Облак тихо зад слънцето слезе,
и промъкна се хлад над тополите.
Пролетта бе променливо есенна,
дива, млада, скандална и гола.
В утрин ранна запяха капчуците. ...
Днес във въздуха март е разпръснал
всички свои лазурни искри.
Сякаш старият Мерлин, възкръснал,
е магьосвал земята в зори.
И на целия свят обещал е ...
Липсваш ми, когато се събуждам
и слънцето започва да изгрява.
Светът край мене бавно се пробужда
и хиляди възможности ми дава,
а аз си мисля колко си далече... ...
Потапям се тихо под меката кожа
на бистрата лятна вода.
Дробът ми издиша сгъстения облак
и плисва над мене дъжда.
И тропа със пръсти по твърдия покрив, ...
Пусто място виждам, обрасло е с трева,
а тук кипяло е живот, било е махала.
На това място имало е семейна къща,
сега е пусто, обрасло, сáмо споменът се връща!
Тук, от тук започнал ни е рода, ...
Ръцете с нас са за да ни помагат.
Ръцете всичко по местата слагат.
Ръцете правят чудеса,
те са най-прекрасни на света.
Искам от сърце да ви благодаря, ...
Ела на помощ моя скитнице завист
с прозрачната дантела островърхият вързоп
ти пожелала си изгората в облог
затворът мой спирала от ненавист
Нали в бретона блясък има брилянтин ...
Докога ще да е тази горест
тъй душата ми обелена да се обръща
агонизираща сред колективна мърша.
и сърцето ми напукано да
търси твоето безумно свише ...
Оглушавам от тихия плач на звездите
в очите ти платноходките – облаци бели,
бавно, далечно и тъжно изчезват в небесната синева...
Хоризонта ги чака!
Другаде някъде, на другия бряг на морето, Живот ...
Поезио, любовта ми към теб ме поглъща изцяло.
Ти си моето сляпо, глухо, трудно съществуване.
Ти си очите ми, слуха ми, свят в синьо и бяло,
моето изпълнено с римувани мисли бълнуване.
С теб е достижима всяка точка от родната земя, ...
На брега днес самичка седя
и длани във пясъка впивам.
Разни спомени на купчинки редя
и с плисъка на вълните се сливам.
Рокля с дантела ми шие бялата пяна ...
Замислен човек в кафенето, на маса със надпис ‘Последна’
чете своя вестник
Отсреща в кафето, на маса с надпис ‘Поредна’
Чете своя вестник,
досущ като него ...
Към окото се прибрала тихо сухата сълза,
и нелепо осъзнала, че е тъмен кът света.
Тя разплискала се в стая и изчезнала в зори,
към стените на безкрая и вселенските тъмѝ.
През тунели на раздели – с куп апѐли за любов, ...
И е толкова смислено
да броиш пролетта по сметало от живи лалета,
да наричаш земята, която познаваш, по име.
Да не спориш с човека, защото с имота си крета,
обеднял от това да събира и вечно да има. ...