Полужива
Лудост е душата да мълчи,
когато да крещи нямо иска...
С нокти се пробива, но раните си, за да задържи,
да не изгуби кръвта си се стиска... ...

Намразих себе си заради теб и сто пъти в мълчание се давех.
Умирах, раждах се, мъчех се да бъда пак човек, но болката душата ми разяде.
Какво бе ти? Какво бях аз? Една игра? Една измама?
Илюзия беше и съня, а любовта потъна в забрава.
А приятелите ми къде са? До един сега ги няма. Далеч. Гледайки та ...

ТЪРСЕЩИЯ
"Постави, Господи, стража на устата ми"
Пс. 140 : 3
"Защото ако нашето сърце ни осъжда, колко повече Бог, понеже Той е по-голям..."
Йоана, I Посл. 3 : 20 ...

Ти слънцето си в моята душа,
за мене си една-единствена.
Внасяш радост ти в моя ден,
въпреки че аз съм още тъй зелен.
И когато видя твоето лице, ...

Ах, розата ти е така красива!
Ах, розата ти е направо славна!
И герберът ми също си го бива -
застанал във ерекция отдавна!
Щом дойдеш ти, за обич закопняла, ...

Зеленина, полета, цветове,
забравям всички грехове.
Сини облаци, море,
красотата е навсякъде.
Но душата моя не е това, ...

Заставаш срещу мен и с поглед спираш моето дишане...
Гледам очите ти изгарящи и неволно ръка към теб протягам.
Отдавам се на спомени, които ме тласкат към неразумно мислене.
За първи път без преграда между нас, искам, но не мога да избягам...
А зная, че не бива да съм с теб сега, но как напред да пр ...

На Ася
Приятелко, къде вървиш,
защо се криеш и не пишеш,
за нещо себе си виниш
и се намираш в послеписа. ...

НЕЗАВЪРШЕНО
В очакване минават дните ми.
В очакване на нещо хубаво,
което моето сърце за кратко бе открило,
което устните за миг докоснаха, ...

За Смъртта...
"... Страната неоткрита, от която не се е върнал
никой пътник още..." - "Хамлет" - Шекспир
Смъртта е спалня... Влизаме да спим...
В Живота ни е сложена накрая, ...

Ако не те бях срещналa,
не бих моглa, дори да предположа,
колко прекрасен е всъщност животът.
И ако не те бях докосналa,
не бих моглa да знам ...

Ако можех като птица да летя и да те следвам,
в мислите ми нямаше да бъдеш ден и нощ...
Ако можех като слънчев лъч да те докосвам,
в сънищата ми не би бил всяка нощ...
Ако можех като морската вълна да те усещам, ...

Тази сигурност
e толкова фатална -
преоблича смешно
даже съвестта...
Лъжем се, ...

подтичват вестници по празни булеварди...
реки помитат клони уморени...
изровени човешки айсберги
крещят на ум -
разкош ли е гласа ...

"Във виното е истината" - казват,
но мисля, че не е така.
Най-истинската истина показва
най-тъжната и мъничка сълза.
Затуй, като ме гледаш във очите ...

Дописване на повестта
(по Ат.Далчев)
(посветено на моя приятел Жани)
През двадесет и пета,
написа ти, поете, ...

Съдбата с тебе, знам, отново ще ме срещне.
Съдба горчива, от любовта неизживяна,
и пак във твоите прегръдки ще поискам
аз цял живот да си остана.
Защо ли има дни на радост и тъга? ...

НЕ ПЛАЧА
Денят смени отдавна своята премяна.
Болезнено, но нежно сплете пръсти с нощта.
Сега седя самотно, но не в сълзи обляна,
а в мисли за живота, за любовта. ...

,,Никога” изречено с тежест, с лекота съдбата го обръща, ,,вечно” да наднича в теб (да бъде вятър, разнасящ семената на чувства и огън, разпалващ всичко помежду им, сушеви години и порой от мъки със заслон от грижи) но с една надежда - да пребъда утре, със сила обратна и никога да пребъде!!!!!!!!
Ми ...

