Отесняха ми бързо детските очила,
от крилатите ми мечти светлорозови,
пропукаха се чисто новичките стъкла,
както тичах наивно след първата обич.
Завъртяха ума ми безметежните дни, ...
Блондинка еротично смуче сладолед -
Играе си със мъжките мераци...
Пък те опъват гащите отпред
разчитайки кодираните знаци...
В очите им гори една надежда, ...
Прегръща ме знойно и палещо лято
рисува последно отлитащо ято,
дъждът от дъгата боичките взел,
по кожата нежна и с цвят карамел.
В очите ми южни съзвездия спяха, ...
Когато ти откраднат колелото,
нормално е да бъдеш огорчен,
но аз спокойно скочих от леглото
и право на Битака в този ден.
Веднага се отбих при бате Сали, ...
под звуците на градската забързаност,
прокарват се късни октомврийски лъчи
в съсредоточения ти поглед чете се страст,
а аз изгубвам се в него като в гъсти гори
нищо разумно няма в чувството, ...
В онлайн платформи с моливчета в логото изливаме си очите.
Капят, но всъщност нищо не мокрят; няма я хартията вече.
Разбиват се в клавиши с буквички на тях, пишеТЕ(б).
В полета техен, сълзите, обличат се в думи. Ти си близо, аз далече.
Слушалките дето толкова мразя, с белия кабел, ми завиват ушите. ...
Кой открадна синьото ми лято?
С молитвата на рибите и икона синеморска.
Кой открадна слънцето и замени с есенна нега.
Казват птиците на вятъра, че есен с минзухари
долетя. ...
Хей, изгарям по-добре в тъмнината
не допускай до мен светлината.
Ти си отрова, която не спирам да пия.
И не знам как, и защо, но и не желая.
Знам, че всеки има приключваща история. ...
Ти си светъл град в полето сред тъмата.
Аз съм късен, сам пътник в планината.
От високият самотен връх
гледам аз към теб, вее ме студения лъх.
Град блестящ, мамещ и красив ...
Протягам към теб двете си ръце,
от вятъра бурен да те опазя.
Не гледай надолу! Обърни лице
към мен! До теб по ръба ще долазя.
С една ръка ще те прегърна. ...
Не съм се примирил, не се преструвам.
Не съм избягал и не чакам нещо
света да промени със чудо, вещо.
Не искам обещания да чувам.
Пред всичко илюзорно и зловещо ...
Бръсначът на времето подрязва перата ми...
Крача по виадукта на разпилени мисли.
Развивам нишката на своето мастилено петно...
и търся нова опорна точка...
за хармония... с препускащото време... ...
От бряга два над Ардина река,
в прегръдките на планина Родопа,
известен мост протегнал е снага,
да спомня за легенда най-злокобна.
Известен като... Дяволският мост, ...
В най-дивото усое на гората
крака преплитал в падналия мрак
и стискал здраво коня за юздата
един загубил се пишман юнак.
Какво е търсил там? Че кой ти казва! ...
> Днес ми е денят за мразене.
> Георги Динински
Какъв ден! Дълъг и първобитен
като празно небе - гърми, а пече.
Ще помразя малко и трябва да свикна, ...
В измитите ни под дъжда души
не е ни блудкаво, ни разводнено.
В измитите ни от грима очи,
страхът човешки тихо притаен е.
Небето ни оплаква и сълзи ...
Съдбата е стоманен коридор
във лабиринт побрал се в къс мираж...
Животът е илюзия с простор
побиращ се във два на два кофраж.
Събраното по пътя ни богатство ...