Понякога се местя в друго измерение.
Там няма злоба, завист и интриги.
Където съм внезапно изкушение
за някого... отхвърлил своите вериги...
Тогава всичко няма същото значение ...
В тъжните привечери на горещите юнски дни -
една отронена мисъл за теб политва.
Хвърля над земята хиляди искри,
вдишала неизречена още молитва.
А щом напои се от горещите сълзи, ...
Как да ти прошепна, но без думи...
Уморих се да съм розов цвят.
Не под звезден дъжд, под зли куршуми
капя в бездната на този свят,
обладал ме с клетвите си страстни. ...
Във пепелта съм, гълтам черни буци,
и чувствам как по гърлото ми стържат.
Безсилно свивам своите юмруци,
а във небето гарвани кръжат.
И кървави сълзи се стичат ...
Не си принадлежим. А ни се иска.
От страх да не загубим любовта си.
(По-вероятно е море да се изплиска.)
Обичаме се. Факт. До безобразие.
Естествено, че би било трагично. ...
Плачейки, Марко седна на дивана
и отчаяно за главата си се хвана.
Косите си той на инат оскуба.
Каква е тази негова полуда?
Вънка птичките звънливо пееха, ...
Вините си изпрахме на реката –
в река различно дважди се оглеждаш.
Оглежда се и бляскава душата,
душа, обвита в свойта плът – одежда.
Одеждите привличат суетата, ...
Самотата е цвете, проплакало в райска градина.
Тя е тъмен, откъртил мълчания, вътрешен вик.
Тя е болка, която си мислиш, че може да мине,
но в калта отчаяние дави наивния миг.
И в прозрачните ириси вече върлува горчилка. ...
Не знае, че тайничко от прозореца аз надничам
всяка вечер като нежно тя си спи;
почнах любовта към нея страх да наричам,
страх, че ще я загубя за вечни дни.
Не знае, че жадно всяка вечер я сънувам ...
Днес искам на нашаря този свят,
с цветя да скрия гробовете пресни
и стихове в очите да валят,
не тихо - на пороища. Отвесно.
Че болката човешка натежа - ...
Замислих се...
Как охлювът се сгушва във черупка?!
Внезапно осъзнах - това съм аз.
Защо?! Уплашена ли свивам се във таз къщурка?!
Нима от страх, от болка ли, не знам... ...
Моето момче има щурци в сърцето си,
неочаквани лястовици вместо тяло
и много, много слана по пръстите.
Нищо не иска и нищо не очаква -
промъква се като подранила есен в съня ми. ...
Ще ме откриеш пак. Макар и да е късно.
По-късно от сегашната ни среща.
Аз все ще бъда тук, прегърнал здраво кръста си,
и вечно пишещ все за някой и за нещо...
Така, че не събаряй здрави къщи! ...
Все по-хубав светът ми изглежда,
по-примамлив и тъй обновен!
От прозореца тъжно поглеждам
с карантината хваната в плен.
Все по-хубав светът ми изглежда ...
Никога не съм искала да те намеря,
знаеш добре, че не съм те търсила.
Но просто в мига когато те погледна,
тъй лесно за себе си забравям аз...
Не исках да се влюбвам, не искам, ...
"Спокойствието другаде търси,
до тук са нежните черти..." DPP`(SMooth)
До фината коприна на чорапа,
на глезена ми, гривната звъни.
Ръбът изкачва бавно стръмнината ...
Не се прощавай, тихо ще шуми
вечерникът във листите на мрака,
последните уморени лъчи
ще се приплъзват топло във шубрака.
А аз ще бъда в сянка на бреза - ...
Майката природа не рушете.
Въздух, почва, вода не мърсете.
Това не са изтъркани клишета,
това е мъдростта на вековете.
Че който унищожава природата ...
Тиха самота
Тиха самота душата ми владее.
Тиха самота из градини сиви броди.
Като в ледена мъгла тъжна песен пее,
а в мисълта ми пламък бавничко проходи. ...