Една светулка лази по ръката ми
и синята ми вена изучава.
Примигва светлинката и поклаща се
и тъжните ми мисли осветява.
Тя може би ме мисли за планета - ...
Любовният огън, когато угасва,
отваря се рана – тя трудно зараства.
Сърцето ми плаче, устата въздиша,
за тялото мило е трудно да диша.
Отказва храната, умът ми е болен, ...
Приятелство, привързаност, копнеж,
почтеност, общи блянове и смях.
Години в радост, устремен летеж,
животи с непроникнал вътре грях.
След време – променен житейски ход, ...
Неделя е. А аз съм тишина.
Мълча в неписан стих. Неказан.
По хълма бавно стича се нощта
и с глас на славей капе по перваза.
Неделя е. Денят не бърза. Той ...
Виновен бе. Признаваш. Тръгна тя
обидена от хладното ти его.
Замина тъжна много надалеко
и тъмен облак мигом долетя.
И слънцето се скри. Без светлина ...
Твори човекът, бъхти се здраво
да граби земята приел е за право,
а там в небесата всесилният Бог
с насмешка го гледа: „Какъв идиот!
Тоз кой е, какъв е, какво там строи ...
Сред нищото е твоят малък остров.
Там Рай е - мое ляво - твое дясно.
Луна и Слънце - чисто е и просто.
Дори за самотата там е тясно.
И спомени се гушат - в раковини, ...
Разкъсано сърце - любовен ад -
той я обича, тя, безразлична...
Вратата райска скрила бе за него ад
и всеки негов кръг опита лично...
Букетите ги хвърляше из кофите ...
Пак е юли, жежко е лятото
и изгревът сякаш е кошер с пчели.
Слънцето пръска лъчи по-богато,
а въздухът пълен с цветни бои.
Хоризонти набъбнали пак ни прегръщат ...
Родопският Герой
Високо там над Родопа планина,
две сини очи като планински езера,
гледат хората и спомнят си историята,
за борбите за правда и за свобода! ...
Знам, че няма да бъдем същите,
не и след като се обичахме,
но преди да си тръгнеш,
поне ще се обърнеш ли да кажеш
"Не те обичам както те обичах преди". ...
Тя и той. Поморие. Осемдесет и трета.
Лятно утро. Първа среща на брега вълшебен.
Ева и Адам. И лодка с две весла в морето.
Залез в тихи улички на стария Несебър.
Той и тя. В онези три незабравими дни ...
От лъкатушене пътят май се губи
от стъпките със стари правила.
Мислих, че за малко се изгубих -
едва ли не, че грешка съм била.
Дали поклащах устоите ти в дните, ...
Откъснах си къс от роклята, за да те превържа бърже,
че две кървави сълзи прокапаха по нежните ти бузи.
Откъснах най сърцето си да свърже бързо
две капки, по които времето тежи.
Откъснах-прекъснах живота си в минало – ...
Обичал съм. Обичам и сега.
Обичам до върховното блаженство.
От лудостта в копнежната ми страст,
до болката от липса с безнадежност.
Обичам до без дъх в стихийни стонове. ...
В нощите сред сънищата скитам,
не моите, а чуждите такива...
Емоцията искам да опитам,
и в тях... какво ли не откривам...
Копнежи по отминалите дни, ...