Опитвам да си прочистя мисълта,
да изчистя всяка прашинка от теб
Да излекувам сърцето си, да затупти,
да започна да чувствам. Отново.
Опитвам да гледам отново света ...
Когато небето пак над земята въздъхне
и с нож раздели деня от нощта,
тогава изгрева ще започне пак да съхне,
а залеза ще загуби малко от прекрасността.
Когато прегърнат се радост и болка ...
Аз няма да тръгна да търся изкуствени рози,
ще чакам на края на пътя трънлив, да се роди истински цвят.
Да може да имаш до себе си не друг, а същият този,
в когото откри преди време, своя красив с любовта си свят.
Само тук ще видиш как капка роса, ...
Спомняш ли си люлките, синджирите,
те ни бяха в космоса, ракетата.
Веселата глъч, на панаирите,
алената сладост, на петлетата?
Музика звучи. Блестят стрелбищата, ...
Ти ми бягаш. Ти се криеш.
Докога, докога, докога..
Нима само трохи ще ми оставяш?
Самота, самота, самота..
Ако знаеш само - колко нощи не заспивах... ...
Веднъж ти замина, за дълго... Тогава -
потънах в ленивата, сива тълпа.
Изгубих се тихо, потъна в забрава,
чувството мое - за цел и борба.
Редяха се дните в безлика съдба. ...
Този дъжд светлосин трополи,трополи,
по стрехите и мокри до кости са къщите.
Тъжна песен в капчука без глас ромоли.
Съмна уж а тъгите ни людски са същите.
И поръбено с мълнии тъмно небе, ...
Какво при нас отново те довежда?
Опашките си гоним като кучета.
Ти Господ имаш ли си и надежда,
или от болките човешки учиш се?
Не ме осъждай остро, каталясах. ...
Навярно пак настъпих по мазола,
когото, както...Не ми пука вече!
Перчемът си защипвам - с нова шнола...
"Ещё не вечер, нет, ещё не вечер".
Досадна ми е глупавата мода, ...
В едно гнездо под свита стряха
прибираше се лястовица волна -
със пролетта, със синята тинтява,
с разлистване на млада клонка.
След време няколко главички ...
Север е застигнал и очите ти.
Ледници се пръскат на кристали.
Късчетата студ пробождат дните ти.
Лягат рани, в ложе прокървяли.
Честност вплете някога в сърцето си ...
Майка сляпа отгледа сина си сама
в трудности, неволи и в нищета!
Един син, за него тя дълго мечта,
изучи го, възпита го за нея бе гордостта!
Мина време и то за жалост ги раздели, ...
Проскръцват тихо катинарите. Ръждясахме.
Виси ни примка тишина на гушите.
Подсмихва ни се песимистът : Май я втасахме!
Така и трябва, щом поета слушате!
На него слабост са му, а и сила думите. ...
Пролетта - рисувано от Бог торнадо:
с центробежно-бели цветовe,
с крясъка неистов на цветята,
възкръснали след зимни студове.
Пролетта (приумица пред лято) - ...
Април - изплаква тихичко душата си,
сълзите му се ронят - дъхав цвят.
Две славейчета, скрили са в сърцата си,
красива песен - да го утешат.
Разплаканата пролет... мами слънцето, ...
Виж, как залеза може да бъде различен,
нацелувал до розово хълма зелен.
На небето от топлите длани обичан,
отразен от очи на стопяващ се ден.
И Луната да плува свободна и млада, ...
Когато при мен те съдбата изпрати,
помислих... „Най-после спасителен бряг“.
За обич мечтаех – не царски палати...
Повярвах, че ти си „Спасителят“ благ.
Очаквах те, мила, любов непозната, ...