Слънцето изгрява, но аз се взирам в тъмнината.
Плувам в плитката река, но потъвам в дълбината.
Тук съм на земята, живея, но все едно ме няма в играта.
Все сред хора, но се чувствам сякаш съм сама в гората.
Тези мисли в главата ми, черни,
безпощадни и с образ на смърт,
се оказаха спътници верни
неспособни пред нищо да спрат.
И когато ги хвърля със сила ...
Не ще му сложат на въжето кулпа,
задето е отрязала косите си,
очите си, за всеки друг, избола.
Не ще го сочат с пръст и с подигравки.
Какво че се е пръснало сърцето й... ...
Жените месят козунаци и пеят.
Станали са рано, росата е в очите им.
Тестото бързо под пръстите им набухва.
Празникът ги обвива в тайнствена магия.
Жените бършат потта от челото си. ...
Сам ли си? Бутнах силно вратата.
Влезе с мен бял лъч светлина.
Китарата падна с вик от стената.
Разби тишината на малки стъкла.
Къде си? Крещя аз в тъмнината. ...
Патето Преслав вчера се излюпи,
днес на мама Сиси вече то се цупи,
трудно се ядяли твърди семенца,
червейче да клъвне искало сега.
Мама Сиси жално вдига рамене: ...
Не съм добра, не съм и си го знам,
в кръг мислите завъртат се порочно.
След мене всеки мъж остава сам,
а аз си тръгвам. Рязко и нарочно.
Себично сбирам спомени, нали ...
През ада, чистилище, райски градини,
минава – не всяка душа – зад воала.
Готова за път, след много години...
родители, близки, любима избрала!
И тръгва... През Лета... настъпва забрава... ...
Как си, глупаво мое сърце, след Голямото пиене?
Беше хубаво – пи до забрава и пак така пя,
а сега си припомняш какво е нормалното биене,
как изглежда на светло озъбен от скука света.
Стигна даже дотам да танцуваш и пееш разголено, ...
Простете ми, че се промъквам
в най-съкровените ви сънища!
Като клошар, в студеното замръкнал,
завивам се в продраните ви съвести...
Все някой ден ще ви се стори тясно ...
Красива сбъднатост надскочила мечтите ми,
осмисляща делата ми и топлеща в дните ми!
Пораснала в любов, трептиш с очарование!
Обич моя! Вики! Щастие! Сияние!
Сън ли си ми, рожбо- не искам да се будя. ...
Тих е моя живот, като закъсняваща железница, късно.
В буря на много слънца, зелен с разпилени листа
Длани докосващи, ужасяващо невръстно.
Тръпки полазващи, познато като бистра вода.
Неразбиращи погледи, откъсващи мигове на истина. ...
Рисувам те със четка във ръката,
позираш ми на стола до стената.
Разголила изцяло тялото си стройно,
седиш срещу ми кротко и спокойно.
И аз опитвам да те изрисувам, ...
Трендафил, че ти дам, либе ле
трендафил, че ти дам, душо ле.
Трендафил, китка да се закитиш
трендафил, цървен за мене да си спомниш,
за мене да си спомниш. ...
В бяла болница, изгнили стени правят път на почти живи души.
Тесен коридор, без изход .
Бялата врата полузатворена.
Не стига това, ами
диван издран събира мъките на живите. ...
Росата – туй сълзите са на Бога,
че всеки ден е следваща разлъка.
С разходката си, утрин босонога
нозете в опрощение окъпа.
За да пречисти всяка наша мисъл, ...
2 костенурки, обвити в изолирбанд.
2 надежди, отплували към утрото на закъсняло пладне.
2 цигулки, затворили в себе си ехо от скъсани струни.
2,2,2,2,2,2...
2 безкрайни редици от цифри и схеми. ...