Сърцето ми отново е разбито...
Колко изтъркано и сбито...
Беше превзето без секунда съпротива
нямаше враг, не беше нужна сила...
Едни невинни, детски чисти думи ...

Иска ми се да не беше сън...
В онзи сън когато те прегръщах.
Иска ми се да беше тук.
В онзи сън когато те
целувах.

Съдбоносен ден – за теб и мен.
Изгорени от лъжи,
търсим малко истини
в свят от илюзии.
Плачеща самота ...

Корона от цветя
украсява моята съдба.
Диамантен блясък
заслепява очите ми с пясък.
Златната лъжа ...

Погубвай с моите непрочетени писма
в зимната лъжа
тъгата във всяка нотка от самота.
Подкупи нощта,
за да бъде съпричастна в любовта. ...

както бряг постеща вълна,
така и ние с теб посрещнахме любовта...
но любовта си отиде далече от нас...
и сега празна дупка зее
помежду ни... ...

В ноща, самотна, свещ запалих.
Помолих се да те забравя,
Но в пламъка лицето ти видях.
Изпитах ярост, болка, страх.
Разбрах, че в мислите ми ще живееш ...

Разминахме се днес отново -
нямаше ни поздрав, нито поглед.
Не е за първи път, нищо ново.
Разтопи се спомена като че е от лед.
До скоро влюбени един във друг, ала сега ...

Дълго лутах се в празната стая,
която той ми построи.
Палех си цигара след цигара,
докато разглеждах белите стени.
За мене те бяха красиви, ...

Седя сама и мисля си за утре
и нещо страшно ме гризе отвътре
сякаш нещо лошо ще се случи...
И ето, чувам гарвани да грачат.
Оплакват не смърт, а нечия изгубена любов, ...

Посветено на ....
Самотен можеш да бъдеш и без да си сам
Две близки думи, а пък с различен смисъл.
Може да си самотен дори и сред тълпа,
дори сред "приятели", дори сред близки. ...

Здравей, любов, защо се връщаш пак при мен
и как изобщо ме намери, и как посмя, кажи!
Не помниш ли, че те изпратих в онзи летен ден,
изпратих те далеч от моя свят?
Не съм те канила да идваш. ...

Върви си сега,
докато е още рано.
Какво се чудиш!? Ти ме научи така -
да мисля за собственото си удовлетворение.
Върви си гузен, неканен. ...

Спомен
Беше вечер,
тиха, безлюдна, мълчалива,
но в гората клоните шептяха.
Заслушан бях, замислен, ...

Самота
Страх отминал в тишината.
Без път вървиш във мрака.
Кървав прах в далечината,
нашепва за усмивки в здрача. ...

Аз и ти
Сълза, обгърната от тъма и тишина.
Есен отминаваща и вятър от листа.
Търсиш, прокълнат отдавна, обичта
със лице, непознало топлината на... ...

Сама ( На Силвия )
И последния приятел си замина,
а вяра толкова му имах аз.
Как сега ще го отмина,
без да чуя топлия му глас?! ...

ЛЮБОВТА
Мечти, сълзи и спомен,
нима това е любовта?
А чувствата отиват си като изгонени -
тъга, надежди, самота... ...

Навред намръщени лица
и пълни пейки със младежи.
По улиците хората вървят,
унесени във своите копнежи.
Навред разперени ръце ...

Обзета до полуда от страстта,
изтръгвам своето стенание-
при допира на нашите тела
откривам твоето очарование.
Над нас се спуска приказно нощта, ...

Помниш ли как стояхме на ръба на брега,
вечерта в която нежно те докоснах,
прегърнах те,а ти стоеше тъжна,
тогава за миг засия.
Очите ти светнаха като фенер в тъмнината, ...

Нощта е къса като дъх
и дълга като вик –
жена, която трудно ражда
ден.
Пламък пробляснал над вода: ...

Коледа,коледа!
Christmass, Christmass!
Отново идваш ти!
You are coming again!
Но за осми път във Либия! ...

Хей,барман,
утре сме в Европа,
налей от наш'та,
върлата ракия.
Ще се напием, ...

Помниш ли,
беше свежа пролет.
Ти гнездеше
и садеше бостаня,
разгорещи се, ...

Вървя си бавно аз и минавам всеки храст.
Унесен от аромата на цветята
се загубвам в гората.
Студ, мрак и страх сковават ми душата
и се крия в тъмнотата. ...

Всички погледи впиват се в мене
и изливам с ръка смелостта си,
по която подхлъзват се дните ми
от сервирани жалки наивности.
Колко пъти изтръгвах сърцето си ...

Случи се така,
че ми показа,
като цяла,
много фино и невинно,
своята душа, ...

Сълзи
Босите крачета вървяха по нажежения паваж.
Ха! Парченце шоколад! Не, това само е мираж!
Опаковката е празна, детското стомахче – също.
Дори сълзите не искат да тръгнат както за децата е присъщо. ...

Святата и Чиста Коледа дойде...
Тази година бавно изминава...
Бог знае колко трудна тя бе...
Но Надежда в сърцата остава...
Улиците - пак измамно светли... ...

В недрата на приказния Хеликон
докосна струните на свойта лира
с пръсти нежни слънчевия Аполон
и планината сякаш запулсира.
Тихо, като пеперуда сред цветя, ...

Имам няколко въпроса
който може нека да ми отговори,
пак си блъскам малката главица
с тема пъстра като нашенеца.
Казват че ни канят във Европа, ...

Тяло беэ душа, обвито от тъга. Студено е като смъртта. Крие се в нощта и дебне нечия съдба. От греха направено, от Бога эабравено, в тайна эабулено, беэ лик е то иэгубено. Търси път към иэбавление, эа да намери помирение. Шепне тихите слова и търси те в нощта. А ти, така ефирна и красива, смутена го ...

Капка
От дълбоката вода, на безименна река,
глухо се дочуха тез слова.
За гнездо.
Уютно като скъсано крило. ...

Един ден той излезе и тръгна по една улица. Дори краят й не се виждаше.
Докато вървеше размишлявше за нещата от живота, нещата, които ценим или недооценяваме. Около себе си виждаше много хора, които се радваха на хубавия ден, говореха и се смееха с приятели. Тои се чудеше кое е това нещо, което ги к ...