Сама отново в стаята стоя,
сълзи обсипват моето лице,
ръце протягам да те намеря в мрака,
ала празни си остават те.
Към небето поглед пак отправям и ...

Неподлежащо на определие стенание на влюбена душа...
Потресаващо е, когато животът те изправи пред врата, която никога повече не би искал да отвориш. Стоиш пред нея, гледаш табелката и чувстваш как душата ти те тегли навътре към познатата опустошителна буря, а разумът ти припомня за цялото страдание ...

СЪДБА
Този път аз разтварям сърцето си,
не за обич, пълна с лъжа.
Този път аз отключвам вратата,
не за теб, а за мойта съдба. ...

ЛОДКА В ОКЕАНА
Животът ми е
лодка в океана
и люшка се от сутринта
до здрач, ...

Обичам мълчаливите мъже,
които с малко казват много,
вървят без страх над пропаст по въже,
с очи от лумнали огньове...
В душите им - поникнали цветя, ...

Към себе си вървя притихнала,
не огнена или пък вихрена,
вървя от началото на края,
сатенено стъпвам по пътя в безкрая.
С теменужен воал е покрито лицето ми ...

Падаха убити дните...
Вчера, днес, може би утре...
Спусках се по снежна писта...
Слалом със препятсвия ли...
И за скоростност ли... о, не, не... ...

Молея те, не ме обичай
и недей за любов да ми шептиш,
а дари ме с малко нежност,
без да ме залъгваш ти.
Люби ме страстно и със плам, ...

Здрачава се. Звездите се
оглеждат в нейните очи, когато
от изток Луната наедрява.
Прилично на човешките съдби
поемат заедно по нощното небе. ...

Oт теб се страхувамe
постоянно,
с нас ти вървиш
непрестанно!...
Ти ни вземаш ...

На дъното на тъмната ми стая
Стени разплакани крещят
От ужас
Тихо се спотайват тайните ми
Принудени ...

Ковадис
В пустиня яхнал стара камила,
стара камила с гърбица крива.
Камилата ми се казва Ковадис
и заедно търсим оазис. ...

И в средата на нощта
будя се със мисълта
за теб, потънала цяла
в аромата ти и вяла,
лика и устните твои ...

ПОСЛУШНА КОЛА
Вече имам си кола.
Тя на татко е била.
Подари ми я и аз
карам си я всеки час. ...

Музика от любов
се рее в душата ми.
И бели гълъби - спомени
прелитат в моите дни.
Паднаха завесите на сърцето ми ...

И тъй прекрасна появи се,
така нежна, мила и добра,
сред жалките ми спомени за хора открои се,
невярвайки, че с теб събра ме думата съдба.
Ти си адски мила и добра със мене, ...

Искаш нежност? - нима
тя ще ти помогне да станеш по-силна?
Искаш обич? - момиче, осъзнай се,
няма нищо в тази наша обич.
Искаш вяра? - отново грешка, ...

Впива се нежно самотата остра. Попи пак... мастилото по белия лист. Остави пак един свят на загатки безлюден. Чакащ трептяща топлина, една червенина, едно потрепване. Краят на приказката, далеч не близък с реалността. Той я целуна и си замина...

Затяга ме за гърлото невидимо въже,
а корабът спокойно се дави в плитчините.
Глупак си, капитане! Осинови мъжете,
които мразят отказ и никога не питат.
Напълно си раздадох и празната взаимност. ...

* * *
Животът ми - "небостъргач" е,
а аз, нищожен, гледам от основите...
Величествен, студен, като палач е,
събрал, на хората тревогите... ...

Годишнина. За кой пореден път...
Цветята от предишната умряха
само след ден. Погуби ги грехът
на мислите, които в мен валяха.
Несресана съм... Даже нямам грим... ...

Защо ли не плачем,
когато умираме?!
Защо ли не помним,
когато се раждаме?
Боли ли? ...

Февруарското слънце
пръска топли лъчи.
Под снега всяко зрънце
спотаено мълчи.
Топлинката поглъща ...

Изгубени
Нека в междупространства се ширим!
Нека волност от нас да струи!
Да оставяме топли по пясъка дири,
да мажем с летни и морски бои! ...

. . .
Дълго слънцето мъкна на гръб,
а животът се свечерява.
Връстник съм на самотата
и на вкоренените си ...

Бавно ме убиваш - мен и любовта,
сякаш си забравил нашата мечта,
сякаш си оставил мен и любовта,
да чакаме във ъгъла - да чакаме смъртта...
Тръпки ме побиват, лед, студенина... ...

Средата на януари е. Чета писмото Ви, Николас, а свещта прокапа върху него. Като сълза. И после се втърди. Като печат. Като спомен. Като оставане. Отгоре му. Като сърцето ми към Вас. Жадно за напояване. Николас...
Казвате, че съпругата Ви се е разболяла, но ще се оправи. Да, хубаво е това. Навярно е ...

Таня слезе от колата и влезе в сградата. Беше вечерта на 14 февруари, Свети Валентин. Трябваше да се събира с класа си но в последния момент реши да се събере с класа на най-добрата си приятелка. Когато слезе по стълбите, миризмата на цигарен дим, шумна музика и виковете напомняха, че не се празнува ...

Прехвърча смс - искрица,
да слее се в човечен плам,
за няколко оставени дечица,
сами във тъмното, далече там...
И всеки лев е глътка обич, ...

Пристъпи бавно и чаровно,
с усмивка грейнала в захлас.
Изрече словото любовно,
с треперещ и пресипнал глас.
Червена роза ми поднесе, ...

Мразя те!
Ти ми разби сърцето!
Мразя те!
Изневерил си не веднъж и когато разбрах, се срина върху мене небето!
Мразя те! ...