Живях си аз
В плен на страх
Изникна ти и пролях аз куп сълзи
За какво се вмъкна ти
в сърцето ми ...

Заспивам под очите ти.
В недрата им.
Дълбоко, до
ранената ти същност.
Във огнено са ...

Пропукана тишина
В мига, когато
тишината се пропука
и писъкът от самотата
счупи огледалото ...

Тази, която от живота всичко ще взима,
тази, която всеки, когото поиска, ще има.
И вечер ще плаче докато заспи...
Тази, която непрекъснато ще се доказва,
тази, която с агресия и нежност ще омайва. ...

Животът ни затвори в прашен бит,
ограби ни мечтите и простора.
Сега сме тихи, скромни и добри,
но мислите с душите ни все спорят.
Уж всичко у дома ни е наред, ...

Тая заран в ракитака
Щъркелчо със клюн затрака.
Крачи горд и важен,
огладнял е много даже...
Търси той закуска - ...

Красиви очи, очи и сълзи.
Празни души, пробити - боли.
Самотата гори, отвътре гори,
отвътре кърви, ужасно кърви!
Жестоки игри, ножът блести, ...

Чудя се дали отново да заплача,
или отново сама да си закрача?!
Сама, но всъщност сред тълпа от хора...
Сама сред толкова отрова...
И пак се чудя колко ли са тези като мен, ...

Откраднат миг от съдбата, затихнала буря в мрака...
Онзи полъх ме накара да живея, за да заровя пръсти в твоите коси.
Когато ми обърнеш гръб, да мога да плача от радост, защото те обичам.
И след това да открия смисъла в друг образ...

Татко, мили татко,
годините минават безспирно,
от мен не чу "Обичам те, силно"!
Не знам защо не мога да го изрека,
ала ти всичко даде ми на света! ...

Спиш, малка моя, и се усмихваш в съня си.
Когато се ражда човек, в онзи кратък миг на първия му вик, на първата глътка въздух, при него слиза красавица неземна. Трудно е да се опише хубостта и с думи, защото е събрала в себе си всички прелести на природата. И бистрата вода, и сочните земни плодове, ...

Вървя – не, тичам
по алея от отровни мечти
и думи изгубени сричам,
а от буквите ме боли.
Дъждът ме бие жестоко ...

Сега ще ви разкажа една история. Историята на една капка вода. Не си мислете, че този разказ е като другите - не! По-различен е, защото тази капка съм аз.
Преди много, много време аз и сестра ми тръгнахме от сладководните води на една река. Не си спомням къде сме били преди това, защото ние, капките ...

Ти знаеш ли, любими мой,
за тебе как копнея аз
и как желая в този час
животът ми да бъде твой!
Когато в теб се влюбих, ...

Повдигай ми, ветре, полите,
та трън да им стана в очите
на всички онези жени -
ревниви до лудост дори.
Повдигай ги, ветре, нагоре, ...

Уморени са надеждите
от съмнения и истини.
Отмалели са от полети
и нямат сили за мечти.
Разкъсани от болка, ...

Бе черен ден и дъжд валеше.
Както в нашите очи.
Изпращахме с болки и корежи приятел към вечните му дни.
Не ще го видим вече, знаехме и повтаряхме това.
Защо животът ни изпрати тази болка и тъга? ...

Пролетно и тъжно ми е днес.
Репетицията свърши -
пробен срок
на неразумните ми чувства.
А безпомощната моя нежност ...

По пътя към дома Даниел размишлява дълго върху чутото от своята нова приятелка. Той постоянно си представяше образа й пред него. Нещо в сърцето му трепереше, разпъпваше се нова любов. Блясъкът в очите му гореше за нея, тя предизвикваше всяка една негова усмивка. Търкаляше се из мислите му и това му ...

Душата си в клетка
с катинар заключих аз,
извадих листа и направих сметка,
чертата теглих и осъзнах :
пропилях живота си за чужди идеали, ...

о с е м
чуваш ли
писъка на влака
минаващ през мен
осъзнаваш ли съскането ...