано стана.
С бяла пролетна метла
измете облаците зли, ...

Навярно ме обичаш и затова си отиваш!
(На Игн.)
Навярно забравих да пиша
и с нищо обсипа ме ти…
Навярно забравих да дишам, ...

Обичам да мечтая, обичам мечтите.
Мечтаейки, по-бързо отминават дните.
Обичам да мечтая и мечтая да обичам.
Обичам ли - сияя, обичам да обичам.
Мразя те силно, мразя жените. ...

Стъпките ти отекват по мокрите капчуци,
разпилявайки думите, които помнех за обичане.
Но от толкова чакане, повярвах на заблудата,
че ще се върнеш... отново по съмване...
за да мога да усетя близостта ти, ...

Луната пъстроока свети,
а спят и будните поети.
Напевно тиха е нощта.
Потънало е в мрак градчето.
Звездите само бдят... ...

Пеперудите летят към светлината
Там изгарят им крилата
В огъня умира красотата
От огъня се ражда топлината
Какво се случва с тези пеперуди ...

КАК
Как да забравя ръцете, които ме милват?
Как да забравя очите, вперени в мен?..
Как да забравя раздялата – болката дива?
Как да забравя теб? И първия ден...

Мартеничка - червено с бяло -
Аз ви подарявам в този час,
Радост ви желая, слънце засияло,
Трудът удоволствие да е за вас!
Ей кокичето звъни с камбанка, ...

Потънах във нищото...
Разпаднах се цялата...
Превърнах се в малки частици от прах.
Подухна ветрецът
и ме пръсна в забравата... ...

Прекрасно е утрото след черния залез,
грешно е, че остават белези в сърцето.
Ветровете идват от други посоки,
пролетни кичури рисуваха по лицето...
Небето и морето се помириха, ...

измръзнал сезон
недокоснати клони
сияние спи
.
. ...

Допир подир допир,
полъх – тръпка след това,
Времето полита като пясък,
настръхнали в очакване
са всичките ми сетива... ...

С мартеници вас, приятели, закичвам
Ще те закича с бял конец -
той символ е на дълголетие...
Животът ти - красив да е като венец!
Изпълнен с радост и великолепие! ...

Животът ми, колко пъти, на косъм висял е
и щастието е също висяло,
колко пъти любовта ми там се е хващала,
като косъм е и здравето изтъняло,
нервите ще се скъсат износени, ...

По завоите на времето диша любовта.
Криейки се от света, тя дебне хората,
докато не ги връхлети и разтърси.
По пътищата към другия има хиляди
дупки-страхове, ...

Lifehouse - Everything
Find me here,
and speak to me.
I want to feel you,
I need to hear you. ...

Този мартенски ден беше слънчев. В девическото училище имаше много народ. Учениците, пъстро облечени, държаха в ръцете си цветя и чакаха с нетърпение чудото, което щеше да стане. Негово Преосвещенство Пинарет с клира, облечен в служебните си одежди, след свършване на Божествената служба, пристигна. ...

Много се радвам, че Ивалинка е запазила нещата от преди години и сега чета, и ми е весело, като си припомням бисерите. В друго писмо, което съм писала преди да гушне босилека Маноло (съпруга на Мария Луйса с канарчето Коко – онзи, дето се удави в двете капки вода в лейката).
Пиша аз:
“Ивалинче, днес ...

Учителките на дъщеря ми от детската градина бяха извели група деца в парка – да отпразнуват първи Юни. С брат ми седяхме в едно кафене близо до люлките и си говорехме за разни скучни теми, неповлияни от сияещата магия на празника. Звукът на детски крачета, бягащи по тревата, не достигаше до нас през ...