Poetry by contemporary authors
Грях 🇧🇬
Цицерон
Защо с дланите си стискам шепот,
а очите ми потъват в леност?
Шегите ги притискам с пясък, ...
Експеримент 🇧🇬
Отворих прозореца,
градът нахлу
в стаята ми –
замириса на бензин. ...
Зенит щом има, има и надир 🇧🇬
Очите ни все гледат към небето,
за клетва, жалба, или благослов.
От немощния старец до детето,
да върже люлка, или за покров. ...
В хаоса на времето 🇧🇬
под калната, рохкава почва.
Където светът, където стихът
в химерното ,,утре’’ се вкопчват.
Където отмъквам току от Къделята ...
Писна ми 🇧🇬
Маски без приличие
Уморяваше ме това.
Уморяващи хора
Фалшиви усмивки. ...
Идвам за теб 🇧🇬
Без милост стрелям с лазерна стрела.
Повеждам кораба към цел и устремена,
с приятел верен е красива таз съдба...
Sober
Don't remember. You taught me to cry.
Did I have eyes to adore
the sunrise, dusk and the sky?
Was there sun? I don't know. ...
Сърцето излекувай в любов... 🇧🇬
вземи само уроците от тях,
погледни светлината как те обича,
протегне ръка, обичай и ти...
Върни се когато беше дете. ...
Себераздаване 🇧🇬
Това ми е вродено в кръвта,
винаги ми носи наслада
и успокоява моята душа.
Обичам Мечти да дарявам ...
На Артибалт, с любов ! 🇧🇬
...
Беше мъничко кутре
с вирнато носле,
дъвчи, дърпа к'вото ще, ...
Надежда 🇧🇬
стига ми това, което ми предлагаш.
На любов от теб не се надявам,
а с поглед, жест отново ме пленяваш.
Държах надеждата затикана на тъмно, ...
Надежда 🇧🇬
с една, едничка, мъничка торбичка.
Ще сложа в нея всеки топъл залез,
погалил нежно моите страни.
Ще пъхна вътре и доброто ...
Без заглавие 🇧🇬
овдовя планината и тате.
Есен идваше – тиха, с премяна,
от която измръзват крилата.
На сирак онзи миг заприлича ...
Пръстите 🇧🇬
и с всеки правя по нещо:
с кутрето си чистя носа
и си чеша ухото.
Безименият е украсен ...
Въпросът?... 🇧🇬
Не можем да се спрем
от Страстите си гонени
и как да разберем –
Въртежът на сезоните... ...
Вместо зародиш 🇧🇬
заема едно точно определено място
вътре в теб.
И расте. Като зародиш.
Точно там. ...
Не казвай „Не мога“ 🇧🇬
едно от тях е да не казвам „не мога“.
Това се превърна в житейска съдба
и винаги си казвам „мога“
Това ме нахъсва, дава ми стимул, ...
Тишина с часовников механизъм 🇧🇬
заровихме стъпките,
под дъждовната шатра
на есенни станове.
Зреят лилии бели, ...
Без гравитация... 🇧🇬
все около едни и същи пътища.
Камъни отрупват всяка пътека,
а ние в опита си за щастие
все ги заобикаляме. ...
Мечти 🇧🇬
позна ли?
Да дреме в теб
и малко да боли...
За малко тук поспри! ...
Полузабравен спомен... 🇧🇬
на М...
С една наивно-приказна реалност
замествахме жтейските проблеми
във „онова“, наричано сега „отдавна“ – ...
Пред изгрев 🇧🇬
заплитам тишината на очите ти.
Кой носи в самотата си ръце,
забравили да удрят и помилват?
Преди да дойде утрото и да личи, ...
Философията на Арти, 3 🇧🇬
Философията на Арти 3
...
В групата " хотели, подходящи за домашните любимци "
мама критики отправя, все неточности за всинци... ...