Poetry by contemporary authors
Просто падане 🇧🇬
дето вдигнаха взора ми твърде високо.
Боса ходя по тръни във сухо поле
и грижливо избирам посока.
Профучават забързани много лица, ...
Душа назаем 🇧🇬
и се превръщат в празни будоари.
По чашите разлива се тъга,
самотни дни из пустите тротоари.
И чувствата изстиват във съня, ...
Прости истини 🇧🇬
Живея в чудни светове.
Когато се завърна вечер,
пред дворчето брезички две
разбридат залеза далечен, ...
В скоби. Искам те(б) 🇧🇬
(Освен да ме обичаш.)
(Да ми позволиш да те обичам.)
(Да усещам, че ме искаш.)
(Да ме желаеш.) ...
Неназована 🇧🇬
Или чувстваш несправедливо това,
сякаш нищо друго освен името ми може да ме побере.
Изписвана като молитва, отразено мечтание,
дълго сдържано заклинание. ...
Душа не трае 🇧🇬
И аз кат вазе кръв ми се пролива.
За таз родина мила,гдето я всеки
граби и не жали.
За туй ли с кръвта си млада, ...
Но́щем в Пустинята... 🇧🇬
„Пустиня“ е и нещо друго
освен самотен необят!...
А вятърът е със заслуга
за този фантастичен свят!... ...
Обич 🇧🇬
Родопа виж, виж Пирина!
Целебен въздух всеки ден!
Един миг в една градина!
В радостта кипи покоя! ...
Питане 🇧🇬
дали е със смисъл и има ли ритъм?
И тихо се вайкам, отчаяно питам –
дали е реален, дали е заблуда?
Отказвам! Да мисля – не искам, не мога; ...
Буркан с целувки 🇧🇬
Те разпилени по пода лежат.
Пипам с ръчичките моите бузки,
пръстчета малки сълзички горят.
Ето че мама отново прегръща ...
... 🇧🇬
не е въпрос на злост,
ни личностен разпад.
Виновен бе дъждът,
вървеше по петите ми, ...
Рефрен 🇧🇬
изсмяла се в лицето му,
отплеснала юмрук –
окрилена с дръзновение,
потръпващо вълнение, ...
Битка на титани 🇧🇬
да смачка брега, да го прегази.
Отпорът е жесток. С твърда гръд
на удара с удар отговаря брегът.
От сблъсъка титаничен вълните отскачат, ...
Боли ... 🇧🇬
се блъскат в душата пробита.
Трепери сърцето ми, скита само,
забрави за огън да пита.
Прозорците няма да счупи смеха. ...
Топлина 🇧🇬
Усещам твойта топлина.
Топлина на ласка и на обич,
Обзела вече моята душа.
Дните по един се нижат, ...
Цяла щайга рози 🇧🇬
на лунна светлина брах альх роз.
Ми тъй де, в джоба нямам кьорав грош.
Поетът често движи гол и бос.
Наскубах доста. Вай! Бодли, бодли, ...
Споделена тишина... 🇧🇬
вече не може да се отрече…
Сърцата просто в едно се сглобиха-
Мълчанието в ноти и шепоти пречупи се.
Открива щастието в цвета на гласа ти, ...